Продължението на Убийството на Пепеляшка".

След моминското си парти Аманда изчезва... Аманда Пиърс с вълнение очаква пищната церемония в Палм Бийч, когато ще се омъжи за гаджето си от колежа. Близките и гостите вече са пристигнали, но Аманда изчезва. Минават години. Продуцентката Лори Моран преценява, че случаят с изчезналата булка е подходящ за разследващата ѝ телевизионна поредица "Под съмнение". Заедно с екипа си се захваща да пресъздаде събитията от вечерта на драмата в известния курорт. Участниците - близки и приятели на Аманда - се надяват мистерията да бъде разкрита, както се е случвало в минали епизоди. Лори и водещият на предаването Алекс Бъкли се срещат с ревнива сестра, с шафери плейбои, с бившия годеник, вече женен за една от приятелките на Аманда, и с куп слухове за изчезналата младоженка. Всеки има своя теория за случилото се и никой не е сигурен в нищо. Едно е ясно: някой, който има нещо общо с изчезването, възнамерява да пази истината в тайна, "докато смъртта ги раздели".

Историята продължава в "Убиецът на Спящата красавица".

"Лори Моран слушаше как тинейджърката пред нея упражняваше гимназиалния си френски на опашката в "Бушон", новооткритата френска пекарна на ъгъла до офиса ѝ в "Рокфелер Сентър".
– Же вудре ън пан шокола. Дайте ми направо дьо.
Касиерката чакаше търпеливо момичето да приключи с поръчката си. Очевидно бе свикнала с недодяланите опити на клиентите да практикуват френския си, макар магазинът да се намираше в сърцето на Ню Йорк. Лори обаче никак не беше спокойна. По-късно сут­ринта имаше среща с шефа си Брет Йънг и още не бе решила коя история да избере за следващото шоу. Трябваше ѝ време да се подготви. След финално "мирси" момичето си тръгна с кутия кроасани и пасти в ръце. Беше ред на Лори.
– Ще поръчам на английски, s'il vous plaоt.
– Merci - искрено се зарадва жената.
Беше станало традиция в петък сутрин да минава през пекарната, за да вземе нещо за екипа си - Грейс Гарсия, административната помощничка, и помощник-продуцента Джери Клайн. Бяха ѝ благодарни за тартите, кифличките и сладките. След като поръча, магазинерката я попита дали желае още нещо. Macarons изглеждаха съблазнителни. Ще взема за татко и Тими, обеща си тя. И за мен също, ако днес срещата с Брет мине добре. Излезе от асансьора на шестнадесетия етаж на "Рокфелер Сентър" № 15 и се замисли за офиса си в студио "Фишър Блейк", който отразяваше постигнатия от нея успех през последната година. Някога работеше в малък офис без прозорци и делеше ­секретарка с още двама продуценти. Но откакто създаде телевизионно шоу, разследващо неразкрити от властите убийства, кариерата ѝ пое стремглаво нагоре. Вече разполагаше с просторен, светъл офис, обзаведен с модерни мебели. Джери се издигна до помощник-продуцент и работеше в малък кабинет в съседство, а Грейс се справяше с многобройните си задължения в просторното място отпред. Тримата сега правеха шоуто "Под съмнение" и не ги товареха с безличните новинарски програми. Наскоро Грейс навърши двадесет и седем, но изглеждаше по-млада. Лори многократно се изкушаваше да ѝ каже, че не е необходимо да носи тежък, дързък грим всеки ден, ала момичето явно предпочиташе своя стил пред класическия вкус на Лори. Днес Грейс беше с многоцветна копринена туника над впития клин и с ботуши с дебела подметка и висок ток. Дългата ѝ черна коса бе събрана в небрежен кок, а отделни кичури нарочно беше оставила да се спускат по раменете ѝ.
Обикновено Грейс веднага се нахвърляше на лакомствата от пекарната, но днес не го направи.
– Лори... - подхвана тя тихо.
– Нещо не е наред ли?
Лори добре я познаваше и веднага долавяше нас­троението ѝ.
Грейс понечи да ѝ отговори, когато Джери излезе от офиса си и се присъедини към тях. Застанала между слабия, жилав Джери и Грейс на високите токчета, Лори се почувства като малко дете, въпреки ръста си от един и седемдесет. Джери вдигна ръце все едно се предава.
– Една жена те чака в офиса ти. Току-що дойде. Само за сведение: нямам нищо общо с това."
Из книгата

