Аллах, милост нямаш ли?

Аллах, милост нямаш ли? Нидал Алгафари Времетраене: 1:19 мин. Любиш ли, ти Бог си! Нидал Алгафари Времетраене: 1:01 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Продължението на "Боже, защо Господ лъже?". "Приятели сегнали към втората част на романа ми, ще се опитам в "Алла, милост нямаш ли?" да ви запозная с разнообразието на хората, пъстротата на духовния живот и мъдростта на традициите и красивите ни адети, останали от ония времена до днес. Описал съм дервишите, исляма, дьонметата, мараните, богомилите, даалиите и кърджалиите. Героите от първата част на романа, хванали се на хорото, продължават да го играят. Къде през сълзи, къде през смях, но винаги от сърце и душа, искрено житейски.

Цвета попада в друг, различен свят от този на село и изкушенията ѝ предстоят. Богомил пък изрисува първата си черква с чудодейни стенописи и славата му се разнася из целия санджак. Монахът Козма помогнал на чумавите, приютява невестата на поп Христофор и братовата си щерка. А какво се случва с вярата му в Господа, ще прочетете. Стоян Боримечката - брата на Богомил ще се събере с изгората си, ала щастието им Господ пак ще възпре.

В романа има и нови герои, които са също така цветни и с интересни истории - не по-малко от героите от първата част. Пожелавам ви приятно четене и се надявам да ви е интересно."
Нидал Алгафари

"Трети ден Цвета не се отделяше от татко си. Все до него, до постелята му стоеше и чакаше силната бащина душа да се пребори със слабото татково тяло. Чорбаджи Радан отпи водата, която поднесе щерка му. Премлясна с устни. Отвори очи и като видя красивото ѝ лице, се усмихна. Умората го сломи и той пак склопи очи. Вратата тихо изскърца. С полъха, влязъл през малкия отвор, влезе и мириса на благоухание. Цвета се извърна. На вратата бе застанал хекиминът .
- Цвето, има нужда само от дълбок сън и Аллах да го закриля! - каза Мехмед и пристъпи към постелята.
Цвета стана от трикракото столе. Отмести го назад и даде път на лечителя. Мехмед се наведе над Радан. Докосна с длан челото на чорбаджията.
- Още гори! Ама е добре! Ще се оправи! - каза той и се извърна към изправилата се до него красавица, а тя, свалила взор в нозете си, не смееше да го погледне.
- Слава Богу! - каза благодарно Цвета. - Сполай и Бог да те закриля! - Цвета погледна изпод вежди мъжа пред себе си.

Огледа го, да види от каква непозната за нея китка или цвете идваше този омайващ аромат. Пак сведе поглед и тихо прошепна:
- Как ще се отплатя за добрината ти, хекимине?
Мехмед се усмихна. Прехапа леко долната си устна и се осмели:
- Има как! - тихо промълви той.
- С какво? Като се оправи татко ми, ще платим и отгоре ще дадем! - каза Цвета.
- Ще дойдеш ли с мен до чаршията ? - изстреля поканата си Мехмед.
- Как? Как да дойда с теб? - уплашено попита Цвета.
- Лекове за татко ти да вземем!
- Не мога! Какво ще кажат хората? - продължи тя.
- Помислих и за това, Цвето! Помолих Назмие да дойде с нас! И за теб ще е добре слънцето да ти се зарадва.
- Коя е Назмие? - попита Цвета.
- Невестата на Назиф, дето ми помага! Тя ще купи каквото трябва да сготви, а ние с теб ще вземем лековете. - притеснено отговори Мехмед.
- И Стоян ще дойде! - твърдо каза Цвета.
- И той ще дойде! - съгласи се хекиминът.

Първо минаха покрай тържището за зеленчук. Назмие се отдели, та да напазарува що ѝ трябваше. Тримата - Стоян, Мехмед и Цвета се отправиха към хайван пазара . Толкова много викащи и предлагащи стоката си хора Цвета не бе виждала. Подредили каруците си една до друга и връз тях разстлали сергии, приканваха мющериите да купят от тях. Кой каквото имаше в повече, го предлагаше по тезгясите. Кудкудякащи кокошки в дървени сандъци, оградени с плет патки, зайци, тичащи от единия край до другия в големи клетки и силно кряскащи пуйки. Търговците бяха оставили не повече от пет лакътя място един от друг, колкото да минават купувачите. Ако някоя ханъма се запреше да се пазари или другаде млада невеста оглеждаше стоката, трудно се преминаваше и бе нужно да се върви един след друг, като гледаш да се не изгубиш. В края на хайван пазара имаше и няколко сергии за риба, чиято воня караше жените да поставят забрадки пред лицата си, за да не поемат смрадта. Няколко крачки след тях на скара над тлееща жарава се печаха различни меса, които привличаха кучета с молещи погледи, белким някой им подхвърли я кокал, я жила."
Из книгата