"Само... Времето ще излекува времената... Завинаги."
Орлин Г. Орошаков
"Нямало едно време. Никакво... Време. Изобщо... Имало само игра. Лисича. С пълна уста. Разквадратена от болка и пирони като... Опус №25 и... Кифла без мармалад оставена за египетска котка на безпокрив. В очакване на сняг последен пред череша с панталони. Колко думи... Не ми се броят, но сигурно са повече от 16. Трябва да са повече. Всяка една означава нещо, а всички заедно... Но... има и други. Много. Ами онази с осемте букви. The Webster's дава 16 значения за същата. Първите две значения са най-популярните и най-съмнителните. Останалите са...
Едно време... Го нямало. Времето на безпокрива, високо над черешата с панталони след последния сняг, където... Египетската котка наблюдавала с пълна уста... Лисичата игра в квадрата, до недокосната кифла без мармалад. В двора за антирицарски турнири... Докато всички слушали фокстрот с дъх на къпини...
Думите не са като цветовете, въпреки че са... Не са думите като цветовете, въпреки че са. Думите са като черното и бялото, въпреки че не са. Звученето на думите трябва да е някъде между тоналността на С. Т. и Т. М. Имам предвид двама пианисти.
Думите трябва да са композирани в собствена гама, намерена, открита, преоткрита в спектъра на влиянията, обонянията и омерзенията. Спектакъл без зрители... е думата до определен момент. Седяща сама в тъмния партер на... безразличието. Лицето на думата е бледо и банално само по себе си. Характерът ѝ зависи от съседните физиономии.
Имало едно време безвремие в разквадратената игра на лисиците с пълна уста, като... Кифла без мармалад на безпокрив, очакваща египетската котка... Затрупана от последния сняг до череша с панталони в двор с къпинен дъх, докато антирицари танцували фокстрот.
Как с думи да нарисувам... Ненарисуваното. Прав. Пред опръскания квадратен олтар, където доминиращо е черното. Ще ги изчегъртам в тухлената стена след всички тези години, в тази къща без стаи, но с много врати...
По безвремието на едно време... След последния сняг, египетски лисици и котки играели с пълна уста на квадратна игра без мармалад. Под безпокрив от череша с панталони, но още тогава обръщали някакво внимание на рицарските анти-турнири фокстротиращи с отдавна забравения дъх от къпини..."
Из книгата