Доказателства за нейния живот

"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, стенеше непрестанно, не симулираше непосилно блаженство, не се стараеше да имитира радостен и щастлив смях - той избликваше съвсем естествено и тя искаше любовната сцена никога да не свърши, а когато паднаха от леглото, докато се любеха, се притисна сладострастно до Замир, не му даде да спрат и продължиха да си разменят ласки на пода."

"Как си?" - пита майката по телефона. "Всичко е наред - отговаря дъщерята. - Само съм бременна и не знам какво да правя." Нека читателят сам допише историята. Нека сам достигне до трагизма на сцената, в която майка, баща и син си разменят визитни картички, без да подозират родствената връзка помежду си. Мобилните телефони, общопрактикуваната любов без обич, предпочитанията към пицата свързват хората в обединена Европа. Всички са равни. И се обичат. Разменят си „брюкселски“ целувки и прегръдки, говорят си на ти, а тайните служби продължават да си вършат работата.

Мариета Хейкалова (р. 1960, Прага) е чешка писателка, авторка на романи, документална литература и книги за деца. Завършва финска и руска филология в Карловия университет в Прага, преподава фински език в Масариковия университет в Бърно. Преводачка е на финска литература, основателка и директорка на авторитетния есенен Панаир на книгата в Хавличкув Брод. Заедно със съпруга си притежава издателство "Хейкал".
Член е на комитета на Международния ПЕН Клуб и заместник-председател на неговия Чешки център. В продължение на четири години е била консул и културен аташе в чешкото посолство в Хелзинки. От 2009 г., когато Чешката република поема председателството на Европейския съюз, Маркета Хейкалова работи в чешките дипломатически служби в Брюксел. Опитът ѝ от дипломатическата практика намира отражение в редица нейни книги.
Маркета Хейкалова добре познава живота в брюкселските среди и хората, обсебили правото да решават съдбите на цели народи, само защото големите пари са при тях. На прицела ѝ са еврочиновниците, които крият собственото си незнание и неподготвеност зад нищо незначещи бомбастични фрази и и разтегливи понятия. А дълбоко в себе си всеки копнее за обич и нежност, за сигурност и преданост.