"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
Пътен инцидент преобръща съдбата на Отшелника. Уединеното му всекидневие на писател без надежда за лично щастие е озарено от неочаквана зряла любов. Катя сякаш е пълна негова противоположност и като професия, и по характер, и според начина си на живот. Ще успеят ли те да съединят духовните и житейските си пътища в едно цяло? И как новото приятелство на самотника Наум с Ирина и Сава ще отприщи потиснатата сърдечна енергия у тези вече немлади хора? "Да върнеш лятото" е романс за доброто и светлото у човека, за дълбоката промяна, която може ненадейно да настъпи във всеки момент от живота. Едно лято сред простора ... |
|
|
Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Живее и работи като журналист в родния си град. Има издадени две книги с хайку - Тихо (2003) и По здрач (2006), и една с лирика - Око на птица (2008). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: Дъждовни семена. Българска хайку поезия (2001), Птицата. Българска хайку поезия (2003), Розата. Европейско хайку (2003), Пътят. Световно хайку (2004), Огледала. Български хайку (2005), в сборника SMS-ПОЕЗИЯ (2005; 2006), в антологията World Haiku (2005; 2006) и в Ирин Пирин. Алманах за литература, ... |
|
|
Антология на хумористичната, сатиричната и пародийната поезия ... Книгата е първият опит да се събере на едно място най-доброто в историята на стихотворния ни смях. Но не като история на този смях, а като показ на вечното в него. Като канон и лице в този дял на българската литература. А за да се подбере най-доброто, трябва да се използва сравняемостта - тематична и жанрова. За това тук са обособени пет раздела на стихотворния смях, които и изглеждат така: в първите два са включени хумористични и сатирични стихотворения, а в останалите са най-остроумните басни, епиграми, епитафии и пародии. Съставителят се е потрудил да ... |
|
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
