Бел Ами

Ги дьо Мопасан Времетраене: 1:03 мин. Недостатъчно добри Д-р Валъри Йънг Времетраене: 0:53 мин. Smart Phone Dumb Phone Алън Кар, Джон Дайси Времетраене: 0:56 мин. Доверете се на интуицията си Юджийн Садлър-Смит Времетраене: 0:51 мин. По ръба Люси Елеазар Времетраене: 0:56 мин. Антарктида - история, природа, българските полярници Христо Пимпирев, Иглика Трифонова Времетраене: 1:08 мин. Магазинче за магии Сара Бет Дърст Времетраене: 0:49 мин. Генезис. Изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух Хенри Кисинджър, Ерик Шмит, Крейг Мънди Времетраене: 1:01 мин. Йошуку. Японското изкуство на манифестирането Азуми Учитани Времетраене: 0:59 мин. Лечителят Медиум: Сок от целина Антъни Уилям Времетраене: 1:00 мин. Ужилване Сандра Браун Времетраене: 0:53 мин.

Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. При теб драги читателю, е романът на Мопасан, за когото Емил Зола е казал: "Той беше от великото потомство, чиито предци бяха Рабле, Монтен, Молиер, Лафонтен - силата, разума и светлината на френската литература. Тези, които ще го познават само от неговите произведения, ще го обикнат заради неувяхващия любовен химн, който той изпя на живота."
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.

Ги дьо Мопасан е френски писател натуралист, автор на известни разкази, романи и повести. Той е един от най-четените писатели, не само във Франция, но и по света. Смятан е за най-големия френски майстор на късия разказ, а неговите произведения оставят трайни следи в световната литература. Те са изпълнени с непреходни послания, които са актуални и до днес. Голяма част от творбите му са успешно екранизирани.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан вероятно е роден в замъка Мироменил, Тувил сюр Арк на 5 август 1850 година. Баща му произлиза от аристократичен лотарингски род, а майка му от културно буржоазно семейство. Вероятно влечението към изкуството момчето наследява от баща си, който е известен с любовта си към музиката, живописта и литературата. След като се ражда по-малкият брат на Мопасан - Ерве, родителите му се развеждат. На 13-годишна възраст Мопасан постъпва в семинарията, но той е прекалено активен и палав, за да се примири със суровите условия и правила на живот, наложени в семинарията. Прави няколко опита за бягство и скоро след това е изключен от там. След това се записва в най-реномирания лицей на Руан, където завършва средното си образование. През 1869 година заминава да изучава право в Париж, но скоро след това избухва Френско-пруската война и Мопасан се записва като доброволец, който взима участие във военните походи. След края на войната семейството на Мопасан е разорено и той е принуден да започне работа като дребен чиновник в "Министерството на морските работи", където прекарва около 10 години. Привлечен от литературата Мопасан се занимава с журналистика, предприемайки далечни пътувания като репортер. След сближаването си с Гюстав Флобер, в продължение на повече от шест години Мопасан пише и пренаписва различни разкази. Но започва да ги издава едва когато Флобер признава неговите произведения за достатъчно зрели и стилистично завършени. За други свои литературни наставници младият Мопасан приема Л.Толстой и И.Тургенев.

Първият разказ на Мопасан е публикуван в сборника "Медански вечери" (1880 г.), който е редактиран от Емил Зола. Същата година се появява книгата "Лоената топка", която е една от най-бележитите творби на писателя. За нея самият Флобер отбелязва, че е истински шедьовър, който със сигурност ще се запази във времето. Историята разказва за група френски буржоа, които попадат в зоната на пруската окупация. Единственият начин да се измъкнат оттам е е да убедят младата дама с прякор Лоената топка да задоволи похотта на началника на жандармерията. Впоследствие творбата е успешно екранизирана (1934 г.). След огромния успех на произведението Мопасан изобщо не мисли да спре до тук - неговата творческа продуктивност е наистина впечатляваща. Окрилян от своя наставник Флобер, той само за десет години (1880-1890 г.) написва почти всичките си книги - общо 29 на брой. Романите му "Един живот", "Бел Ами" и "Силна като смъртта" са признати за едни от най-добрите творби на френската литература. Романът "Един живот" (1883 г.) представя тихата и незабележима драма на човешкия живот, с неговите изгубени илюзии, неосъществени надежди и предадени чувства. В книгата Мопасан изобразява класическата тема на всички времена и народи - човешкият живот с всичките му радости и скърби. Главна героиня в творбата е аристократката Жана, отличаваща се с възвишена душевност и романтични представи за света. Изправена пред редица изпитания, тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с момичешките ѝ блянове. За романа самият Лев Толстой казва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците". Безспорно една от най-известните творби на писателя е романът "Бел Ами" (1885 г.). В него авторът засяга едновременно няколко класически проблема, които са тясно свързани с основната идея на произведението - опит да се покаже човешката природа, развратена от материалистично настроеното общество. Книгата разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Романът е екранизиран многократно, като първата екранизация е от 1919 година. В романа "Силна като смъртта" (1889 г.) писателят разказва за любовта на салонен художник и светската дама - графиня Дьо Гилроа, която успява да издържи всички изпитания на времето, но това е така само привидно. Красотата на нейната подрастваща дъщеря Анет привлича неудържимо художника и помага на любовниците да осъзнаят, че илюзиите не са вечни и че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. Сред многобройните произведения на Мопасан с голяма популярност се славят "Маската" и "Крадецът". Освен своите романи и разкази, писателят пише пътеписи от пътуването му в Корсика и Алжир, както и поезия.

Последните години от живота на Мопасан са тежки. Вследствие на нервни припадъци, той прави опит за самоубийство през 1892 година. След тази случка писателят е приет в приюта за душевно болни на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година. Ги дьо Мопасан е реалист, един от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Героите му са истински, реални същества, които са подложени на основните природни закони. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com