Парченца от нашия живот

Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги. Кал губи двете неща, на които държи най-много - бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му. Дали Кал ще преодолее болката от загубата на най-ценното и ще продължи напред, или вече нищо няма да бъде същото? "Парченца от нашия живот" е история за силата на приятелството, любовта и доверието, която ще ви накара да се замислите за истинските неща в живота и ще завладее сърцата ви по един нов начин.

"Тинейджърите ще се влюбят в тази топла и грижовна история за приятелството."
School Library Connection

"Препоръчва се за фенове на трагични любовни истории ала Джон Грийн и Рейнбоу Роуъл."
VOYA

Хелън Дънбар е американска писателка. През годините работи като театрален критик, журналист и маркетинг мениджър. Пише по различни теми, но се съсредоточава върху тинейджърските романи. Хелън живее в Нашвил със съпруга си и дъщеря си.

"Някак си устоявам на импулса да го запратя срещу стената в пристъп на яд. Тогава пак започва да звъни, а аз си поемам дълбоко дъх – май не съм го правил от известно време. На дисплея виждам две неща едновременно - часът е 2 сутринта и се обажда Лизи.
Когато отговарям, гласът ми е малко дрезгав. Искам пак да съм на онова място в съзнанието ми, където се сливат Али и бейзболът.
– Кал, трябва да дойдеш да ме вземеш – тонът ѝ е толкова настоятелен, че на момента ме изстрелва от леглото.
Минало е доста време от последния път, когато имаше нужда от мен посред нощ. Мимолетната надежда, че ще се върна към съня си, се изпарява и Лизи получава цялото ми внимание.
Все пак се налага да примигна няколко пъти, за да се уверя, че съм буден.
– Къде си? Добре ли си?
На другия край на връзката се чува дрънчене на чаши, бръмченето на уличното движение и високи гласове. Тази комбинация от звуци почти ми предизвиква зъбобол.
– Пред "Сайдуайндърс" съм. Сещаш ли се? На ъгъла на Четвърта и Медисън? - отговаря Лизи.
Стомахът ми се свива, а мускулите на врата ми се напрягат все едно съм изметнал рамото си с лошо хвърляне. На другия ден сме на училище и не мога да се сетя за никаква основателна причина Лизи да е пред някакъв бар в покрайнините на най-долнопробната част на Детройт. – Какво, по дяволите, правиш там? - питам, макар че не съм сигурен дали искам да чуя отговора.
– Може ли да оставим приказките за по-късно? Ще ти обясня всичко, но първо трябва да дойдеш да ме прибереш. – Звучи нетърпеливо, макар да знае, че няма начин да не отида. Винаги отивам, когато Лизи се обади.
– Добре, идвам след пет минути.
Затварям, без да губя време да казвам чао. Обикновено дотам се стига за десет минути с кола, но не и тази нощ.
Обличам си вчерашните джинси, грабвам една тениска от пода и нахлузвам маратонки, без да си правя труда да ги връзвам. Сигурен съм, че косата ми стърчи на всички възможни страни, но това няма да направи впечатление на Лизи. Всъщност никой не би обърнал внимание, освен в сънищата ми. А и все пак е малко вероятно да се натъкна на някой познат близо до "Сайдуайндърс".
По трудния начин съм се научил, че не мога да изляза през предната врата, без да събудя родителите си - това ще доведе единствено до разговор, който не бих искал да водя втори път в живота си. Затова решавам да прекося кухнята, за да изляза през задната врата."
Из книгата