Биографии на отрепки - комплект от 2 тома

"На фона на събитията, разиграли се в България непосредствено след 1989 г., някой си Петканов, въобразяващ си, че е писател, призван да запечата историческия миг, среща по митингите и протестите жена, която се представя за преродена халдейка от цивилизация, съществувала преди повече от 2500 г. Като приема това за особен вид маниакален флирт, Петканов иронизира жената и себе си в невъзможността на такава неравностойна връзка, но се нахъсва да свали маската ѝ, разкривайки действителната ѝ самоличност.
Той не успява да направи това, но в поредица опити и перипетии открива странна логика в убежденията ѝ. През съмнения за модна обсесия, за не особено интелигентен флирт, дори за лудост, в изумлението, че тя искрено си вярва, Петканов постепенно се оказва сантиментално обвързан, още повече, когато тя тайнствено изчезва. В опита да я намери отново, той попада на окултист, ясновидец, който му обещава да я разкрие и като започва с Фройд и Юнг и вмества редица лични заключения, разкрива само собствената неудовлетвореност, раздвоеност и обърканост на самия Петканов, който вече е свикнал с анормалността си да разговаря с призраци и да ги прави герои на романи.

Между това окултистът увлича клиента в собствените си проблеми на човек с паранормални възможности, таксуван от нормалните като шарлатанин, мошеник, но и като способен да предрича бъдещето. В една от разходките си, те се срещат с професор философ, отшелник от светския живот, който се присъединява към разговорите им, тълкуващи, по израза на окултиста, най-главния философски проблем - предназначението на човека.
Но това е само една, макар и главната - сюжетна линия на романа. В друга тече битовият и академичен (той е университетски преподавател и писател) живот на Петканов и неговото обкръжение в гротескни перипетии.
В трета линия - нощният му, творчески живот, когато е спохождан от призрак, който мъчително провокира съвестта му. В четвърта - животът и деянията на средновековен лекар и алхимик, всеизвестният Парацелз. В следваща - битието и терзанията на балкански интелектуалци, влезли в такт с времето си и стресирани от опасността да объркат такта. И така нататък, и така нататък...

Книгата е сложна, полихронична, полифонична и написана на пределно ясен български език в непрекъсната игра с идиомите му, в мрежа от неизброими културни алюзии, цитати, скрити цитати и позовавания. Ако не друго, тя се заявява като един от най-обемно мислещите времето ни романи, защото, по думите на познаващ я вече критик, става дума за "дълбоко проницателен прочит на съвременността, тъй като я измерва с несвоевременното."
Емил Кръстев

Проф. Симеон Янев е български писател, есеист, теоретик, литературовед, преподавател по нова българска литература в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор във в. "Студентска трибуна", в сп. "Пламък", във в. "Литературен фронт", в изд. "Български писател". Бил е е лектор по български език в Брюксел, Льовен и Гент, Белгия.
През 2002 г. основава в СУ "Св. Кл. Охридски" магистърска програма "Творческо писане". В програмата работят поетесата Валентина Радинска, проф. Боян Биолчев, д-р Ани Илков, д-р Димитър Кирков, поетът Румен Леонидов и др.
От принудителното му пенсиониране от СУ досега проф. С. Янев работи по мащабния проект "Атлас на българската литература". Автор е на книгите "Но преди да изляза на ринга" (разкази), "Прочетено крадешком. Страници от дневник", "Ден и нощ, нощ и ден", "Биографии на писатели, генерали и трети лица" (роман). Между по-известните му научни трудове са "Традиции и жанр", "Тенденции в съвременната проза", "Корени", "Пародийното в литературата", "Български характери" (есета), "Участта българин", "Малък речник на българската литература" (очерци и библиографии).

Гея - Либрис
София 1000, п.к. 365
book@gealibris.com