Джовани Бокачо е италиански писател, поет и хуманист, творил през епохата на ранния Ренесанс. Най-голяма популярност му носи прочутият сборник с новели "Декамерон" , който и до днес е смятан за истински литературен шедьовър.
Джовани Бокачо се ражда през лятото на 1313 година в Черталдо, Флоренция. Той е извънбрачно дете, плод на любовта между флорентински търговец и французойка с благородно потекло. Вероятно заради произхода на майка му някои от биографите посочват Париж като родно място на бъдещия писател. Самият Джовани нарича себе си Бокачо да Черталдо - по името на местността, откъдето произхожда семейството му. По настояване на баща си, Джовани от много ранна възраст започва да учи право, банково и търговско дело в компания "Брадли" (известно търговско семейство).
През 1330 година Бокачо се мести да живее в Неапол. Въпреки забележимия му от детска възраст литературен талант, бащата има други планове за момчето си - той трябва да стане търговец. Младият Бокачо обаче нито показвал способности, нито проявявал интерес към търговията. Баща му се примирява, че той няма да следва неговия път и му позволява да се запише да учи църковно право. Но и адвокат Джовани също не става, единствената му страст е поезията, на която той се посвещава едва след смъртта на баща си (1348 г.). Живеейки в Неапол, Бокачо попада и става част от обкръжението на крал Робер Анжуйски. Именно през този период той започва да се проявява като поет и хуманист. Тогава приятелският му кръг е съставен от учени, образовани и влиятелни хора. Той жадно започва да чете древните автори, а и самата среда значително допринася за разширяването на възгледите му за света. С Неапол е свързана и голяма част от творческата дейност на автора. В чест на своята муза, която в стиховете нарича Фиамета, той написва множество стихотворения, освен това създава и поемите "Ловът на Диана", "Тезеида" и "Филостро", както и първия европейски психологичен роман "
Елегия на Мадона Фиамета".
През 1340 година бащата на Бокачо, който по това време е напълно разорен, го моли да се върне във Флоренция. Там хуманистът постепенно започва да взима участие в политическия и обществен живот в града. През 1341 година той среща Франческо Петрарка, с когото остават приятели за цял живот. Благодарение на него, Бокачо започва да гледа на себе си и на света доста по-сериозно. В периода 1350 – 1353 година писателят написва най-значимото произведение в живота си, което го прославя през вековете - "
Декамерон". Книгата представлява сборник с новели, които изпреварват времето си, създават ярка панорама на италианския живот, пропити са със свободомислие, жив хумор и идеите на хуманизма. Написването на творбата е вдъхновено от чумната епидемия, сполетяла Флоренция през 1348 година. Книгата е публикувана през 1487 година, а успехът ѝ е толкова забележителен, че почти веднага е преведена на няколко езика и е разпространена в различни страни. През 1360 година написва романа "Житие на Данте", който не е биография в общоприетия смисъл на думата, а се явява един вид възхвала на
Данте и неговата "
Божествена комедия". Джовани Бокачо през 1363 година напуска Флоренция и се премества в Черталдо, където напълно се отдава на литературна дейност. В последните години от живота си писателят започва да отдава голямо значение на вярата и църковните обреди, като тази набожност и религиозност се забелязват в последните му писателски прояви.
Джовани Бокачо, смятан за един от най-образованите за времето си италиански хуманисти, напуска нашия свят на 21 декември 1375 година.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
