Станисласки - книга 3: Съдружник по неволя

Трета част от поредицата "Станисласки" на любимата на поколения романтици Нора Робъртс! Пуснал котва за месеци напред в Манхатън, обръгналият и обрулен от живота морски вълк Закари Мълдун се нуждае от борбен адвокат, който не се притеснява да прибягва до крайности, за да измъкне по-малкия му брат от кашата, в която се е забъркал. Това, което получава обаче, е дългокрака красавица, облечена по последна мода, която рядко събува обувките на токчета. Назначената от съда като обществен защитник Рейчъл Станисласки кара кръвта на Зак да закипи, а нейната решителност и изобретателността ѝ го привличат неудържимо.

Нито едно безумно пътешествие не го е карало така да копнее за жена - жена, която никога не се е притеснявала да поеме руля. Самата Рейчъл също няма намерение да остави преградите да паднат толкова лесно. Но когато двамата обединяват сили, за да се изправят срещу зловещия подземен свят на нюйоркските гангстери, на Зак и Рейчъл се налага да вземат решения, които ще ги променят завинаги. И най-важното от всички - дали да избегнат дълбоките води или да се предадат на страстта, досега липсвала в живота им?

"Той разкъса блузата ѝ. Не само страстта го подтикваше. Не можеше повече да понася гледката на тази дреха върху тялото ѝ, кървавите петна върху яркосинята коприна.
И все пак звукът на разкъсана коприна, отекнал в пръстите му, нейният приглушен вик на внезапна възбуда запалиха огъня в гърдите му.
— Първия път, когато те видях... - дишаше шумно и учестено, додето успее да захвърли омразната дреха. — Още от първата минута исках тъкмо това. Исках теб.
— Зная. - Тя протегна ръка към него, удивена от дълбочината и настойчивия копнеж за близост. — Аз също. Това е лудост - прошепна с устни, допрени в неговите. — И двамата сме полудели. - Трепетни вълни пробягаха по раменете ѝ, когато той свали презрамките на бельото ѝ само за да постави устни върху образувалите се бледи следи.
Готова най-сетне да отпъди задръжките, тя се изви към тялото му като дъга, щом усети жадните му груби ръце да милват гърдите ѝ. И в следващия миг устата му - гореща и ненаситна - откри чувствителното зърно, целуна го с благоговение. Побързай, това бе единствената мисъл, останала в съзнанието ѝ, а ноктите ѝ, сякаш добили собствена воля, се забиваха в тялото му.
Да изчезнат всички прегради, плътта ѝ да прилепне към неговата - това искаше тя. Усещаше ситни капчици да покриват кожата ѝ, ала вместо да я охладят, още по-силно подклаждаха огъня. Почувствала устните му върху бумтящото си сърце, тя зарови пръсти в косата му, притисна го още по-близо. Ала желанието ѝ нарастваше все повече и повече. Бурята в нея бушуваше вече с пълна сила, но тя все по-възторжено посрещаше ласките, болката, настойчиво искаше още и още. Вкопчи се в широките му рамене, когато го усети да обсипва цялото ѝ тяло с целувки, оставяйки ново горящо пламъче на всяко открито местенце. И сетне с трескаво нетърпение се потапяше в страстта, изпивайки с устни нейните."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.