"Последна молитва" е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му "Сайбиевата невеста" е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея. В "Последна молитва" Боян Боев рисува предосвобожденска България - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият ... |
|
Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
Специално издание с илюстрациите на Дейв Маккийн. ... Нийл Геймън успява да изгради очарователен символ на детството. Книгата започва със страховита сцена - цяло семейство е прободено до смърт от "човек, на име Някойси Джак", но най-малкият член, едва проходило бебе, успява да избяга. Съвсем скоро момченцето се оказва в близкото гробище, където духовете, които го обитават, решават да го осиновят, за да го предпазят и му позволяват да живее в техния свят. Детето, Никой Оуенс, е наречено така, защото "прилича единствено на себе си и на никого другиго". Сюжетът съвсем бързо се насочва към разказването ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
Когато един ден г-н Мементо Мори осъзнава, че е литературен персонаж, надарен със суперсилата да "пътува" от книга в книга, той решава да нанесе контраудар срещу злите писатели, които осъждат героите си на смърт. Господин Мори убеждава Ромео и Жулиета, че самоубийството не е решение, доставя пеницилин на Вълшебната планина, но пък и не се посвенява да блъсне професор Мориарти във водопада Райхенбах, за да спаси много други персонажи. Но всичко се преобръща с главата надолу, когато г-н Мори открива, че в книгата, където той самият е героят, авторът е решил да убие някого. При липсата на подробности за ... |
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |