От автора на "Душата на света" - Фредерик Льоноар. Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.

Можем ли да запълним тази празнота, ако се обърнем към ученията на тримата най-велики духовни учители в историята на човечеството - Сократ, Иисус и Буда? Оказва се, че да. Защото те са "трима наставници в изкуството на добрия живот". Макар да са толкова различни, между тях има удивителни сходства. Идеите им, валидни и днес, може да се резюмират така: човекът е безсмъртен, животът му не се изчерпва само в краткото му пребиваване на земята. Той трябва да търси истината, да опознава себе си и да се стреми да бъде свободен. Но този процес не би имал никаква стойност без върховната добродетел, наречена "справедливост", и без крайъгълния камък на конструкцията - любовта, независимо дали става дума за будисткото състрадание, сократическия ерос или християнската агапе.

Сократ, Иисус и Буда ни учат как да живеем.

Фредерик Льоноар (род. 1962 г. в Тананарив, Мадагаскар) е френски философ и социолог, специалист по история на религиите. Главен редактор на двумесечното списание "Le Monde des religions" (Светът на религиите), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване "Небесните корени" по "France Culture". Автор е на множество есета, документална проза, романи и повести, преведени на двайсет езика и продадени в 40 милиона екземпляра. Особена популярност му донасят публикуваните през последните години книги, излъчващи духовни послания и предназначени за най-широк кръг читатели: "Христос - философ", "Малък трактат по история на религиите", "Сократ, Исус и Буда", "Как Исус стана Бог", "Малък трактат за вътрешния живот", "Изцелението на света" и "Душата на света", пожънала огромен успех.

Книгата е част от поредицата "Духовност и самоусъвършенстване" на издателство "Колибри".

"Като какви ги познаваме? Съществували ли са наистина?

Съществували ли са наистина Буда, Сократ и Иисус? Въпросът може да изглежда странен, дори смущаващ - толкова значимо е тяхното наследство. Все пак този въпрос е колкото законен, толкова и уместен. Никой не оспорва дълбоката следа, която тези три личности са оставили в колективното съзнание на голяма част от човечеството. Но може ли да бъдем сигурни в историческото им битие? Тук нямам предвид истинността на действията или словата, които им се приписват: това е въпрос, който ще изследваме по-късно. Не, в началото поставям друг, по-радикален въпрос: притежаваме ли неопровержими доказателства, че тези хора са съществували от плът и кръв? Отговорът е също толкова рязък, колкото и въпросът: не.

Всъщност няма никакво непоклатимо доказателство за историческото им присъствие. Човекът, наречен Буда - прозвище, означаващо "Пробудения", "Просветления", - ще да е живял в Северна Индия преди две хиляди и петстотин години. Елинът Сократ ще да се е подвизавал в Атина преди около две хиляди и четиристотин години. Иисус ще да е бил роден в Палестина преди малко повече от две хиляди години. Нито гробовете, нито мощите им са били запазени. Не е намерена нито монета, нито археологическа следа от тяхното съвремие, които да засвидетелстват съществуването им или да потвърдят събитията от техния живот, каквито са случаите с великите пълководци и държавници като Александър Велики или Гай Юлий Цезар.

Самите те не са написали нищо и текстовете, които разказват за живота им, са основно произведения на техни ученици, написани съответно няколко години след смъртта на Сократ, няколко десетилетия след тази на Иисус и няколко века след живота на Буда. В отсъствието на археологически следи и разнообразни съчетаващи и допълващи се исторически свидетелства, историците не могат да твърдят с абсолютна увереност, че тези три личности действително са живели на този свят. При все това всички в един глас признават като "твърде възможно" историческото съществуване на Сократ, Иисус и Буда. И то - подчертавам още веднъж - въпреки отсъствието на материални доказателства за това съществуване, на документи, подписани с тяхното име, на осезаеми следи, които те да са завещали пряко на бъдните поколения. Защо?

Защото хипотезата, че не са съществували исторически, отваря повече проблеми, отколкото тази, че са съществували. Когато са започнали да строят хипотези, облягайки се на абсурда, историците са стигнали до убеждението, че тези три личности несъмнено са съществували. Ако бяха митове, как да си обясним, че учениците, препредали посланията им, са били до такава степен пропити с тяхното излъчване, та нерядко са стигали дотам да пожертват живота си, какъвто е случаят с повечето от апостолите на Иисус? Човек с далеч по-малка готовност дава живота си за един мит, отколкото за действителна личност, с която е поддържал тесни връзки при всякакви обстоятелства. Евангелистите, които описват живота на Иисус, изразяват любовта и огромното възхищение на учениците Му към Него. В диалозите на Платон - най-видният ученик на Сократ - се чувства голямата му привързаност към своя учител. Неговите текстове в никакъв случай не са безплътни и възвишени, а свидетелстват за една много човешка емоция, за почти осезаема симпатия. Написани няколко века след смъртта на учителя, животоописанията на Буда не се отличават със сладостта и аромата на автентичността, която прякото свидетелство притежава. Но пред историка възниква един и същ въпрос: как да си обясни, че поколения мъже и жени са посветили изцяло своя живот, за да вървят по стъпките на човек, който изобщо не е съществувал?

Несъмнено е имало някакво извънредно събитие, което е поразило Петър, Платон, Ананда и безброй други след тях. Тези близки или далечни ученици наричат въпросното събитие "Иисус", "Сократ" и "Буда". Дали са предали вярно живота и думите на своите учители, е друг проблем, към който ще се върна по-късно. Ала няма никакво съмнение, че животът им е бил белязан от нещо осезаемо, от глас, от реч, от жест, произнесени или извършени от "някого". Отначало устното, а след това писменото предание са съхранили за нас името на този „някой“. Това, че липсват преки археологически находки за съществуването на тези три личности, се обяснява с факта, че никой от тях не е притежавал политическа власт. В онази далечна древност единствено монарсите и владетелите са можели да оставят някаква следа към следващите поколения, сечейки монети със своя лик, поставяйки стели със свои декрети или издигайки си внушителни надгробни паметници. Непосредствената история била тази на силните мира сего. А нито Буда, нито Сократ, нито Иисус са се числели сред тях. Точно обратното, те са живели просто, приживе са се ползвали с относително ограничена известност и не са оставили произведение, излязло от собствената им ръка. Властите по тяхно време нямали особена причина да записват в официалните летописи имената и подробностите от живота на аскета, проповядващ потискане на желанията, на философа, отправящ всевъзможни предизвикателства, и на младия юдей, възвестяващ пришествието на Царството Божие.

И тримата учели своите ученици да се откажат от илюзиите на този свят и ролята им в градската общност била второстепенна. Като се имат предвид слабите им финансови възможности и незначителното им политическо влияние, техните ученици, макар и убедени в нравствената мощ и духовното величие на своя учител, не били в състояние да им издигнат паметници. Единственият начин да предадат на поколенията усвоеното бил отначало устният, а впоследствие писменият разказ. Тези свидетелства, които неспирно се разпростирали на все по-големи и по-големи кръгове, изградили с течение на времето невероятното реноме на Сократ, Иисус и Буда. Би могло да се каже, че техният успех не е бил постигнат - както това се прави днес, да речем, с някой филм - чрез голяма медийна разгласа, а чрез силата, бавна и действена, на устното предание. Именно мощното въздействие на живота и думите им върху техните приятели и спътници е довело дотам, че те са били препредавани с ревност и усърдие и в крайна сметка са достигнали до нас. А това е най-доброто доказателство за реалността на тяхното съществуване. Благодарение на какви източници и свидетелства животът и посланията им са преминали към следващите поколения - ето това си струва сега да разгледаме."
Из книгата