Най-добрият начин за бягство сред природата, ако не сте в състояние да го извършите сами, е да прочетете книгата "Разходка в гората" на Бил Брайсън. След като е живял в Англия над 20 години, Бил Брайсън решава да опознае отново своята родна Америка като измине пеша известната туристическа пътека през Апалачите, преминаваща през четиринадесет щата. За да не пътува сам, той си намира компания в лицето на своя вечно недоволен приятел Стивън Кац. Обаче той се явява на прага му в, меко казано, недобра физическа форма за подобен сериозен преход...

Но туристическата пътека, свързваща Джорджия с Мейн, предлага спиращи дъха гледки на величествени планини, притихнали гори, и езера, сияещи под лъчите на слънцето, а няма да намерите и по-забавен водач от Бил Брайсън. Така че приключението започва.

Мечтата, разбира се, е едно, а действителността - нещо съвсем различно. По стръмни урви, през измамни блата и лют студ през пролетта "най-забавният пътешественик на света" ни представя незабравими картини от дивата природа на Америка - и на чешитите, населяващи затънтените градчета дълбоко в горите. Срещи с диви животни и странни представители на вида "хомо сапиенс", смях и страх, приключения и предизвикателства - тази книга, утвърдила се вече като класика в жанра, ще ви накара да закопнеете за безкрайни простори или поне за удобно кресло край камината, за да се впуснете в голямата авантюра.

Книгата е адаптирана успешно за голям екран под същото заглавие, а в главните роли влизат известните актьори Робърт Редфорд (който играе самия Бил Брайсън), Ник Нолти и Ема Томпсън.

Бил Брайсън е изключително популярен със своите комични и нестандартни описания на пътешествията си по света, които незабавно се превръщат в бестселъри.

Роден в Айова (САЩ), Брайсън избира Великобритания за своя втора родина. Той живее и работи в Норфолк, удостоен е с Ордена на Британската Империя за своя принос към литературата, а също и с наградата "Джеймс Джойс" на литературно-историческото дружество на университета в Дъблин. Бивш ректор на университета в Дърам, в продължение на пет години Брайсън е ръководител на кампанията за защита на английската провинция, както и почетен член на Кралското научно дружество.

"Тя се казваше Мери Елън. Беше от Флорида, и беше, както я наричаше Кац оттогава насам с особен, благоговеен тон, голяма работа. Тя говореше нон-стоп, освен когато си прочистваше евстахиевите тръби. Последното тя правеше често, като си стискаше носа и духаше, издавайки поредица от мощни и обезпокоителни сумтящи звуци, които биха накарали някое куче да се махне от дивана и да се завре под масата в съседната стая. Отдавна знам, че част от плана на Господ Бог за мен е да прекарам по малко време с всеки от най-глупавите хора на земята, и Мери Елън беше доказателство, че дори в горите на Апалачите няма да бъда пощаден. От първия миг стана очевидно, че става дума за рядък екземпляр.

- Е, момчета, какво ядете? - попита тя, като се пльосна на един свободен пън и вдигна глава, за да надзърне в купичките ни. - Полуготови спагети? Голяма грешка. В тях не се съдържа почти никаква енергия. Искам да кажа, стойността ѝ е почти нулева - тя си отпуши ушите. - Това палатка "Старшип" ли е?

Погледнах палатката си.
- Не знам.
- Голяма грешка. Сигурно са ви измамили в магазина за екипировка. Колко платихте за нея?
- Не знам.
- Твърде много, ето колко. Трябваше да си купите трисезонна палатка.
- Това е трисезонна палатка.
- Извинете ме, че го казвам, но е доста сериозна глупост да дойдете да лагерувате тук през март без трисезонна палатка - тя си отпуши ушите.
- Това е трисезонна палатка.
- Имате късмет, че още не сте замръзнали. Би трябвало да се върнете и да ударите един юмрук на оня тип, който ви я е продал, защото е проявил, знаете, доста голяма небрежност, като ви я е продал.
- Повярвайте ми, това е трисезонна палатка.

Тя си отпуши ушите и нетърпеливо поклати глава.
- Ето това е трисезонна палатка - и посочи палатката на Кац.
- Това е съвсем същата палатка.
Тя отново хвърли поглед към палатката.
- Както и да е. Колко километра изминахте днес?
- Към шестнайсет.

Всъщност бяхме изминали тринайсет и половина, но в това разстояние влизаха няколко страховити склона, включително и една забележителна адска стена, наречена Скалата на проповедниците, най-голямата височина от Спрингър Маунтин насам, заради която си бяхме присъдили няколко километра бонус, за да повдигнем духа си.
- Шестнайсет километра? Само толкова? Сигурно наистина не сте във форма, момчета. Аз изминах 22,8.
- А колко измина езикът ти? - попита Кац, като вдигна поглед от полуготовите си спагети.
Тя го възнагради с един от най-свирепите си примижали погледи.
- Същото разстояние като мен, разбира се - после ме изгледа крадешком, сякаш искаше да каже: "Този твой приятел да не е сериозно откачен или нещо такова?" Прочисти ушите си. - Аз тръгнах от ГуучГап.
- Ние също. Това са само 13,5 километра.

Тя рязко поклати глава, сякаш се опитваше да отпъди особено досадна муха.
- 22,8.
- Не, наистина, само тринайсет и половина са.
- Извинете, но току-що извървях това разстояние, и мисля, че би трябвало да знам - после внезапно изтърси: - Боже, това обувки "Тимбърленд" ли са? Огромна грешка. Колко платихте за тях?

И продължи в същия дух. Накрая аз тръгнах да изплакна купичките и да закача торбата с храната. Когато се върнах, тя самата си приготвяше вечеря, но все още продължаваше да говори с Кац."
Из книгата