В сборника Музиката ще ми свети всяко стихотворение е свързано с конкретна музикална творба, като често в неговото съдържание се включват и асоциации със заглавието, както и биографични сюжетни нишки, свързани с нейния автор или изпълнител. Стихотворенията са писани по музика на Вивалди, Антониони, Ерик Сати, Филип Глас, Арво Пярт, Ян Сибелиус и други композитори, както и изпълнения на Дживан Гаспарян (арменски дудук), Каспар Хаузер (чело), Лудовико Ейнауди (пиано), Рави Шанкар (ситар) и др. Под всяко стихотворение се посочва музикалното произведение, от което е вдъхновено то, както и линк към него в YouTube. Връзката ... |
|
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
|
99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |
|
|
Поетесков роман. Книгата е отличена с награда на шестия литературен конкурс "Развитие". ... "Невъзможните убежища на поезията" е опит да се напише един сам по себе си невъзможен роман. Става дума за текст, чиято жанрова принадлежност е повече от съмнителна - тъй като е лишен от обща сюжетна нишка и каквито и да било свързващи елементи извън зададената в заглавието тема. И същевременно текст, който стои както на ръба между поезията и прозата, така и на ръба на гротескното (тъкмо затова е наречен "поетесков": като хибрид между поезия и гротеска). Седемте сюжетни нишки се пресичат в една обща ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
Илюстрации: Марияна Митева. ... "Така било някога. И коминочистачите били уважавани люде. Ала времената се менят, с тях и хората - и те постепенно забравили за сладките приказки край живия огън. Прекарали през домовете си грозни тръби, накичили стаите си с чугунени радиатори и вече се топлели на тях вместо на живия огън. Станало по-лесно, но и по-скучно - защото как да си говориш или да мечтаеш пред един радиатор?! И камините били зазидани, комините - запушени или разрушени, а с това и занаятът на коминочистачите отживял времето си - останало само поверието, че ако пипнеш коминочистач, това носи щастие. Но тъй като ... |
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа 
