Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години.

Роден през 1949 г. в Киото, Харуки Мураками е най-значимият жив японски писател, постигнал международна слава и признат – от критика, медии и публика, като забележителен творец. През 1973 г. се дипломира със специалност Сценични изкуства в литературния факултет на университет Васеда в Токио, по-късно става съдържател на джаз клуб в Шибоя.
Още първата му книга "Чуй как пее вятърът" (1979) е отличена с престижна литературна награда. Стилът на Мураками омагьоса милиони читатели от всички географски ширини - заради универсалната тематика, ефектните полифонични сюжети, ониризма, изкусното съчетание на поезия и простота. Литературата, подписана от Мураками, е хипнотичен калейдоскоп на идеи и мотиви: сред тях са пороците, разяждащи консуматорското общество, патологичната самота на "градския" човек, нихилизмът, загубата на сетива за съкровеното, невротизмът на поколението, лишено от илюзиите си.
Сам писателят признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света.

В романите му често се прокрадва темата за травмите на миналото, за съдбата на Япония в качеството ѝ на държава, излязла губеща от Втората световна война. Но ако трябва да идентифицираме "марката Мураками", следва да откроим преди всичко оригиналните фабулни похвати, неподражаемото смесване на жанрове, крехкото балансиране между фантазия, сън и реалност...
Освен че пише, той превежда Чандлър, Фицджералд, Джон Ървинг и други големи американски автори. В творчеството му прозира влиянието на Кафка, Вонегъти Хесе.

"Каквото и да правим, ние все се разминаваме. Можем да се разберем, но обикновено разстоянието между нас остава. Разделяме се, продължаваме напред и заживяваме със съкровените спомени за нашите срещи. Но тези спомени ни сгряват и ни дават сила. Хубавите книги съществуват заради това."
Харуки Мураками