"5 февруари 2010, понеделник, 20:17
Гренобъл
Беше една от онези мразовити зимни нощи, в които студът се просмуква през костите и те кара да мечтаеш за чаша червено вино пред искрящия огън на камината. Температурите бяха паднали доста под нулата, вятърът допълнително засилваше мъчителното усещане за студ, което пронизваше всеки, осмелил се да излезе на открито. Но нито студът, нито леденият вятър можеха да попречат на Роб. Заел позиция зад окуляра на снайпера, той държеше в ръцете си оръжието, с което щеше да промени съдбата на човека, виновен за въвличането му в този свят, където той на никаква цена не искаше да се върне отново. Свят, от който си мислеше, че е излязъл завинаги и нямаше връщане назад.
Лежеше по корем на ниското възвишение, между дърветата, на четиристотин и петдесет метра от мишената. Дишаше бавно, равномерно и чакаше. Превърнал се в съвършен пример за търпение и самоконтрол, той умееше да чака. А сега, в този момент, за него нямаше нищо по-важно от това да дочака своя миг, за да покаже, че е готов за поредицата от събития, които доскоро дори не бе предполагал, че ще се случат. Осигурил си два бързи и лесни варианта за оттегляне, Роб бе готов да се изправи на крака и да се устреми към едно от двете места, където го очакваха горещ душ и ново начало.
Видя през мерника, че колата на куриерска служба "Ла пост" спира пред къщата. Шофьорът излезе от автомобила, с бързи крачки отиде до входната врата и натисна звънеца. Роб пое въздух и бавно издиша. После отново пое дъх, задържа го за миг в дробовете си и повторно издиша. Отсреща вратата се отвори и на прага се появи млад мъж по потник и дънки, който неспокойно се огледа. Устните му се раздвижиха, вероятно се опитваше да разбере причината, заради която го безпокояха в този късен час. Последва отговор от куриера, мъжът кимна с глава и влезе в къщата. След няколко секунди отново се показа, наметнат със суитшърт. Затвори вратата и закрачи през дворчето към колата. В този миг се чуха два глухи изстрела и гърдите на мъжа се обляха в кръв. Той отхвръкна и се свлече на земята като парцалена кукла.
Беше мъртъв още преди да падне, нямаше никакво съмнение. Мъжът, натиснал спусъка, никога не грешеше. Той се изправи и се устреми към джипа си "Гранд Чероки", който бе паркирал на около петстотин метра от хълма. Отвори багажника, прибра оръжието в предварително изработения за целта специален тайник, съблече се, сгъна дрехите си и ги сложи върху снайпера. Остана по дънки и удобна памучна риза. Качи се в черокито и потегли необезпокояван към хотела, в който предварително си бе наел стая."
Из книгата
Рейтинг: 7.47 / 30 гласа 
