Белият огън

Дъглас Престън, Линкълн Чайлд - № 1 най-продавани автори на "New York Times".

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард". Специалният агент Пендъргаст отива в скъп ски курорт в Колорадо, за да спаси своето протеже Кори Суонсън от сериозен сблъсък със закона. Появата му съвпада с първото смъртоносно нападение на подпалвач, който унищожава къщи за милиони заедно с хората вътре. След като измъква Кори от затвора, Пендъргаст научава, че тя е открила нещо докато е изследвала костите на неколцина миньори, убити преди сто и петдесет години от - както мислят всички - мечка стръвница.
Откритието е толкова удивително, че заплашва съществуването на курорта много повече от атаките на подпалвача. Въвлечен в разследването, Пендъргаст открива тайнствена връзка между мъртвите миньори и легендарен, отдавна изгубен разказ за Шерлок Холмс. В него може би се крие ключът за разкриването на подпалвача. Местността е затрупана със сняг, а Кори е изложена на смъртна опасност. Агентът трябва да разреши случая, защото не може да допусне градът да изгори до основи.

"Белият огън" е подходящо въведение за всеки читател, който още не познава специалния агент на ФБР Алойшъс Шингу Л. Пендъргаст - един от най-забележителните детективи в съвременното царство на трилърите."
Стив Бери

"Като почитател на Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл, зачетох книгата с големи очаквания. В своя неповторим стил Престън и Чайлд вземат миналото и го вкарват с лекота в съвременността. Седнете удобно, разтворете книгата и се пригответе за най-голямото приключение в живота си."
Дейвид Балдачи

"Известният - някои биха казали прословутият - Червен музей в Колежа по криминално право "Джон Джей" беше започнал като проста сбирка от досиета на стари разследвания, веществени доказателства, вещи на затворници и други експонати, които преди почти сто години били поставени във витрина в зала на старата полицейска академия. От тогава насам се беше развил в най-голямата и представителна колекция от криминални експонати. Най-добрите от тях бяха изложени в нова, лъскава изложбена зала в сградата на колежа, дело на "Скидмор, Оуингс и Мерил" на Десето авеню. Останалата част от сбирката - огромни гниещи архиви и разлагащи се доказателства от някогашни престъпления, бяха скрити в грозното мазе на старата полицейска академия на Източна двадесета улица.

Още в началото на следването си в "Джон Джей" Кори беше попаднала на този архив. Оказа се истинско съкровище, след като се сприятели с архиваря и започна да се ориентира сред неподредените шкафове и преливащи от документи лавици. Беше посещавала много пъти архивите в Червения музей в търсене на теми за доклади и проекти. Наскоро беше търсила там тема за своята Роузуелова теза. Беше прекарала много време сред старите нерешени случаи - тези толкова студени досиета, че всички замесени (включително възможните извършители) бяха непременно и със сигурност вече мъртви.

Един ден след срещата със своя ментор Кори Суонсън се озова в скърцащия асансьор, който се спускаше в мазето. Беше се впуснала в отчаяна акция да намери нова тема за тезата, преди да е станало твърде късно. Вече беше средата на ноември и тя се надяваше да прекара зимната ваканция в проучване и писане. Беше получила половин стипендия, а агент Пендъргаст плащаше останалата половина от учебните такси и тя бе напълно решена да не взима от него и цент повече от нужното. Ако тезата ѝ спечелеше наградата "Роузуел" с нейния грант от двадесет хиляди долара, това нямаше да се наложи.

Вратите на асансьора се отвориха за позната миризма: смесица от прах и окисляваща се хартия плюс лъха на гризаческа урина. Тя прекоси коридора до чифт метални врати с вдлъбнатини, украсени с табелка, която гласеше: "Архив на Червения музей", и натисна звънеца. От стария високоговорител на домофона се чу неразбираемо стържене. Тя каза името си и се чу бръмченето на отварящата се електрическа ключалка."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg