Поезия

Изданието е двуезично на руски и български език, в превод на Кирил Кадийски. "Докато битието на Лермонтовата поезия в Русия е сложно и протича в две взаимно оспорващи се паралелни посоки - възторжена (масова) и резервирана (професионална) - в България този проблем не съществува и никога не е бил актуален. У нас Лермонтов е утвърден и обичан руски класик, към чието творчество са се обръщали най-значителните ни поети. Смея да твърдя, че укрепването на собствения ни идентификационен (национален) мит в епохата на Възраждането и по-късно - през модернизма - включва усвояването, превеждането-пресътворяване и художественото тълкуване на Лермонтов. В реториката и тематиката на творбите му тогава е намерен онзи необходим пример, потвърждаващ верността на избрания път към самоопределение и окуражаващ ни в извървяването му. В българската култура той не предизвиква дебати, поезията му се възприема като даденост, мярка, нетърпяща оспорване."
Проф. д-р Людмил Димитров

Умиращият гладиатор
Есен
Жалбите на турчина
Отговор
Божек
Кавказ
Епитафия
16 май 1830
Предсказание
Чашата на живота
Желание
"Не съм от Господ Бог за рая..."
Гробище
"Ужасен жребий за баща и син..."
Ангел
"Не, Байрон аз не съм, все пак..."
Кораб
Епитафия
Еврейска мелодия
Бородино
Клон от Палестина
"Когато дипли се жълтеещата нива..."
Затворник
Съседът
Смъртта на поетът
"И разделени - твой портрет..."
Размисъл
"Как често, от тълпа безгрижна обграден..."
Кинжал
Поетът
Молитва
Три палми
Даровете на Терек
Завещание
Съседка
И скука, и скръб
Облаци
Благодарност
Плененият рицар
На А. О. Смирнова
Защо
Към портрета
Валерик
Оправдание
Родина
Пророк
"Прощавай, дрипава Русия..."
"Изпод студената, потайна полумаска..."
"О не - не теб обичам с жарка страст..."
Морската царкиня
"Сред дивия север висши се самотен..."
Сън
Тамара
Листец
"Ти помниш ли, любима моя..."
"Тръгвам сам навън, в нощта дълбока..."
Лермантов: архангелът на руския литературен демонизъм - Проф. д-р Людмил Димитров