Мери Хигинс Кларк е американска писателка, известна в цял свят като майстор на съспенс-трилъра. В творческата ѝ биография се включват повече от 30 романа, които стават световни бестселъри (само в САЩ, книгите й са продадени в повече от 100 милиона копия). Освен с тях, Мери Хигинс Кларк е известна и с колекции от кратки разкази, исторически роман, мемоар и две детски книги. Две от нейните книги са адаптирани за игрални филми, а много от други нейни творби са претворени и в телевизионни сериали. Многократно е сред най-продаваните автори на "Ню Йорк Таймс". Освен това е носител на престижни награди за литература като американската награда Едгар (на името на Едгар Алън По), на наградата "Malice Domestic", която се присъжда се за творби в стил "Агата Кристи", на Голямата награда за литература във Франция, литературната награда на филмовия фестивал в Довил и много други. В продължение на дълги години, Мери Хигинс Кларк е известна и като президент на организацията "Mystery Writers of America", в която се обединяват професионални писатели в жанра на трилъра и криминалния роман.

Този успех не идва за една нощ. Ето и неговата история, която завършва щастливо, но всъщност съдържа в себе си много примери, че Мери Хигинс Кларк притежава не само талант да пише, но и силен характер. Писателката е родена на Бъдни вечер 1927 г., като второто от три деца. Тя израства в Бронкс, в семейството на ирландския имигрант Люк Хигинс, а майка ѝ Нора е американка от ирландски произход. Семейството притежава ирландски пъб, от който се издържа, но не и без усилия. Бащата на Мери Хигинс е принуден да работи дълги извънредни часове, а когато внезапно умира в съня си, дъщеря му Мери е само на единадесет години. След това тя учи в гимназията "Свети Франциск Ксавие", където получава стипендия за академията "Villa Maria". На шестнадесет години, Мери Хигинс прави първия си опит да публикува своя творба. Успоредно с ученето, за да помага на семейството, тя работи като оператор на хотел "Шелтън" ( по-късно споделя, че е прекарала часове, слушайки разговорите на Тенеси Уилямс, но той така и не казал нещо интересно). Въпреки участието на Мери Хигинс в плащането на сметките, средствата не стигат и семейството загубва къщата си и се премества в малък апартамент.

След завършването си, Мери посещава училището за секертарки в Уудс. На осемнадесет години започва първата си работа като секретарка в рекламна агенция, където научава много неща, които са ѝ полезни по-късно. Следващата ѝ работа в продължение на една година е като стюардеса на "Pan American Airlines". Докато нейните връстници завършват колеж, тя лети в Европа, Африка и Азия. През 1949 г. Мери Хигинс се омъжва за съседа си Уорън Кларк, като през следващите осем години в семейството вече има пет деца. Бракът на Мери Хигинс Кларк е щастлив, но след 15 години, съпругът ѝ Уорън умира от сърдечен удар.

През годините, докато е у дома и се грижи за семейството, Мери Хигинс е натрупала и известен опит в писането на кратки разкази, които опитва да продава. След като овдовява, тя започва да работи като сценарист за радиопредаване. Скоро настъпва и момент, в който художествените произведения в краткия жанр вече не се заплащат добре и списанията се концентрират върху статиите за самопомощ. Затова, по съвет на агента си, в ранните сутрешни часове, преди децата ѝ да тръгнат на училище, Мери Хигинс започва да пише първия си роман. Той е посветен на Джордж Вашингтон и е публикуван през 1969 г. Макар че не се продава твърде добре, той дава на Мери Хигинс увереността, че може да пише романи и да намери издател. Големият успех идва, когато писателката се насочва към жанра съспенс-трилъра. Романът "Къде са децата" е купен през 1974 г. за три хиляди долара. Веднага след продаването му, Мери Хигинс се записва в колеж и получава степен по философия. Тя продължава с писането и през годините са публикувани повече от 50 романа. Шест от тях са написани със съавтори, сред които са Алафеър Бърк (за "Убиецът на спящата красавица", "Няма да има утре" и др.), както и с една от дъщерите ѝ - Карол Хигинс Кларк ( в "Отвличане по Коледа").

Макар да не вярва, че ще се омъжи отново след един неуспешен брак, продължил между 1978 и 1986 г, Мери Хигинс Кларк се омъжва за трети път за Джон Конъни, с когото живее е Ню Джърси. Двамата имат общо седемнадесет внуци.