Един от знаковите романи на епохата, безспорен шедьовър. "2666" е гигантска човешка трагедия във времето и пространството, изтъкана от насилие и престъпления, безразличие и корупция, интелектуални търсения и разруха. Историята на разочарованието от света, превъплъщенията на неотменното, на човешкото. Роберто Боланьо не е мизантроп, нито циник. В "2666" той е дълбоко и безнадеждно разочарован.
Нищо в романа не обяснява заглавието "2666". Самият автор отговаря, че този въпрос заслужава изключително дълги обяснения, които така и не дава. Критици и анализатори на творчеството му се опитват да предложат отговор на загадката. Дали се отнася за далечната 2666 година - произволно избрана дата в съзнанието на Боланьо за въображаема революция, която да сложи край на беззаконията на настоящето, или е пресечната точка, която обединява отделните части на романа в перспективата на апокалипсис и зверства, или на изкупление и освобождение, ад или рай? Предизвикателен текст пред читателя да търси свои отговори.
Романът печели множество литературни награди: Наградата на град Барселона (2004), наградата "Саламбо" (2005), Наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици (2009).
Чилийският белетрист и поет
Роберто Боланьо (1953 - 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета "В скоби", сборниците с разкази "Телефонни разговори" и "Непоносимият гаучо", както и романите "
Отдалечена звезда", "Амулет", "Мосьо Пен", "
Чилийско ноктюрно", "Антверпен", "Свирепите детективи" и "2666", получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени "Тайната на злото" и "Непознатият университет".