"Проданович, aко и да беше отговорен за докарването на Прайзинг тук, не бил дори личният му лекар. Проданович бил онзи някога млад и все още брилянтен служител на Прайзинг, който чрез изобретяването на волфрамовия биполярен транзисторен превключвател, малка електронна част, без която нито една антена от мобилните мрежи на този свят нямало да може да си върши работата, спасил от грозящия го фалит наследеното от Прайзинг командитно дружество за приемане на телевизионен сигнал и покривни антени и го извел в неподозираните сфери на водещите световни марки за транзисторни превключватели. Бащата на Прайзинг, който изчакал с умирането си точно толкова, та Прайзинг да завърши прекъснатото си преди година и половина следване по бизнес администрация в частно музикално училище в Париж, оставил като наследство на сина си фабрика за телевизионни антени с трийсет и пет служители във време, когато кабелната телевизия вече отдавна била навлязла в бита.
Фирмата, произлязла от дядовата му манифактурна работилница "Дросели и потенциометри", в която прадедите на Прайзинг си избождали до кръв пръстите, навивайки тънките медни жици, по това време правела целия си оборот с производството на ония дълги по цял метър, но пък почти без никакви разклонения и затова твърде изгодни антени, които радиолюбителите - за съжаление, също измиращ вид - закачвали по покривите си.
Следователно Прайзинг, без никаква лична вина, влязъл във фирма, намираща се в твърде безрадостно състояние и изпитваща спешна нужда от енергични решения, така че било абсолютно сигурно, че предприятието не би просъществувало досега, ако онзи млад специалист по измервателна техника Проданович не бил изнамерил волфрамовия биполярен транзисторен превключвател и не бил взел юздите в свои ръце. Следователно Проданович станал причината за това, че междувременно Прайзинг се оказал заможен собственик и председател на управата на дружество с хиляда и петстотин служители и представителства на пет континента. Поне погледнато отвън, защото оперативната дейност на динамично развиващото се предприятие, носещо вече динамичното име Prixxing, отдавна била поета от Проданович заедно с екип от решителни работохолици и създатели на нови блага.
Прайзинг обаче продължавал да е необходим като лице на фирмата, тъй като Проданович знаел, че ако Прайзинг умее нещо, то е да излъчва постоянство, непоколебимия дух на семейно предприятие от четвърто поколение. Това било единственото, с което Проданович, синът на босненски келнер от закусвалня, не се осмелявал да се нагърби, тъй като сам споделял мнението, че балканското е олицетворение на нестабилност, а такова впечатление на всяка цена трябвало да бъде избегнато. Когато плътно запълненият му календар разрешавал, Проданович с удоволствие изнасял кратки лекции в градските училища за проблемни ученици, където се представял като пример за успешна интеграция. Този Проданович, значи, който притежавал пълното търговско надмощие, бил изпратил Прайзинг в отпуск. Нещо, което редовно правел, когато му предстоели важни решения."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
