"Сравнявайки стотина превода на английски, френски и руски език, установих фрапиращи смислови различия до такава степен, че започнах да се съмнявам дали първоизточникът е бил един и същ. Впоследствие се оказа, че някои преводи са свободни интерпретации, а други, следвайки академичния подход, са изпускали нишката на подтекста и недоизказаните мисли на автора. Има издания, които въздействат с поетичния си изказ, макар и да се отдалечават много от оригинала. Други, научно аргументирани, звучат сухо и бездушно, а понякога многословните обяснения на преводачите предизвикват допълнително объркване. Анализирайки преводите, човек може да реши, че има работа с китайска загадка. Затова потърсих отговорите в оригинала. За основа използвах считания за официален текст на класически китайски език в издание на Пекинския университет от 1995 г. Открих значенията в компютърните речници и тогава разбрах, че ограниченият брой йероглифи се употребява в различен необичаен контекст. В древния китайски език предаването на мисълта изглежда е извършвано по-скоро от асоциативен, а не по логически принцип. Знаците предават образна символика, а не аналитична мисъл..."
В. Добрев