"Принцесата на Перперикон" хвърля мост през вековете. ... Дали е възможно прераждането? Дали бихме могли да таим спомени от друг, предишен живот и те да окажат влияние на сегашния ни? Красимира Султанова създава една омагьосваща история за силата на човешкия дух и неговата способност да победи времето и пространството. Разкрити са тайнствени легенди за изчезнали цивилизации, историческите факти се преплитат с древни митове, далеч надхвърлящи границите на България, Балканския полуостров и дори Европа. Какво общо имат египетската богиня Бастет, жената котка, и траките? Какви изключителни артефакти се намират в ... |
|
|
Книга за любовта, за всичките ѝ форми, превъплъщения и предизвикателства. Без любовта ние просто съществуваме, тя ще спаси света, тъй като е красотата сама по себе си. Забързаният град е фон, където можем да разкрием чувствата си пред другия, а леглото - място, в което делим тишината. Времето не съществува. Махалото на часовника отмерва разстоянието между страха и нуждата да обичаме. Това е книга, която със сигурност ще държите на нощното си шкафче. Страници, които ще прелиствате където и да сте - дори в таксито, когато пътувате към някое обичайно място. За да установите, че в клишето няма нищо лошо. Рутината да се ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
