Наръчник за професионалисти. Този сборник съдържа разнообразие от достъпни, адаптивни, изпитани и широко използвани упражнения за хора в различни среди. Тяхната цел е да помогнат на хората да изследват вътрешния си свят и да осмислят своите житейски преживявания.

Сред темите, на които са посветени тези упражнения, са:

• изследването на физиологични промени
• емоционални травми
• вътрешноличности проблеми
• духовни дилеми

Предлагат се индивидуални и групови занимания с различни степен на трудност, например изработване на картички, рисуване на фона на музика, медитации, карта на тялото. Книгата съдържа и случки от действителната практика, които правят техниките много реални. "Практическо ръководство по експресивна арт терапия" в книга, изпълнена със забавни, лесни, творчески идеи за работещите в болници, клиники, училища, домове за стари хора, в духовните и религиозните институции, както и в частната практика.

"В продължение на много дълго време възгледите за превенция на болестите и подкрепата на здравето бяха доминирани от идеите за медицински интервенции (например програми за ваксинации – като тази за детски паралич, предписване на лекарства за високо кръвно налягане за предотвратяване на инсулт, препоръчването на приема на ниски дози аспирин – за да се понижи рискът от сърдечен удар, насърчаването на режимно приемане на калций – за да се преборва остеопорозата и т.н.). Едновременно с това се препоръчваха превантивни здравни поведения (напр. редовни физически упражнения, спиране на тютюнопушенето, умерено пиене, здравословно хранене и т.н.). Междувременно художниците и експресивните арт терапевти успяха да открият и признаят терапевтичните и превантивни въздействия, които изкуството има върху здравето на човека.
Само че нашето общество е от типа „Докажи ми“ и изисква ясни количествени измерения за положителни резултати от конкретни научни изследвания, преди да може да заключи, че дадена интервенция наистина работи, без значение колко други качествени измерения са публикувани междувременно. В допълнение, освен доказателства, нашето общество изисква също така да се демонстрира механизмът, който може да обясни начина на работа. В противен случай доказателствата често могат да бъдат отхвърлени като недостатъчно убедителни или несъстоятелни. Изискването за предоставяне на конкретен механизъм на интервенция е особено валиден за поведенческите терапии, докато по отношение на медикаментите се наблюдава двойствен стандарт: голямо количество лекарства се употребяват там, където механизмът им на действие в посока на резултата, който се постига, е фундаментално неизвестен. Особено в случаите, където се използва арт терапия, очевидните положителни резултати често биват тривиално анализирани като „ефектът на Хоторн“, тъй като няма определена теория или механизъм, които да обяснят това, което се вижда.

Най-после обаче настъпва промяна в начина, по който се гледа на ролята на изкуството в подкрепа на здравето. Последните научни изследвания са показали, че дори хора на средна възраст над 80 години демонстрират укрепване на здравословното си състояние и положителни резултати в посока превенция на болестите, след като активно са се занимавали с изкуство. Това бяха част от резултатите от многонационалния ми проект „Творчество и напреднала възраст“, който аз осъществих след двадестгодишната ми кариера като водещ на програми за възрастни към различни национални здравни институти в САЩ. Средствата за проекта бяха осигурени от Националния фонд за изкуства и от Института за психично здраве към Националния здравен институт, заедно с четири други федерални и частни програми, свързани с темата.
В проекта „Творчество и напреднала възраст“ хората, участващи в творческите програми, само след една година показаха цялостно по-
добро здраве, по-редки лекарски посещения, намалени лекарствени дози, по-добро психично здраве според резултатите от стандартизираните тестове, както и повишена жизненост в ежедневието си, в сравнение с хората от контролната група, които бяха на приблизително същата възраст и в приблизително сходно функционално състояние. Тези резултати бяха изцяло в посока на подкрепа на здравето и превенция на болестите, както и в посока на намаляване на рисковите фактори, отвеждащи до нуждата от дългосрочна професионална грижа.

