С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
Поредица "Вечните детски романи". ... В знаменитата си автобиография Бранислав Нушич разказва най-веселите случаи от своята младост - от училището, казармата и затвора. Неповторимото чувство за хумор на писателя превръща преживяванията му в четиво с много смях и... малко сълзи. Бранислав Нушич (1864 - 1938) е роден в Белград. Завършва право, но свързва живота си с театъра. Още много млад става известен с комедиите и хумористичните си разкази. За сатирично стихотворение срещу краля Бранислав Нушич е осъден на две години затвор. През 1924 г. писателят публикува своята весела "Автобиография", която се ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Няма дете, което да не е чувало за Бай Ганьо. Но кой всъщност е той? Откъде се е появил този недодялан и нахален хитрец? Малките читатели ще имат възможност да се запознаят с приключенията му из Европа и България. Много от ситуациите, в които изпада героят на Алеко, будят искрен, но и горчив смях. И предизвикват към размисъл. Всеки народ има своите вечни книги. За нас, българите, "Бай Ганьо" е една от тях, защото мъдрият Алеко Константинов се е опитал да ни покаже какви сме и какви не трябва да бъдем. ... |
|
Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70 -те години на XIX век. Прогонени от поробителите, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В томчето са включени 16 от най-популярните разкази на патриарха на българската литература Иван Вазов. Те отразяват събитията от предосвобожденската и следосвобожденската действителност в България и разкриват многообразието от теми и художествени образи, както и белетристичното майсторство на автора. Произведенията са подбрани така, че да бъдат в помощ по литература на учениците от основен, среден и гимназиален курс. ... |
|
Класическите поеми са любими на децата. Те са чудесен помощник на учителките в детските градини и на малчуганите, които започват да четат самостоятелно. В поредицата "Приказки незабравими в рими" са събрани творбите на най-сладкодумните поети в българската детска литература, с които е израсло не едно поколение... ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |