След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
|
През 1999 година един филм предопредели бъдещето на целия свят, създавайки различна философия и представяйки на публиката нов тип супергерой. Благодарение на "Матрицата" киберпънкът от ъндърграунд стана мейнстрийм, а всеки жител на мегаполис се почувства Избран. Последният супергерой бе изигран блестящо от знаковия за Холивуд актьор - Киану Рийвс. Сломен от превратностите на съдбата, изпълнили живота му с тъжни събития и лични трагедии, макар и напълно загубил себе си, той убедено продължава да прави това, в което е най-добър. За всичко, което превръща Киану Рийвс в човека и актьора, познат на милиони хора по ... |
|
|
"Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пр., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени - те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия - от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара - до наши съвременнички от ХХ век... Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки... Наричат Катя Зографова " ... |
|
|
Тази книга е опит да надникнем в потайните кътчета от житейските истории на едни от най-великите жени, които света познава. Те са обожавани заради изключителните качества, физическата красота и незабравимите им характери. Възхитителни, умни, прагматични и уникални - всяка по своему. Кралица Виктория, Анджелина Джоли, Мая Плисецкая, Маргарет Тачър, Файна Раневская, Коко Шанел и още редица представителки на по-красивата половина от човечеството стават известни с изявите си в различни етапи от живота си, но общото за всички е, че го правят по ярък и незабравим начин. Житейското и творческо амплоа на всяка една е различно и ... |
|
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
Рейтинг: 9.89 / 9 гласа 
