Саламбо

Екзотичен и пищен, Картаген оживява в новото луксозно издание на шедьовъра, вдъхновил шест оперни класики! Считан за един от основоположниците на френския реализъм, Густав Флобер остава известен предимно с класиката "Мадам Бовари", макар "Саламбо" - втората "висока" творба на знаменития писател - да е книгата, разграничила го от съвременниците му и проправила пътя на следващите класически представители на реализма. В основата на сюжета на шедьовъра "Саламбо" е въстанието на наемниците през III век пр. Хр., което противопоставя Картаген на наетите от него варвари, участници в Първата пуническа война. Придържайки се към известните исторически факти и въз основа на дълги години изследвания и странство на Изток и в Северна Африка, Флобер създава картината на един въображаем Ориент с чувствена и изпълнена с насилие екзотика.

Саламбо - сестра на прочутия Ханибал Барка - живее в пищния и екзотичен Картаген. Но дните на империята не са спокойни. Светът ѝ е хванат в ноктите на войната. Картаген постепенно поддава на ударите на Римската империя, но други опасности заплашват да го разкъсат отвътре. Когато трябва да се разплатят с наемните войски, били се рамо до рамо с тях срещу римляните, водачите на града отказват да спазят обещанията си. Разгневени, наемниците ги обсаждат и отнемат свещеното було на Картаген. На фона на драматичните събития между водача на наемниците Мато и дъщерята на гениалния картагенски пълководец Хамилкар обаче пламва страстна любов, а Великият жрец на града решава да използва чувствата им, за да върне реликвата, като тласка двамата любовници един към друг... и към смъртта.

"Саламбо" е носител на характерното за западната култура от втората половина на ХIX век недоволство от настоящето и нуждата от създаването на идеални образи. Трагичната, но силна любов между непокорния Мато и гордата Саламбо е символ на бунта на френския писател срещу рационалното, срещу нравите на дребната френска буржоазия. Майсторска фреска на човешките отношения, книгата се превръща в своебразен апотеоз на силата на човешкия дух и несломимостта на вярата му в себе си и другия. "Саламбо" е и творбата на Флобер, вдъхновила Теофил Готие да напише оперно либрето с музика на Верди. По сюжета на "Саламбо" до момента има създадени шест опери и един балет.

Гюстав Флобер е един от най-влиятелните автори в Западната литература. Автор е на романите "Мадам Бовари", превърнал се в класика, както и на знаменитите "Възпитание на чувствата", трите новели "Чисто сърце", "Легенда за свети Юлиан Гостоприемен", "Иродиада", романтическата драма "Изкушението на свети Антоний" и недовършения роман "Бувар и Пекюше", т.нар. "Речник на готовите истини", всеки от които се отличава с фина естетика и прецизност към детайлите.
"Това е прекрасна, могъща и научна книга... Вие сте възкресили изчезнал свят и с това поразително възкресение сте съчетали потресаваща драма."
Виктор Юго

"Исках още днес да дотичам при вас, но това се оказа невъзможно. Обаче не мога да чакам дълго, без да ви кажа, че книгата ви ме изпълни с възторг, изумление и ужас. Бях потресен и цяла нощ я сънувах. Какъв стил! Какви познания по археология! Какво въображение!"
Ектор Берлиоз

Гюстав Флобер е френски писател, един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Той се нарежда сред най-големите европейски автори на XIX век, а романът му "Мадам Боаври" се превръща във вечна класика, която е актуална и до днес.

Гюстав Флобер се ражда на 12 декември 1821 година в Руан, северна Франция в семейството на известен хирург. Детството и юношеството си прекарва около болницата, където е разположен домът на баща му. Още от ранна детска възраст момчето знае, че му е отредено различно поприще от това на баща му, но започва да пише чак в тийнейджърска възраст. Образованието си получава в "Lycée Pierre Corneille" в Руан, където показва интерес към историята и голяма любов към литературата. Той чете не само актуалните за времето романтици, но обръща внимание и на Сервантес и Шекспир. През 1840 година заминава за Париж, за да следва право. Там се запознава с Виктор Юго, с когото впоследствие се сприятеляват. Три години след това му откриват нервно заболяване, сходно с епилепсията, той прекъсва следването си, напуска Париж и по съвет на докторите започва да води по улегнал начин на живот. През 1845 година след смъртта на баща си Флобер се връща в Руан, за да се грижи за майка си и започва да се занимава основно с литература. От 1846 година той има любовна връзка с поетесата Луиз Коле, като писмата му до нея, които разискват главно литературни проблеми, са в основата на прословутия му роман "Писма до Луиз Коле".

През целия си живот Флобер се опитва да потисне лирично-романтичното начало в себе си, заради максимално обективното изображение на ежедневната реалност. Започнал да пише от рано, той скоро осъзнава конфликта в себе си между поставената цел и склонностите на характера му. Първата му публикувана книга "Мадам Бовари" (1857 г.) се явява повратна точка в развитието на съвременния роман. При написването на творбата той работи старателно над всяко едно изречение в търсене на "най-правилните думи". Главната тема в романа е вечният конфликт между илюзия и реалност, между измисления живот и автентичния. За разкриването на тази тема писателят използва не героичните пориви на благородната личност, а жалките мечти на обикновената еснафка. Макар успехът и признанието да идват по-късно, творбата се смята за най-известното произведение на Флобер, която през годините е екранизирана многократно. През 1858 година писателят пътува до Картаген, Африка, като това пътуване му носи не само опит и впечатления, но се превръща и в основа за втория му роман "Саламбо", който е завършен през 1862 година след четиригодишен труд. Последният завършен роман на Флобер "Възпитание на чувствата" е публикуван през 1869 година, като за написването му са били необходими седем години. Романът се превръща в една от най-брилянтните книги на френската проза на XIX век. През 1877 година пише книгата "Три разказа", в която са включени историите: "Обикновено сърце", "Легенда за свети Юлиан Гостоприемец" и "Иродиада". След публикуването им той прекарва остатъка от живота си, работейки върху незавършения си роман "Бувар и Пекюше", който е отпечатан посмъртно през 1881 година.

Смъртта споходжа Гюстав Флобер на 8 май 1880 година, докато замисля новия си исторически роман.