Моите ненаписани книги

Една ненаписана книга е повече от празнина. Тя е един от животите, които бихме могли да изживеем - едно от пътуванията, които сме пропуснали.

В тази изключително оригинална и дръзка творба Джордж Стайнър разказва за седем книги, които не е написал - защото някои интимни подробности и недискретности са били твърде рисковани, защото темата е била твърде болезнена, защото емоционалното или интелектуалното предизвикателство се е оказало не по силите му.

Книгите, за които става дума, са фокусирани върху най-разнообразни теми: терзанията на надарения пред лицето на гения, връзката между сексуалния живот и езика, „парадоксът на Корделия“, безсилието на думите.
Джордж Стайнър (1929) е професор по сравнително литературознание, писател, философ и критик на културата. Преподавал е в университетите на Чикаго и Женева, в Принстън, Харвард, Оксфорд и Кеймбридж, с многобройни гост-професури по целия свят, също и в Източна Европа. От първата си монография – „Tolstoy or Dostojewsky“ (1959), до последната – „The Poetry of Thought“ (2011), той е написал близо трийсет книги, включително разкази и един роман, в които се занимава с културно-философски проблеми, с връзките между литература и общество, с история и политика. Стайнър, който говори и пише на четири езика, е автор на многобройни есета, статии и рецензии, публикувани главно в „Ню Йоркър“ и „Таймс Литъръри Съплемънт“.

Въведение
Китайски работи
Invidia
Езиците на ероса
Цион
Един луд проект
За човека и животното
Думи, думи, думи
Показалец