Съчинения в 5 тома - том 2: Княз Борис Първи

Том 2 от поредицата "Съчинения в 5 тома". Академик Васил Гюзелев е роден през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград). Завършил е специалностите "История и Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Родната "Алма матер" е естествената среда, в която се развива кариерата му на блестящ учен и преподавател в областта на средновековната история на България и Европа (IV - XV в.). Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография в различни европейски университети и в САЩ. Автор е на 60 книги и около 500 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина.

Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания "Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието".

Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирано на нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през Епохата на Средновековието правят академик Васил Гюзелев световен авторитет в медиевистиката.

"От изворите - към истината" - за блестящия учен Васил Гюзелев това мото важи в пълна сила, според негови изтъкнати колеги.

Житейският му път започва през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград на река Марица). Основите на кариерата му са поставени със завършването на специалностите История и Археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Приносът му за опазването на националното културно наследство го превръща в медиевист и на световно ниво. Носител е на някои от най-престижните международни награди в областта на хуманитарситиката, сред които са международната Хердерова награда, както и най-високото отличие на Софийски университет.

Интересът му към средновековието се развива под надзора на акад. Иван Дуйчев, а по-късно самият той вдъхновява младите да се посветят на научна дейност. Акад. Гюзелев открива и интерпретира напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансира нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през епохата на Средновековието. Резултатите от многогодишния му научен труд са повече от 72 книги, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта в авторитетни наши и чужди издания. С тях той отдавна е утвърден като "един от стълбовете на историческата наука, всепризнат византинист и медиевист" - по думите на Иван Гранитски. Неговият професионализъм дава и невеществени плодове - спомените, които оставя у не е едно поколение студенти, завладени от размаха в работата и от потенциала му.

Ерудицията му и неговата отдаденост на науката допринасят в дейността му като ръководител на Катедрата по история на България в СУ, както и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при БАН. Васил Гюзелев е и бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Изнасял e лекции в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Ето какво казва акад. Гюзелев пред медии във връзка с работата си и бъдещето на науката, на която е посветил голяма част от живота си:

"Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание."

Емблематичен труд на Васил Гюзелев са петте тома събрани съчинения, свързани със средновековното книжовно и историческо наследство на България.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Предисловие
Княз Борис Първи

• Предговор към изданието от 1969 г.
• Покръстването на българите
• Деветият век в историята на Европа и България
• България по нов път
• Християнството в българските земи преди покръстването
• Проповедта на меча
• Български църковен въпрос - "ябълка на раздора" между Рим и Цариград
• "Духовен син" на Византия
• Големият двубой
• Българският владетел на кръстопът
• В лоното на Римската църква
• Тържеството на дипломата
• Мъдрият държавник княз Борис Първи
• Покровител на славянската просвета и книжовност
• Строител на държава и църква
• От трона към манастира
• Черноризецът държавник
• В края на изминатия път
• Присъдата на историята
• Съкращения

Кавханите и ичиргу боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.)

• За тази книга и издаването ѝ
• Увод
• Извори, историография и методика на изследването
• Класификация и характеристика на изворите
• Историографски обзор на изследванията върху институциите кавхан и ичиргу боила
• Методика и задачи на изследването
• Обща характеристика и етапи в изграждането на военноадминистративна уредба на Първата българска държава
• Кавханите
• Сигурни споменавания на титлата кавхан в историческите извори
• Предполагаеми споменавания на кавхани (VII - X в.)
• Езиков израз и етимологическо тълкуване на титлата кавхан
• Обща характеристика на функциите и ролята на кавханите в управлението на Първата българска държава
• Ичиргу боилите
• Интерпретация на сведенията (сигурни и предполагаеми) за ичиргу боилите в исторически извори
• Езиков израз и етимологическо тълкуване на титлата ичиргу боила
• Мястото на ичиргу боилата в системата на вътрешните боили
• Обща характеристика на функционалността и мястото на ичиргу боилите в управлението на Първата българска държава

Заключение
Библиография
Допълнения
Съкращения