store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Deja Book  
store.bg - бързо, лесно и удобно
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Deja Book    Мемоарите на една лека жена - Джон Клилънд
Търсене
Книги

Мемоарите на една лека жена


Цена:  15.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 24-03-2017 г. или
Понеделник 27-03-2017 г.
Продукт#197015
ТипКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
Издателство
Категории
КорицаТвърда
Страници288
Размери14.70 / 21.50 / 1.80 cm
Тегло0.443 kg
EAN9789542822707
ISBN9789542822707
  • Описание
  • Откъс от книгата
Най-забраняваната книга в историята никога не е излизала в пълния си шокиращ и едновременно покоряващ вид на български преведена по първото, пълно, непреиначено издание от 1748 - 1749 г. Романът е разрешен за издаване в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания чак през 1970 г. До наши дни е забранен в части от Близкия изток, Африка и Австралия. Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка...
"Най-еротичният роман в историята."
сп. Плейбой

"Сексуалната наслада е, съгласен съм, страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се обединяват."
Маркиз дьо Сад

"Изключително постижение... лъч светлина в мрачен свят на разврат."
Ерика Джонг

"За жената флиртът е занаят. Тя трябва да го упражнява."
Шарлот Бронте

"Реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен - няма бог, който да я спре."
Габриел Гарсия Маркес

Джон Клилънд (1709 - 1787 г.) прекарва години наред на административна служба в колониална Индия, без никакви писателски амбиции. След завръщането си в Англия се разорява и през 1748 г. попада в затвора поради дългове. В затвора Клилънд написва "Фани Хил" - откровен разказ за живота на младо момиче от провинцията, което отива в Лондон и става проститутка. Романът се прочува като "елегантно, цветисто порнографско произведение". "Фани Хил" бързо добива популярност, появяват се и издания допълнени от анонимни автори.

Англиканската църква веднага апелира към държавния секретар на Великобритания "да спре разпространяването на тази сквернословна книга, която е откровена обида на църквата и добрите маниери". По настояване на църквата, Клилънд е арестуван по обвинение в "покваряване поданиците на краля", но вместо да влезе отново в затвора, е оправдан, нещо повече, отпусната му е дори годишна пенсия. Успехът на Фани Хил не води до голяма писателска кариера. Текстовете на Клилънд не получават одобрително внимание от читатели и критика и той умира забравен от всички.
"В продължение на векове хората се опияняват от идеята да намерят тайно познание, което ще им разкрие някои от прикриваните истини за живота. Митове, легенди и конспиративни теории са изпълнени с мълви за изгубени обители на науката или методи за досег с нея: свитъците на Александрийската библиотека са скрити, Ватикана пази тайни в архива си, под Сфинкса има скална камера, в която се помещава библиотека, скрижалите и кивотът са някъде в Етиопия, трактати на изтъкнати алхимици са скътани в гробници и катакомби, писания, заключени в храмовете на тайни общества... Сказанията за познание, скрито от широките маси, нямат край... а може би все пак такова съществува?

Преди повече от два века и половина един затворник, наближил четиридесетте, създал своя лаборатория, в която се отдал на философски експерименти. Тя му била отнета само след няколко години и останала затворена, а знанието в нея - недостъпно... ала милиони хора все пак намирали начин да се промъкнат в нея, за да станат просветени за тайните ѝ. Този затворник бил противоречивият Джон Клилънд, а откритията от мисловните си опити той заключил в "Мемоарите на една лека жена".

Десетилетия по-късно вече старият Клилънд, който рядко излиза от прашасалата си библиотека, облечен по подражание на Жан-Жак Русо, лишен от пенсия заради писанията си, ще въздъхне пред един адвокат и свой почитател: "Презирам тая книга твърде много, за да я защитавам, от дъното на душата си искам да бъде погребана и забравена". Същият този старец, на когото обществото е сторило толкова много зло заради свободолюбието му, обаче не остава забравен... напук на думите му Фани Хил и Клилънд се превръщат в нарицателно за литературен спор и литературна смелост.

Бъдещият експериментатор е роден през 1710 г. (според други данни 1709 г.) в Кингстън-ъпон-Темз и отраства в Лондон, където баща му Уилям има военно назначение. Клилънд-младши съзрява в културна среда. Твърде близки приятели на семейството и чести посетители в дома са личности като легендарния поет Александър Поуп и създателя на готиката - Хорас Уолпоул. Родителите на Джон Клилънд са обсебени от науката, от литературата и театъра и предават тази страст на сина си. Това влива свободолюбив дух у него и предначертава живота му. В тесногръдото общество на XVIII в. това може да се окаже особено проблемно. Сред пълен мрак светлината се забелязва твърде лесно, а нима ония, свикнали да живеят в тъмнината, не биха считали "противната" ѝ енергия за патология? Нима не биха опитали да я задушат?

