Тишина през октомври

Роман за любовта, самотата и надеждата. Преведен е на 20 езика. "Тишина през октомври" е роман за един изкуствовед, чиято съпруга Астрид внезапно го напуска след осемнадесет години брак. Останал сам в празния дом, героят се отдава на спомени и размисли за изтеклите години. Срещата с Астрид, женитбата, децата, светският живот сред интелектуалната копенхагенска буржоазия, пътуванията до Париж, Лисабон, Ню Йорк - цялото минало му се явява по различен начин, различно оцветено и налагащо различен аналитичен подход. Героят се вглежда в себе си, в дълбоките мотиви, задвижвали поведението му на син, баща, съпруг. Умишлената липса на диалог подчертава настъпилата тишина в живота му, самотата, изолацията му. Темата за преоценката на миналото, на пръв поглед обикновена и често експлоатирана, тук е третирана по ярко оригинален начин, езикът е ясен, точен, стилът - изискан, сравнението с Пруст и неговия поток на съзнанието се налага от само себе си, без да накърнява самобитността на автора и водейки ни към един момент, в който "окончателната присъда" над героя още не е произнесена.

Датският писател Йенс Кристиан Грьондал (р. 1959 г.), философ по образование, е автор на петнадесетина романа, както и на есета и пиеси. Почти всичките му романи са номинирани за престижни награди и са преведени на над 20 езика. Удостоен е с 5 датски и международни награди. Грьондал е един от най-изтъкнатите съвременни датски писатели, получил неоспоримо международно признание.

"Един цял свят от звуци замлъкна. Звуците, произвеждани от другите, и такива, с които аз се включвах в общата симфония, обкръжавали ме години наред - повтарящи се основни теми и подтеми, вариации на стъпки и гласове, смях, плач, крясъци. Една несекваща музика, никога напълно една и съща, но не и чак с такива промени във времето, защото аз чувах и помнех мелодията, не инструментите, съзвучието на общия ни живот, не отделните думи и движения, които го съставляваха. Живота ни, който се повтаряше ден след ден и се променяше година след година. Живот с безсънни нощи, вонящи пелени, триколки, приказки за лека нощ, посещения в спешното отделение, детски рождени дни, чартърни екскурзии, коледни елхи, мокри бански костюми, любовни писма, футболни мачове, възторг и скука, караници и помирявания. През ранните години той постоянно се бе разраствал, този оживен, хаотичен и полифоничен свят, докато накрая ни обсеби напълно. Разпростря се около нас с всичките си условности, планове и рутинни дейности. Всеки стоеше откъм собствената си страна в нашия нов свят и в продължение на дълги периоди можехме само да махаме и да си правим знаци през глъчката и олелията. Вечер, когато всички задължения бяха изпълнени, се тръшвахме, капнали, да гледаме новини, телевизионни викторини или стари филми и макар никой от двама ни да не се осмеляваше да го изрече гласно, сигурен съм, че и тя понякога се питаше дали всички подробности и формалности, всички отегчителни и нелепи прозаични ангажименти не бяха засенчили така наречения смисъл на живота. Едва много по-късно ми хрумна, че смисълът вероятно не се заключава в подбрани мигове, заснети от мен и залепени в дебелия семеен албум; смисълът на всичко по-скоро се корени в съвкупността от повтарящи се тривиални дейности, в самото повторение, в закономерностите на това повторение. В течение на еднообразното всекидневие бях усещал смисъла като внезапна и мимолетна лекота, когато, залитащ от изтощение, спирах помежду кухненската маса и миялната с поредната мръсна чиния в ръка и до слуха ми някъде от вътрешността на апартамента долиташе смехът на децата. В случайни, откъслечни мигове ме спохождаше прозрението, че именно рутинно повтарящите се думи и действия са средоточието на онова, което се бе превърнало в мой живот; че не бих могъл да се доближа повече до същината на битието си."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg