Завръщането на Йосип Новакович! След три книги на български език, изключителният американско-канадски писател с хърватски произход се завръща с още по-въздействащи разкази, спечелили му номинация за "Man Booker".

Тези трагикомични разкази очертават една различна и пленителна карта на балканското, в която родината е разказана през части на тялото. В "Ребра" хърватска вдовица прибягва до отчаяни средства, за да спаси сина си от армията. В "Пурпурно сърце" укрил се от военна служба мъж чака за трансплантация, но хърватски генерал открадва сърцето за себе си. В "Жлъч(ка)" емигрирала в САЩ босненка не може да избяга от спомените си за родината. Детската невинност се изпарява с пушечния дим, сластта измества любовта, а радостта от оцеляването взема връх над всички други житейски удоволствия.

Най-доброто, написано от хърватския писател Йосип Новакович, сборникът боде с жилото на истината, разсмива с непринуденост и търси помирение с миналото. Единайсетте разказа имат за фон войната, но предателствата в тях са свързани не толкова с измяна във военния смисъл на думата, колкото с едно усещане за съмнение и несигурност. Съмнение, което е загнездено в героите, но се пренася и върху читателя. Героите на Новакович непрекъснато се питат: "Кой го направи? На кого да вярвам?". Наред с това читателят любопитства да узнае развръзката. Понякога неясното и съмненията пораждат хумор, благодарение на който и най-трагичната ситуация се преглъща по-леко. "Сега вече има много нови марки – словенски, хърватски, а скоро ще има и македонски, и босненски. Прекрасни времена настават за нас, филателистите, не мислиш ли?", пита един от героите в разказа "Съседи". Някои от героите не са съвсем сигурни кой е човекът, когото обичат, и съмнението им е именно в това. Други се питат дали не наближава краят им. Съмненията обаче също могат да бъдат своеобразно предателство.

Йосип Новакович е роден през 1956 г. в Дарувар, бивша Югославия, днес на територията на Република Хърватска. Когато е на двайсет, Новакович емигрира в САЩ, за да избегне военна служба. В Америка продължава образованието си – в Нови Сад е следвал медицина - занимава се с психология и теология, а след това и с творческо писане в Йейл. От 2009 г. живее в Монреал и има канадско гражданство. Преподава творческо писане в Конкордия.

"Тези истории изплитат магическа паяжина между хора, събития, времена и континенти. В крехките, невидими нишки на смисъла им аз намирам най-здравата спасителна мрежа на човечността - емпатията. Прозата на Новакович е космополитна, философска, храбра и - по дяволите - безмилостно забавна!"
Захари Карабашлиев

"Всяка война се нуждае от своя Хашек, за да разкове фасадата от клишета и митове, зад която тече обичайният бизнес на смъртта. Войната в бивша Югославия си намери майстора в лицето на Йосип Новакович! Искат се кураж и мъдрост, за да пишеш по този начин за незарасналите рани от близкото минало. И все пак това не е само разказ за войната. Новакович отваря прозорчета към един паралелен свят: космополитен, охолен, мирен, без видима връзка с балканския конфликт. Но връзката съществува. Парадоксите на човешката природа са в основата на всеки значим сюжет и могат да превърнат в ад дори най-кроткия следобед. Или да пренесат частица от Рая в разгара на кървава битка. Дълбок, смислен наратив, който не подминава с академично високомерие абсурдно-смешната страна на живота и ни помага да го приемем без отчаяние."
Алек Попов

"В разказите на Йосип Новакович има по нещо от Чехов и Андрич, по нещо от Карвър и Нушич, омесено с изключителния талант на един роден разказвач, познавач на световната литература, човек, погледнал войната в очите. Когато четете тези разкази, вие винаги сте на фронтовата линия, независимо дали сте в Босна, Източна Славония, Краина, Санкт Петербург или Охайо, но винаги лице в лице с разтърсващата сила на думите и образите, които могат да убиват, но и да лекуват. Истински майстор на перото."
Светлозар Желев