Есета - част 1: До моя съвременник

Георги Марков Времетраене: 1:08 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.

"Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки същества, но признават стадото? Може би тъкмо защото в стадото никой не е свободен, защото то гарантира сигурност, обезпеченост, подкрепа."
Георги Марков

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Той е един от най-ярките представители на българската проза от 60^-те години. През 1969 г. заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където започва работа в Би Би Си и сътрудничи на Дойче Веле и радио "Свободна Европа". На 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница "Сейнт Джеймс". След неговата смърт на Запад излизат "Задочни репортажи на България". У нас те са едва след 10 ноември 1989 г., а издаването на цялото му литературно наследство от емиграцията тепърва предстои.

Фондация Комунитас
София, 1000
Патриарх Евтимий 22, ет.3,ап.4
communitasfoundation@gmail.com

Георги Марков, наш съвременник - Тони Николов
До моя съвременник. Миниатюри

• Позицията
• Поръчката
• Приказването
• Твоята Америка
• Лицето
• Суетата
• Героите
• Пътуването
• Природата
• Простотата
• Самоизлъгването
• Самотата
• Идеалите
• Нетърпението

Антитоталитарни есета

• Собственият фашизъм
• Система и хора
• Сталинчета
• Промяната - блян и илюзия
• Кой е свободен?
• Човекът и досието
• За правото да казваш, какво мислиш
• Другарят статукво
• Прага '68
• Имаше такъв
• Студентът и политикът
• Врагомания
• "Тука е така"
• Бимбилистанска журналистика

Морални есета

• Есе за щастието
• Есе за унижението
• Есе за взаимното разбиране
• Грубостта
• Насилието
• Подозрението
• За приятелството
• През очите на другите
• Екзотичният образ на българина в чужбина
• Обичай ближния си
• Бъдни вечер

Литературни есета

• Есе за словото
• Положителният герой
• Отрицателният герой
• Действителният герой
• Бунтът и Бунтовникът (Албер Камю)
• Лицето на Солженицин
• За писателите, които търкалят варели (Вацлав Хавел)
• Ботев
• Поезия и стихоплетство
• В памет на Атанас Далчев
• Мисли по "Възкресяване"
• Фокнър за работата на писателя
• Театър и бъдеще
• В очакване на Годо

Георги Марков - живот и дати
Именен показалец