Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване

Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години.

Роден през 1949 г. в Киото, Харуки Мураками е най-значимият жив японски писател, постигнал международна слава и признат – от критика, медии и публика, като забележителен творец. През 1973 г. се дипломира със специалност Сценични изкуства в литературния факултет на университет Васеда в Токио, по-късно става съдържател на джаз клуб в Шибоя.
Още първата му книга "Чуй как пее вятърът" (1979) е отличена с престижна литературна награда. Стилът на Мураками омагьоса милиони читатели от всички географски ширини - заради универсалната тематика, ефектните полифонични сюжети, ониризма, изкусното съчетание на поезия и простота. Литературата, подписана от Мураками, е хипнотичен калейдоскоп на идеи и мотиви: сред тях са пороците, разяждащи консуматорското общество, патологичната самота на "градския" човек, нихилизмът, загубата на сетива за съкровеното, невротизмът на поколението, лишено от илюзиите си.
Сам писателят признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света.

В романите му често се прокрадва темата за травмите на миналото, за съдбата на Япония в качеството ѝ на държава, излязла губеща от Втората световна война. Но ако трябва да идентифицираме "марката Мураками", следва да откроим преди всичко оригиналните фабулни похвати, неподражаемото смесване на жанрове, крехкото балансиране между фантазия, сън и реалност...
Освен че пише, той превежда Чандлър, Фицджералд, Джон Ървинг и други големи американски автори. В творчеството му прозира влиянието на Кафка, Вонегъти Хесе.

"Каквото и да правим, ние все се разминаваме. Можем да се разберем, но обикновено разстоянието между нас остава. Разделяме се, продължаваме напред и заживяваме със съкровените спомени за нашите срещи. Но тези спомени ни сгряват и ни дават сила. Хубавите книги съществуват заради това."
Харуки Мураками

Творчеството на Харуки Мураками е нетипично явление в контекста на японската литература. Японец по народност, Мураками е много по-близък до американския манталитет и маниер на писане, като сам твърди, че е повлиян от попкултурата. Роден е в Киото, а младите си години прекарва в Токио и едва през 1991 г. посещава за първи път Америка. Въпреки това още в първият му роман "Чуй как пее вятърът" се долавят чуждестранният стил и носталгия, които го отличават на фона на основните японски литературни течения. В романите на Мураками откриваме сериозни идеи за самотата и алиенацията, за духовната празнота и упадъка на ценностите, за липсата на връзка между хората в японското общество. Тези идеи умело са съчетани със сюрреалистична атмосфера и хумор.

Преди да започне блестяща литературна кариера, Мураками следва театрално изкуство в университета "Васеда" в Токио, а след завършването си отваря собствен джаз-бар. По време на един бейзболен мач той получава вдъхновение за първото си прозаическо произведение "Чуй как пее вятърът". Романът, написан когато авторът е на 29 години, получава престижната награда "Гундзо" още в годината на издаването си. Следват продълженията "Флипер, 1973" и "Преследване на дива овца" (също отличен с награда), като трите романа съставят "Трилогията на плъха", наречена така заради общия разказвач с прякор Плъха. През 1985 г. Мураками публикува "Страна на чудесата за непукисти и краят на света", фентъзи с много магически елементи, а най-голямо признание в Япония авторът получава след издаването на "Норвежка гора" (1987). Тази книга го превръща в идол на японската младеж.

След пътуване из Европа и кратко пребиваване в Италия и Гърция, Мураками се мести в Америка, където работи в Принстънския университет. По това време написва "Танцувай, танцувай, танцувай", в който музикалните теми напомнят за времето, в което Муриками е студент и се издържа с работата си в магазин за музикални плочи. Романът му, най-добре приет от литературната, критика е "Хроника на птицата с пружина". Той засяга сериозни социални проблеми като японските военни престъпления в Манджурия, като реализмът умело се преплита с фантастика. Книгата печели наградата "Йомиюри".

След земетресението в Кобе и атентата Токийското метро, Мураками се връща в Япония и издава "Метрото", публицистична книга, в която са събрани интервюта с оцелели и близки на жертвите в метрото. Това е първата книга на автора, която не съдържа фантастични елементи.

Други романи от Муриками са "След мръкване", "Кафка на плажа", "На юг от границата, на запад от слънцето" и др. Във всеки негов роман има поезия, а внушението е толкова силно, че прочетеното се изживява като реалност. Това е и причината книгите му да се издават в над двумилионни тиражи не само в Япония, но и в цял свят: САЩ, Западна Европа, Русия, Сърбия и пр.