Алефът. Разкази

Хорхе Луис Борхес Времетраене: 2:24 мин. Интриги в Прованс Софи Боне Времетраене: 1:10 мин. След раздялата Тамара Томпсън Времетраене: 0:55 мин. Край на емоционалното хранене. Работна тетрадка Д-р Каролин Кокър Рос Времетраене: 0:58 мин. Интервюта с Хитлер: Диктаторът и журналистите Луц Хахмайстер Времетраене: 1:06 мин. Първа помощ при бърнаут Емили Балестерос Времетраене: 0:56 мин. Изковани в кръв Джак Кар Времетраене: 1:15 мин. Китайска мъдрост Джеймс Трап Времетраене: 1:04 мин. Просто поредица от ужасни неща едно след друго Джоди Тейлър Времетраене: 1:02 мин. В дълбокото Али Хейзълууд Времетраене: 0:57 мин. Кръвта на Херкулес Джазмин Мас Времетраене: 1:01 мин.

Светът, който незримо присъства редом с нашия, със свое пространство и време, е тъканта, която изгражда седемнадесетте разказа от сборника "Алефът". А също религията и науката, смъртта и безсмъртието, съдбата, загадката, лабиринтът и сънищата, играта, двойникът и огледалата, безкрайната библиотека - познатите ни от сборника "Измислици" любими теми и символи на аржентинския писател.

Борхес е майстор на кратката проза. Подобно на сферата в дома на Данери от разказа, който дава име на целия сборник, всяка "измислица" се стреми да заеме минимално пространство и в същото време да обхване цялата вселена, безкрая и дори Бог. Както отблясъците на "Алефа" са неизброими, така и превъплъщенията на играещото слово нямат предел. Оттук и неизброимите възможности за тълкуване, за игра с цялото човешко познание, които читателят ще открие в тази книга, която заедно с Борхесовите "Измислици" се нарежда между най-значителните страници в световната литература.

Хорхе Луис Борхес е майстор на кратката проза. Подобно на сферата в дома на Данери от разказа, който дава име на целия сборник, всяка "измислица" се стреми да заеме минимално пространство и в същото време да обхване цялата вселена, безкрая и дори Бог. Както отблясъците на Алефа са неизброими, така и превъплъщенията на играещото слово нямат предел. Оттук и неизброимите възможности за тълкуване, за игра с цялото човешко познание, които читателят ще открие в тази книга, която заедно с Борхесовите "Измислици" се нарежда между най-значителните страници в световната литература.

"Омир ми разказа това, сякаш говореше с дете. Разказа ми и за своята старост, за последното пътуване, което предприел, воден - също като Одисей - от желанието си да отиде при хора, които не знаят какво е море, които ядат месото без сол и дори не подозират какво е гребло. Живял едно столетие в Града на Безсмъртните, а когато го съборили, именно той им препоръчал да построят друг град. Това не бива да ни изненадва; известно е, че след като възпял Троянската война, той възпял също и войната на жабите и мишките. Бил като Бог, който сътворил Вселената, а после създал и хаоса.

Да бъдеш безсмъртен, е безсмислено; всички създания освен човека са безсмъртни, тъй като не знаят нищо за смъртта; божественото, ужасното, непонятното е да знаеш, че си безсмъртен. Забелязал съм, че въпреки различията в религиите това убеждение е извънредно рядко. Израилтяни, християни и мюсюлмани изповядват безсмъртието, но преклонението им пред земното съществувание показва, че единственото, в което вярват, е именно то, тъй като всички останали безброй съществувания са. предназначени да възнаграждават или да наказват земния живот. По-рационална ми се струва теорията за прераждането в някои религии на Индостан: в този кръговрат, който няма начало, нито край, всеки живот е последица от предишния и определя следващия, обаче никой живот не предопределя всички останали животи, взети в тяхната цялост. Поради опитността, придобита през вековете, републиката на Безсмъртните постигнала съвършенството на търпимостта и почти презрение към всичко. Безсмъртните знаели, че в един безкраен срок от време на всеки човек се случва всичко. Поради своите минали или бъдещи добродетели всеки човек е достоен да извърши всякакво добро дело, но е способен и да извърши всякакво предателство поради своите безчестия в миналото или в бъдещето."
Из книгата

Хорхе Луис Борхес е аржентински писател, поет, есеист, преводач и литературен критик, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век, майстор на кратката проза. Неговите произведения се отнасят към жанровете на фантастиката и характерният за латиноамериканската литература от този период - магически реализъм. Сред най-известните му творби са Измислици (1944 г.) и Алефът (1949 г.). Той се счита за един от основателите на авангарда в испаноезичната латиноамериканска поезия.