Още през 1723 г. Джон Клилънд показва, че е бяла овца в стадо от черни, и е изключен от училище. Предполага се, че причините са в невъздържаността му, в прекомерната искреност, която не му позволява да крие истинските си мисли - "грях", който ще му навлича немалко неприятности до края на дните му, но и ще го направи хулен дълго след тях. Готов за приключения, само няколко години по-късно заминава на служба в Британската източноиндийска компания като обикновен войник. Умението му да пише обаче води до бързо издигане и впоследствие той заема различни постове: писар, фактор, младши търговец, адвокат, секретар на съвета в Бомбай. Според колегите си притежава "остро перо", до тоя миг обаче Клилънд не показва афинитет към създаването на художествена литература.

Той остава в Индия до 1740 г. Там доразвива литературните си вкусове, обогатява ги с философия и собствения си житейски опит, намира път към източното познание и възгледи за света. "Мрачната" му страна обаче го застига и там. През 1730 г. той се запознава с Чарлз Кармайкъл. Двамата започват да пишат разкази с еротично съдържание. По това време езикът на Клилънд е твърде формален или пък твърде остър. Кармайкъл, който според редица данни може да бъде считан за първия хомосексуален партньор на Клилънд, поставил една задача на своя приятел: да въздигне стила си до ниво, което не е нито твърде грубо, нито твърде гладко. Клилънд постига това години по-късно, а Кармайкъл му оказва силно влияние. Заедно с него те пишат първите заготовки на бъдещите "Мемоари на една лека жена" и четат многобройни образци на френската литературна еротика, която през Просвещението достига своя апогей. Можем да предположим, че Клилънд е проклинал любовника си за това, че му е дал идеята да напише „Мемоарите“, че му го е поставил като задача... ала в такъв случай ще сбъркаме. Дори години по-късно в кореспонденцията си авторът на книгата нарича Кармайкъл "елегантен и изключително надежден джентълмен". Всъщност през цялото време, след като познанството им в този свят завършва, Клилънд се опитва да измени стила си на писане, иска да прилича повече на Кармайкъл, за да запази частица от него в себе си и така да осъществи идеята, която той му е дал.

Кармайкъл умира през 1733 г. след боледуване. Година по-късно особеният нрав на Клилънд избухва - през 1734 г. срещу него са повдигнати две обвинения: за груба обида и отвличане на робиня, по които обаче е оправдан. Според някои изследователи той е искал да влезе в ролята на някои от собствените си герои, да изживее тръпката на злодеянията им поне частично и така да изпълни последното желание на Кармайкъл. През 1740 г. Клилънд се завръща в Англия заради влошеното здраве на баща си, който умира през 1741 г. На следващата година авторът пише първия си мемоар, ала не на една лека жена, а с цел да убеди португалския крал да възстанови Португалската източноиндийска компания. Във връзка с това дори посещава Лисабон, но планът пропада. Изпаднал в крайна бедност, Клилънд става част от т.нар. "наемни писачи" на улица "Гръб" в Лондон, които пишат по поръчка статии, поеми или цели книги набързо срещу ниско заплащане.

Авторът не спира да се труди, макар и не за себе си. Малко по малко стилът му става все по-пригоден за поставената пред него цел. Той обаче има още да работи, а трудностите и скръбта в живота, изглежда, не му дават мира. Клилънд продължава да намира утеха в ексцентризма си. В бъдеще това ще му изиграе лоша шега. Вероятно по това време Клилънд се сближава с Томас Канън. Заедно стават и сътрудници по перо. Можем само да гадаем дали тук авторът на класиката, която държите в ръце, не се опитва да пресъздаде връзката си с Кармайкъл. Според съвременници отношенията между Клилънд и Канън са изключително непостоянни и варирали от крайна близост до крайна омраза. Приятелството им вероятно се определя най-добре с една дума: "убийствено".

През 1748 г. след една от жестоките им кавги и последвала раздяла Канън обвинява Клилънд, че му дължи сумата от 820 паунда (равняваща се днес на повече от 180 000 паунда), които уж му отпуснал назаем по-рано. Клилънд е осъден и хвърлен в затвора за длъжници "Флийт Призън", където трябва да изтърпи наказание лишаване от свобода от година и няколко месеца."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "Мемоарите на една лека жена", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Детски и домашни приказки - Братя Грим - книга

Детски и домашни приказки



Deja Book
Цена:  27.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
За първи път на български език оригиналите на Братя Грим. ... За пръв път на български език - превод по оригиналните немски текстове на прословутите приказки, събрани и разказани от Якоб и Вилхелм Грим. Изданието включва стотици пояснителни бележки, илюстрации, биографични и родословни справки, както и подробен предговор. "В това издание всички истории са представени в своя първоначален вид - онзи, в който разказвачите са ги направили достояние на Братя Грим и в който те са ги записали най-напред. По тази причина на много места приказките звучат много по-мрачно и са изпълнени с моменти на насилие и намеци за сексуални действия. ...

