"Неволите на истинския полицай" е започнат в края на 80-те години и писан до смъртта на автора. Както и "2666", това е незавършен, но не и непълен роман, тъй като за автора е важно не да го завърши, а да го развива непрекъснато. Това е най-добрият Роберто Боланьо заради творческото въображение, заради идентифицирането му с неудачниците, заради неговата етика, която не се нуждае от етични принципи, заради проникновения прочит на близките му автори, заради радикалната независимост, заради това, че предлага модерен роман, който не ни лишава от удоволствието да следим интригата, заради един космополитизъм, ... |
|
|
"Кучки вероломни" съдържа дяволска дузина разкази на Роберто Боланьо (1953–2003), един от най-впечатляващите писатели от началото на новото хилядолетие: "скитникът чилиец, превърнал се в мексикански поет бохем, който прекосява океана, за да стане в Каталония един от най-оригиналните следвоенни европейски прозаици" (по "The Independent"). За Хитлер като коридорно привидение и футболисти, вкарващи голове със заклинания; за ултраси, отвлечени от момичета на мотоциклет, и цвета на пръстта в Африка; за ядене на игуани и среднощни срещи между самотници; за индийски бардаци и душеспасителни бягства; ... |
|
|
Един от знаковите романи на епохата, безспорен шедьовър. "2666" е гигантска човешка трагедия във времето и пространството, изтъкана от насилие и престъпления, безразличие и корупция, интелектуални търсения и разруха. Историята на разочарованието от света, превъплъщенията на неотменното, на човешкото. Роберто Боланьо не е мизантроп, нито циник. В "2666" той е дълбоко и безнадеждно разочарован.
Нищо в романа не обяснява заглавието "2666". Самият автор отговаря, че този въпрос заслужава изключително дълги обяснения, които така и не дава. Критици и анализатори на творчеството му се опитват да ... |
|
|
Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; художник от Гватемала, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една ... |
|
|
Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие.
Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнадесетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