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 година в Буенос Айрес, Аржентина в семейство с испански и ирландски корени. Родителите му са образовани хора от средната класа, които живеят в скромния по това време квартал Палермо. В семейството се говори на испански и английски език. От ранна детска възраст Борхес е увлечен от поезията, а на 4-годишна възраст той се научава да чете и шише. Когато е 10-годишен превежда на испански известната приказка на Оскар Уайлд - Щастливият принц. През 1914 година семейството заминава на почивка в Европа. След избухването на Първата световна война обаче завръщането в Аржентина се отлага и те се установяват в Женева, където Хорхе и сестра му Нора записват училище. Борхес научава френски и постъпва в Женевския колеж, където започва да пише стихове на френски език. През 1918 година той се премества в Испания, където се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма, вдъхновено от Гийом Аполинер и Филипо Томазо Маринети. През този период Борхес се запознава и с работите на Шопенхауер, които оказват безспорно влияние върху творчеството му. Първото му стихотворение Химн на морето е публикувано на 31 декември 1919 година в испанското списание Гресия. Докато живее в Испания и обикаля Барселона, Севиля и Мадрид, той се запознава с известните местни писатели Рафаел Кансинос-Асенс и Рамон Гомес де ла Серна.

Връщайки се в Аржентина през 1021 година Борхес се превръша в един от пионерите на ултраизма. Още в ранните му произведения се усеща ерудицията на автора, владеенето на езици, философските послания и майсторската игра със словото. В родината си той започва да публикува свои поеми и есета в различни литературни списания, сред които и авангардното Мартин Фиеро, също така участва в издаването на вестник Присма. На по-късен етап някои от есетата му са събрани в книгата Избрани есета. През 1923 година издава първата си стихосбирка Fervor de Buenos Aires. Писателят редовно сътрудничи на създаденото през 1931 година от Виктория Окампо списание Сур, което бързо се превръща във водещо литературно издание в Аржентина и помага за популяризирането на Борхес. В средата на 30^-те години авторът се отдалечава от поезията и се насочва към фантастиката и екзистенциалната проблематика. По това време и много други латиноамерикански писатели, като Хуан Рулфо, Хуан Хосе Ареола и Алехо Карпентиер, също експериментират в тази посока, повлияни от Мартин Хайдегер и от екзистенциализма на Жан-Пол Сартр. През 1936 година излиза книгата История на вечността, която е посрещната добре от критиката. Голяма част от най-известните разкази на Борхес са събрани в сборниците Измислици, Informe de Brodie и Алефът. В разказа Смърт и компас борбата на човешкия интелект с хаоса е представена като криминално разследване.

През 1955 година Борхес е назначен за директор на Националната библиотека на Аржентина, където заема този пост до 1973 година. Също така преподава литература в Буеносайренския университет. В началото на 50^-те години той се връща към поезията, като стихотворенията му от този период са предимно с елегичен характер. В тях, както и в останалите произведения на автора, доминиращи са темите за лабиринта, огледалата и света, третиран като безкрайна книга. Творбите на Борхес са наистина гениални, изпълнени с дълбок смисъл и прозрения. За него Умберто Еко казва: "Няма друг писател с такава дълбочина на сюжетите, с подобен искрящ и лаконичен стил и с неуловимото трептене на думите, което не подлежи на анализ, но озарява текста и е категоричен знак за гениалност", дори му отрежда място в най-известния си роман - Името на розата. През 1961 година Борхес си разделя със Самюъл Бекет Международната награда за издатели. Неговите късни стихове са публикувани в сборниците El Hacedor (1960 г.), Elogia de la Sombra (1969 г.) и El oro de los tigres (1972 г.). През 1979 година писателят е удостоен с наградата Сервантес, която е най-престижното в испаноезичните страни отличие за заслуги в областта на литературата. Последната му публикувана книга приживе Атлас (1985 г.) представлява сборник от стихотворения, фантазии и пътеписи.

Хорхе Луис Борхес умира от рак на черния дроб на 14 юни 1986 година в Женева.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Безсмъртният
Мъртвецът
Богословите
Историята за воина и пленницата
Биография на Тадео Исидоро Крус
Ема Цунц
Домът на Астерий
Другата смърт
Deutsches Requiem
Търсенията на Авероес
Захир
Писмената на Бога
Абенхакан Ел Бохари, убит в своя лабиринт
Двамата царе и двата лабиринта
Очакването
Човекът на прага
Алефът
Послеслов
Бележки