Мемоарите на една лека жена


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.90 лв.
Продукт#197015
ТипКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
Издателство
Категории
КорицаТвърда
Страници288
Размери14.70 / 21.50 / 1.80 cm
Тегло0.443 kg
EAN9789542822707
ISBN9789542822707
Описание
Най-забраняваната книга в историята никога не е излизала в пълния си шокиращ и едновременно покоряващ вид на български преведена по първото, пълно, непреиначено издание от 1748 - 1749 г. Романът е разрешен за издаване в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания чак през 1970 г. До наши дни е забранен в части от Близкия изток, Африка и Австралия. Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка...
"Най-еротичният роман в историята."
сп. Плейбой

"Сексуалната наслада е, съгласен съм, страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се обединяват."
Маркиз дьо Сад

"Изключително постижение... лъч светлина в мрачен свят на разврат."
Ерика Джонг

"За жената флиртът е занаят. Тя трябва да го упражнява."
Шарлот Бронте

"Реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен - няма бог, който да я спре."
Габриел Гарсия Маркес

Джон Клилънд (1709 - 1787 г.) прекарва години наред на административна служба в колониална Индия, без никакви писателски амбиции. След завръщането си в Англия се разорява и през 1748 г. попада в затвора поради дългове. В затвора Клилънд написва "Фани Хил" - откровен разказ за живота на младо момиче от провинцията, което отива в Лондон и става проститутка. Романът се прочува като "елегантно, цветисто порнографско произведение". "Фани Хил" бързо добива популярност, появяват се и издания допълнени от анонимни автори.

Англиканската църква веднага апелира към държавния секретар на Великобритания "да спре разпространяването на тази сквернословна книга, която е откровена обида на църквата и добрите маниери". По настояване на църквата, Клилънд е арестуван по обвинение в "покваряване поданиците на краля", но вместо да влезе отново в затвора, е оправдан, нещо повече, отпусната му е дори годишна пенсия. Успехът на Фани Хил не води до голяма писателска кариера. Текстовете на Клилънд не получават одобрително внимание от читатели и критика и той умира забравен от всички.
Откъс от книгата
"В продължение на векове хората се опияняват от идеята да намерят тайно познание, което ще им разкрие някои от прикриваните истини за живота. Митове, легенди и конспиративни теории са изпълнени с мълви за изгубени обители на науката или методи за досег с нея: свитъците на Александрийската библиотека са скрити, Ватикана пази тайни в архива си, под Сфинкса има скална камера, в която се помещава библиотека, скрижалите и кивотът са някъде в Етиопия, трактати на изтъкнати алхимици са скътани в гробници и катакомби, писания, заключени в храмовете на тайни общества... Сказанията за познание, скрито от широките маси, нямат край... а може би все пак такова съществува?

Преди повече от два века и половина един затворник, наближил четиридесетте, създал своя лаборатория, в която се отдал на философски експерименти. Тя му била отнета само след няколко години и останала затворена, а знанието в нея - недостъпно... ала милиони хора все пак намирали начин да се промъкнат в нея, за да станат просветени за тайните ѝ. Този затворник бил противоречивият Джон Клилънд, а откритията от мисловните си опити той заключил в "Мемоарите на една лека жена".

Десетилетия по-късно вече старият Клилънд, който рядко излиза от прашасалата си библиотека, облечен по подражание на Жан-Жак Русо, лишен от пенсия заради писанията си, ще въздъхне пред един адвокат и свой почитател: "Презирам тая книга твърде много, за да я защитавам, от дъното на душата си искам да бъде погребана и забравена". Същият този старец, на когото обществото е сторило толкова много зло заради свободолюбието му, обаче не остава забравен... напук на думите му Фани Хил и Клилънд се превръщат в нарицателно за литературен спор и литературна смелост.

Бъдещият експериментатор е роден през 1710 г. (според други данни 1709 г.) в Кингстън-ъпон-Темз и отраства в Лондон, където баща му Уилям има военно назначение. Клилънд-младши съзрява в културна среда. Твърде близки приятели на семейството и чести посетители в дома са личности като легендарния поет Александър Поуп и създателя на готиката - Хорас Уолпоул. Родителите на Джон Клилънд са обсебени от науката, от литературата и театъра и предават тази страст на сина си. Това влива свободолюбив дух у него и предначертава живота му. В тесногръдото общество на XVIII в. това може да се окаже особено проблемно. Сред пълен мрак светлината се забелязва твърде лесно, а нима ония, свикнали да живеят в тъмнината, не биха считали "противната" ѝ енергия за патология? Нима не биха опитали да я задушат?

