Mansfield Park

Джейн Остин Времетраене: 1:01 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Adultery is not a typical Jane Austen theme, but when it disturbs the relatively peaceful household at Mansfield Park, it has quite unexpected results.

The diffident and much put-upon heroine Fanny Price has to struggle to cope with the results, re-examining her own feelings while enduring the cheerful amorality, old-fashioned indifference and priggish disapproval of those around her.

"Лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята..."

Всеки, докоснал се до едно от най-великите произведения в английската литература през 19 век, ще разпознае думите на Елизабет Бенет в разговор със сестрите си и дъщерите на лейди Лукас. "Гордост и предразсъдъци" е роман, който е написан зад една скърцаща врата и дълго време не бил публикуван. Това обаче се случва през далечната 1813 г. и е считан за най-известното произведение на английската писателка Джейн Остин.

Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в голямо семейство, подобно на сем. Бенет от гореспоменатото ѝ произведение. Има шест братя и една сестра - Касандра. Семейството ѝ е с ограничени материални възможности и само поддържа домакинството си. Баща ѝ е стипендиант на колежа "Св. Йоан" в Оксфорд, а майка ѝ - дъщеря на аристократи от стар, но обеднял род. Двама от братята на Джейн, Джеймс и Хенри, вървят по стъпките на бащата и стават банкери, докато други двама, Франсис и Чарлз, си намират военноморска служба.
Сестра ѝ Касандра оказва голямо влияние върху творчеството на Джейн Остин. Писателката е определяна като затворена, себична и много горда, затова не е всеобща любимка, но с по-голямата си сестра е споделяла всичко. Основен източник на информация за личността на Джейн са многобройните им писма. Касандра изгаря по-голямата част от кореспонденцията им, за да не се състави погрешно мнение за Джейн и това да повлияе пагубно на творчеството ѝ. Ето и какво пише за това великата Вирджиния Улф:

"Ако мис Касандра Остин беше довела решението си докрай, днес за Джейн Остин щяхме да гадаем единствено от нейните романи. Само на по-голямата си сестра тя пише откровено; само с нея споделя съкровените си надежди и ако мълвата не лъже - дълбокото си разочарование от любовта; ала когато Касандра Остин започва да старее, а славата на Джейн започва да расте, уплашена, че вероятно ще дойде време, когато чуждите ще тръгнат да злословят, а критиците - да преиначават, тя с болка на сърцето изгаря всички по-съдържателни писма и оставя единствено онези, които според нея не представляват интерес."

Още от 11-годишна възраст Джейн Остин започва да пише стихове, но разбира се не серизно, а за нейно забавление и за забавлението на семейството си. В тях детайлите за ежедневието да хиперболизирани, а с често срещаните сюжети младата писателка е пародирала. Така 29 от написаните от нея творби между 1787 и 1793 г. преписва в три тетрадки, наречени "Juvenilia" (ювенилия - произведения, написани в юношеска и младежка възраст). Сред тях най-известните творби са "Трите сестри", "Любов и приятелство" ("Love and Freindship"), "История на Англия" и "Красивата Касандра".

Джейн Остин изживява съдбовна любов, която я променя и в последствие повлиява на творчеството ѝ. В две от писмата си към сестра ѝ Касандра споделя за своя "приятел" Том Лефрой и флиртовете с него. Обстоятелствата по това време обаче са крайно сурови и както Джейн пише в част от произведенията си, жените са имали тотална зависимост от социално и финансово изгодния брак. Семейството ѝ обаче е от дребната аристокрация и тя няма голяма зестра, което е причина родителите на любимия ѝ да прекратят връзката им, превръщайки бракът им в невъзможен. В последствие тази невъзможна любов е вдъхновение за написването на едни от най-великите любовни истории на Джейн Остин. Някои смятат, че личността на Том Лефрой е преобразена в героя господин Дарси от произведението "Гордост и предразсъдъци". През 1802 г. Остин приема единственото предложение за брак, за което се знае, от Харис Биг-Уитър, но се отмята на следващия ден с аргумента: "Трябва да приемеш предложението за брак, само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов".

Творбите на Джейн Остин критикуват романите на чувствителността от втората половина на 18-ти век и са част от прехода към литературния реализъм от 19 век. След като завършва "Лейди Сузан", тя започва работа по първия си пълен роман "Елинор и Мариан", публикувана по-късно като "Разум и чувства" (англ. "Sense and Sensibility"). През 1796 г. пък започва втория си роман "Първи впечатления", публикуван през 1813 г. като "Гордост и предразсъдъци" (англ. "Pride and Prejudice"). Следващата ѝ творба е готическият роман "Абатството Нортангър" (англ. "Northanger Abbey"). Интересен факт е, че след завършването на всяка нейна творба, Джейн я прочита на глас пред семейството си, но сред всичките ѝ произведения, "Гордост и предразсъдъци" се превръща в техен "утвърден фаворит". Други известни романи на Джейн Остин са "Доводите на разума", "Ема", "Въздействие" и "Менсфийлд парк".

През 1816 г. здравето на Джейн Остин постепенно започва да се влошава. Въпреки това тя продължава да пише, но след година вече оставя перото настрана. Умира във Уинчестър на 18 юли 1817 г. на 41-годишна възраст. Брат ѝ Хенри чрез връзки успял да уреди сестра му да бъде погребана в северния коридор на храма на катедралата Уинчестър. Епитафията, съставена от брат й Джеймс, възхвалява личните качества на Остин, изразява надежда за спасението ѝ и споменава "извънредните дарения на нейния ум".