Кризата на психоанализата

Ерих Фром Времетраене: 1:05 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Сборникът е съставен от есета, обединени от общата тема за взаимовръзката между психологическите и социологическите фактори в развитието на човека. В този том са обединени "моделът на Фройд за социалните детерминанти", "хуманистичното планиране", "едиповият комплекс", "теорията на майчиното право".

"Този сборник от есета, писани в различно време между 1932 и 1969 година, са обединени от общата тема за взаимовръзката между психологическите и социологическите фактори. Решението да се публикуват ранните ръкописи, първоначално издадени на немски език, беше взето, защото те все още са най-пълното и адекватно представяне на теоретическата основа, на която почива моята по-късна работа върху този предмет. Струва ми се, че те са особено своевременни днес, когато по тази тема се водят големи дискусии, особено за връзката между теориите на Маркс и Фройд, една дискусия, която, боя се, понякога се явява дилетантска и объркваща. Много малко са нещата, които бих изменил в тези ранни ръкописи, с изключение на това, че днес не бих ги писал с понятията от теорията на Фройд за либидото, но това няма голямо значение за главната идейна тенденция в тях. Устоях на изкушението да направя каквито и да е изменения в същността на ръкописите, но в бележките под линия съм обърнал внимание на несъответствията между онова, което те представят, и днешната ми гледна точка. Единствените изменения, които направих, бяха да съкратя есетата там, където ми се струваха твърде дълги или където се занимаваха с дребни неща, които не са от голям интерес днес."
Ерих Фром

Ерих Фром е германски философ, психоаналитик, психолог и социолог, един от най-открояващите се и значими мислители на XX век. Той е сред основателите на неофройдизма и името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители. Оповавайки се върху идеите на психоанализата, екзистенциализма и марксизма Фром се стреми да разреши основните противоречия на човешкото съществуване. Трудовете му са посветени основно на философски, етични, социално-психологически въпроси, свързани с човешката природа, мястото на индивида в света и смисъла на съществуването му. В действителност това са т. нар. вечни въпроси (екзистенциални), около които се въртят всички психологически изследвания и разработки. Философът разработва психотерапевтичния метод, наречен хуманистична психоанализа, който има за цел да хармонизира отношенията между човека, природата и обществото. Сред най-популярните му трудове са книгите - Бягство от свободата, Психоанализа и религия, Революция на надеждата и други.

Ерих Селигман Фром е роден на 23 март 1900 година във Франкфурт на Майн, Германия в семейството на ортодоксални евреи. Баща му е търговец на вино, а майка му произхожда от род на равини. Ерих е единствено дете в семейството. Самият Фром описва детството си като два живота в два свята: света на вярата и света на търговията. Изучава социология и психология, получава докторска степен по философия от Университета в Хайделберг през 1922 година. Сред неговите преподаватели са такива известни професори като Алфред Вебер, Карл Ясперс и Хайнрих Рикет. Фром учи и в Мюнхенския университет и Берлинския психоаналитичен иститут. След като нацистите идват на власт, на Фром му се налага да напусне Германия, заради еврейските си корени. Така през 1934 година той заминава за САЩ, където започва да се занимава с преподавателска дейност в редица университети, сред които Колумбийският, Йейлският и Мичиганският, както и в института по психиатрия, психология и психоанализа Уилиям Алансън Уайт (като самият Фром се явява и съосновател на института). Основната сфера, в която се въртят интересите му е прилагането на психоаналитичната теория към проблемите на културата и обществото.

Несъгласявайки се с фройдитската теория Фром твърди, че човекът е продукт на културата. Ползвайки резултатите от своите изследвания относно същността на човешката природа, той написва първата си книга Бягство от свободата (1941 г.), която му носи световна известност. В труда си философът изследва сложната ситуация, в която се оказва човека на западната култура, където стремежът към индивидуалност в крайна сметка довежда до самота, усещане за непълноценност и съмнения, относно смисъла на съществуването. Тази теза Фром развива и в други негови произведения, като Изкуството да обичаш, Човекът за самия себе си, Анатомия на човешката деструктивност и други. За философа същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство. Човекът за самия себе си е втората книга на Фром, която е публикувана през 1947 година и се явява продължение на труда му - Бягство от свободата. Книгата му Да имаш или да бъдеш може да се разглежда като един вид отговор на есето на френския философ В. Марсел - Да бъдеш или да имаш. Една от централните теми в трудовете на Фром е религията и неговата интерпретация на Талмуда, който той започва да изучава още от 13-годишна възраст. Тези теми намират отражение в произведенията му Догмата за Христос, Ще бъдете като боговете, Психоанализа и религия и др. Философът в качеството си на изследовател и критик на идеите на Фройд написва книгата Мисията на Зигмунд Фройд. В нея той насочва читателите към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. Социалната и политическа философия на Фром е широко застъпена в труда му Душевно здравото общество (1995 г.), който ратува за хуманистичния и демократичен социализъм.

Ерих Фром умира на 18 март 1980 година в Муралто, Швейцария. Той е един от малкото психолози, чийто идеи се ползват с такава голяма популярност по цял свят, като още приживе най-известните му произведения са преиздавани десетки пъти. Трудовете на Фром са забележителни със своите социални и политически коментари, както и със своите философски и психологически опори, които поставят множество въпроси за размисъл, актуалността на които остава непреходна и до днес.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com