Още през 1723 г. Джон Клилънд показва, че е бяла овца в стадо от черни, и е изключен от училище. Предполага се, че причините са в невъздържаността му, в прекомерната искреност, която не му позволява да крие истинските си мисли - "грях", който ще му навлича немалко неприятности до края на дните му, но и ще го направи хулен дълго след тях. Готов за приключения, само няколко години по-късно заминава на служба в Британската източноиндийска компания като обикновен войник. Умението му да пише обаче води до бързо издигане и впоследствие той заема различни постове: писар, фактор, младши търговец, адвокат, секретар на съвета в Бомбай. Според колегите си притежава "остро перо", до тоя миг обаче Клилънд не показва афинитет към създаването на художествена литература.

Той остава в Индия до 1740 г. Там доразвива литературните си вкусове, обогатява ги с философия и собствения си житейски опит, намира път към източното познание и възгледи за света. "Мрачната" му страна обаче го застига и там. През 1730 г. той се запознава с Чарлз Кармайкъл. Двамата започват да пишат разкази с еротично съдържание. По това време езикът на Клилънд е твърде формален или пък твърде остър. Кармайкъл, който според редица данни може да бъде считан за първия хомосексуален партньор на Клилънд, поставил една задача на своя приятел: да въздигне стила си до ниво, което не е нито твърде грубо, нито твърде гладко. Клилънд постига това години по-късно, а Кармайкъл му оказва силно влияние. Заедно с него те пишат първите заготовки на бъдещите "Мемоари на една лека жена" и четат многобройни образци на френската литературна еротика, която през Просвещението достига своя апогей. Можем да предположим, че Клилънд е проклинал любовника си за това, че му е дал идеята да напише „Мемоарите“, че му го е поставил като задача... ала в такъв случай ще сбъркаме. Дори години по-късно в кореспонденцията си авторът на книгата нарича Кармайкъл "елегантен и изключително надежден джентълмен". Всъщност през цялото време, след като познанството им в този свят завършва, Клилънд се опитва да измени стила си на писане, иска да прилича повече на Кармайкъл, за да запази частица от него в себе си и така да осъществи идеята, която той му е дал.

Кармайкъл умира през 1733 г. след боледуване. Година по-късно особеният нрав на Клилънд избухва - през 1734 г. срещу него са повдигнати две обвинения: за груба обида и отвличане на робиня, по които обаче е оправдан. Според някои изследователи той е искал да влезе в ролята на някои от собствените си герои, да изживее тръпката на злодеянията им поне частично и така да изпълни последното желание на Кармайкъл. През 1740 г. Клилънд се завръща в Англия заради влошеното здраве на баща си, който умира през 1741 г. На следващата година авторът пише първия си мемоар, ала не на една лека жена, а с цел да убеди португалския крал да възстанови Португалската източноиндийска компания. Във връзка с това дори посещава Лисабон, но планът пропада. Изпаднал в крайна бедност, Клилънд става част от т.нар. "наемни писачи" на улица "Гръб" в Лондон, които пишат по поръчка статии, поеми или цели книги набързо срещу ниско заплащане.

Авторът не спира да се труди, макар и не за себе си. Малко по малко стилът му става все по-пригоден за поставената пред него цел. Той обаче има още да работи, а трудностите и скръбта в живота, изглежда, не му дават мира. Клилънд продължава да намира утеха в ексцентризма си. В бъдеще това ще му изиграе лоша шега. Вероятно по това време Клилънд се сближава с Томас Канън. Заедно стават и сътрудници по перо. Можем само да гадаем дали тук авторът на класиката, която държите в ръце, не се опитва да пресъздаде връзката си с Кармайкъл. Според съвременници отношенията между Клилънд и Канън са изключително непостоянни и варирали от крайна близост до крайна омраза. Приятелството им вероятно се определя най-добре с една дума: "убийствено".

През 1748 г. след една от жестоките им кавги и последвала раздяла Канън обвинява Клилънд, че му дължи сумата от 820 паунда (равняваща се днес на повече от 180 000 паунда), които уж му отпуснал назаем по-рано. Клилънд е осъден и хвърлен в затвора за длъжници "Флийт Призън", където трябва да изтърпи наказание лишаване от свобода от година и няколко месеца."
Из книгата
Страници от тази книга
Назад
Дивергенти - книга 1
Вероника Рот
Подчинение
Мишел Уелбек
Красавицата и Звяра
Приказка, едновременно стара колкото света и нова като току-що разцъфнала роза.
Затворисърце
Излезе дебютният роман на Константин Трендафолов.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!