"Когато си високо в планината, мисълта ти без усилие е готова да поеме по косите пътеки през уври и чукари с неясен копнеж към някакъв бизнесмен връх. Може би само с мене е така, защото съм зодия Козирог и това рогато небесно същество ме тика към острите ръбове на пропастите и каменния водопад на сипеите. Така е и този път, но сега целта ми си има име - някъде там, в мъгливата вис, където букаците се сменят с елаци, обитава едно от невероятните божии творения, създадено с мускули от гранит, с копита от челик, с рога от кремък и пъргавина на тетива." Йото Пацов, "Козирог за Стрелеца" ... |
|
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
|
Второто, преработено и допълнено издание на "Великите учители" от Йото Пацов. ... "Случи ми се преди време да попадна на най-многолюдния религиозен празник в историята на човечеството - Маха Кхумба Мела. Край Алахабад в Индия, където се сливат великата жълта Ганга, свещената бистрозелена Ямуна и небесната неосезаема Сарасвати се бяха сбрали 93 милиона души за да почетат своите и чуждите богове. Тогава се роди идеята за тази книга, в която са сбрани очерци за Великите учители на човечеството, които според думите на свами Муктананда Сарасвати са братя, защото всички са бозали от Кравата на мъдростта. Това е ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Роман в писма. ... "Еписто" не е любовен роман, това е роман за любовта. В 35 писма Йото Пацов необикновено ярко разказва приключенията си в различни епохи и континенти в търсенето и осъзнаването на това фундаментално чувство във всичките му проявления. От бреговете на Нил до джунглата на Юкатан, от Кавказките чукари до палещото слънце на Юдея, от горите на Мизия до нажежения пясък на Гиза той с лекота ни води по стъпките си от времената на библейския Едем през хилядолетията с идеята, че постигането на съвършенството за човека се крие в неговото осъзнаване на любовта - на вечната любов, чийто божествен ... |
|
|
"Това е книга за властта - най-агресивната среда за човешките добродетели. Писах я скришом от 1985 до 1989 г. и я завърших през пролетта, пет месеца преди да настъпят промените в България. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Тогава нямах представа, че разрухата на страната ни предстои тепърва, защото социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците - още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Ситком роман. ... Студентски град от времето преди смартфоните. Няколко момичета и момчета от специалност "Философия" на Софийския университет решават да правят студентски вестник. А покрай него ври и кипи от влюбвания, раздели, приятелства и предателства... История, изпълнена с комични ситуации и недоразумения по стаите на студентските общежития. ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
