Книга от поредицата "Historia incognita". Животът в българската държава след възраждането на нейната самостоятелност и независимост през 1878 г. е проникнат от засилващо се политическо противопоставяне. Първоначално то протича между двата основни политически субекта – Консервативната и Либералната партии, но се придобива ново качество и масовост след появата на Българската социалдемократическа партия през 1891 г. и на Български земеделски съюз през 1899 г.

Трайно формиралият се ляво-десен двуполюсен политически модел в началото на ХХ век, затихващ през втората му половина и разгарящ се отново в началото на ХХІ век, ангажира в противоборство за властта силови и репресивни държавни органи – първоначално общополицейски, а впоследствие – специализирани. В периода до края на Втората световна война дясното е постоянен победител. В 45-те години от 1944 до 1989 г. ролите са разменени – лявото господства и си връща "тъпкано" за бедите и нещастията, които бедните са понесли от управлявалата ги буржоазия. Резултатът е пълна съветизация на обществено политическия живот и натрупване на критична маса от нови обществени противоречия. Периодът, който обхваща последните две десетилетия, в които ние сме активни участници, най-общо води до демократизация с неясни перспективи за развитието на обществото и на службите за сигурност.

Именно това е основната причина да се обърнем към миналото на тези служби и да се опитаме да изведем основния им приоритет и през трите периода: защита на конституционно установения държавен строй и противодействие срещу нарушаването на законите.

Тази книга е първият цялостен опит в тази насока.

Проф. д-р Димитър Иванов е роден през 1951 г. в София. Завършил е Висшата специална школа на МВР - факултет Държавна сигурност, и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Магистър по национална сигурност (1976), философия (1981) и журналистика (1986). Кандидат на историческите науки (1996). Доктор на икономическите науки (2007). Професор, председател на Общото събрание на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, ръководител на магистърска програма "Национална сигурност: Държавност, духовност и лидерство". Чете лекции по "Психология на лидерството", "Духовност и лидерство", "Национална сигурност и лидерство", "Лидерство в съвременна информационна среда", "Елити и лидери в българското културно-историческо наследство".
Съучредител и координатор на така нареченото Генералско движение в БСП (1998-2001), издател на в. "Дума" и главен редактор на вестник "Земя".
От 1972 до 1990 г. е бил офицер в МВР. Последният началник на Шести отдел в VІ управление на Държавна сигурност.
Създател и директор на Институт по теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов" и на Частен античен музей "Аретè". Построил е паметниците на Стефан Стамболов в София и Банкя.
Автор на повече от двадесет монографии и учебници по история, политика и културно наследство и на стотици есета, статии и интервюта в печатните и електронните медии.