Изследването беше изградено върху теория, според която бяха приложени два основни механизма, за да обяснят положителните резултати: (1) Взаимодействието с изкуството увеличава чувството за майсторство на участниците – т.е. тяхното усещане за контрол. Преживяването на увеличеното чувство на контрол от своя страна се асоциира с укрепване на имунната система – положителна психо-невроимунологична реакция, както демонстрират предходни изследвания.
(2) Участниците в проекта работят по творческите задачи заедно с други хора, получавайки положителна подкрепа от групата. Значимите междуличностни взаимоотношения и груповата подкрепа, също както чувството за контрол, влияят положително върху психо-невроимунологичния ефект, както е установено и в други изследвания.
Освен това, средствата на изкуството, които в този проект включваха музика, визуални изкуства, поезия, творческо писане и др., имаха положителна жизнено-подкрепяща функция, тъй като поддържаха участниците заети. В крайна сметка всички знаем, че от времето на пещерния човек, изкуството лежи в душата на човека. Последните проучвания в сферата на мозъчната дейност посочват, че през втората половина на човешкия живот, лявото и дясното полукълбо действат по-синхронизирано, което прави творческата работа още по-приятна. Това може да помогне да се обясни защо фолклорното изкуство включва предимно по-възрастни творци. Особено с напредване на възрастта, изкуството е като шоколад за мозъка. Казвайки всичко това, мога да заявя, че няма по-навременен учебник от „Практическо ръководство по експресивна арт терапия“ на Сюзън Дарли и Уенди Хийт, като се има предвид новопризнатото от здравните служби въздействие – творческият процес има доказано лечителни сили. Тази книга е изключително креативна, пълна с творчески практически техники, уместни насоки и уроци, цитиращи
отлични клинични примери. Всички практикуващи в здравните среди – лекари, както и всички, свързани с лекарската професия – могат да използват тази книга за истински терапевтични и подкрепящи здравето упражнения за своите клиенти и пациенти. Тя е приспособена за всякакви възрастови групи, за различни клинични среди, за индивидуална и групова работа. Тази книга обещава да бъде извънредно добро средство за приложението на най-последните открития на науката в областта на здравната грижа и на изкуството в полза на практикуващите и техните пациенти. Като последен коментар върху потенциалното въздействие, което Дарли и Хийт описват в своята значима книга, прилагам описание на преживяването на съпругата ми Уенди Милър, скулптор и експресивен арт терапевт. Нейното взаимодействие с изкуството по време на престоя в болница като дете, както техниките, описани в тази книга, са повлияли дълбоко на посоката на работата през целия живот."

Д-р Джийн Д. Коен (лекар, Директор на Център за хора в напреднала възраст, професор по наука за здравната грижа, професор по психиатрия и поведенчески науки към Университета Джордж Вашингтон; автор на книгата „Творческа възраст: Да събудим творческия потенциал през втората половина на живота си“ и „ Зрял Ум: Положителната сила на остаряващия мозък“).

Сюзън Дарли е работила в областта на изкуствата и образованието в продължение на повече от 50 години. Тя има магистърска степен по източно-западна психология и е сертифициран обучител по експресивни изкуства. Работила е в ключови здравни сектори към болница "Марин Дженеръл" в Грийнбрай, Калифорния, както и в медицинския център "Калифорния Пасифик" в Сан Франциско. В момента преподава в гимназиалното валфдорско училище в Сан Франциско.

Уенди Хийт е клиничен терапевт, сертифициран арт терапевт и ресгистриран експресивен арт терапевт с над двайсетгодишен опит в терапията и изкуствата, прилагани в различни област на здравеопазването. Тя е основател и директор на програмата за експресивни изкуства към Института за здраве и лечение в болницата "Марин Дженеръл" в Грийнбрай, Калифорния, и към медицинския център "Калифорния Пасифик" в Сан Франциско.