"Топлият юнски ден преваляше. Огромната моторна яхта "Принцеса Марина" беше закотвена край брега на Антиб в Средиземно море, недалеч от прочутия хотел "Дю Кап". Сто и петдесет метровата яхта се виждаше отдалече. Част от седемдесет и пет членния ѝ екипаж търкаше палубите и отмиваше солта както всяка вечер. Непосветеният наблюдател можеше да добие представа за мащабите ѝ само по това колко малки изглеждаха матросите отдалече. Отвътре цялата беше осветена и всеки запознат с тази част от крайбрежието знаеше името ѝ, както и името на собственика, нищо че наоколо имаше още няколко доста големи яхти. Гигантските суперяхти не можеха да остават на всяко едно пристанище. Изключение правеха големите пристанища, които приемаха круизни кораби. Не беше лесна задача да закотвиш съд от такъв калибър, независимо от многочленния екипаж или уменията им да маневрират с хирургическа прецизност.
Собственикът на яхтата Владимир Станислас имаше още три моторни яхти с подобни размери, пръснати в различни краища на света, както и купена от един американец деветдесетметрова платноходка, която почти не използваше. Любимата му яхта обаче беше "Принцеса Марина", кръстена на покойната му майка. Представляваше изящен плаващ остров на показността и лукса, който му струваше цяло състояние. Той притежаваше и една от най-известните вили по крайбрежието в Сен Жан Кап-Фера. Беше я купил от известна кинозвезда, но на сушата никога не се чувстваше напълно в безопасност, а обирите и нападенията над луксозните имоти в Южна Франция бяха станали нещо съвсем обичайно. На борда, с обучения и трениран срещу терористичните прояви екипаж, който му осигуряваше най-висока степен на сигурност, с арсенала от оръжия и специалната ракетна система, той се чувстваше в безопасност и можеше бързо и по всяко време да смени местоположението си.
Владимир Станислас се славеше като един от най-богатите хора не само в Русия, но и в света. Монополът върху руската стоманена индустрия бе получил от правителството преди почти двайсет години, благодарение на забележителните си връзки с ключови фигури, които познаваше от младежките си години. Огромни суми бяха преминали от едни ръце в други в един повратен период, натрупаха се несметни богатства, немислими за човешкото въображение. Той имаше значителни инвестиции в петрола, както и в други индустрии по цял свят. Трудно можеше да си представи човек парите, които Владимир печелеше и с които разполагаше. На четирийсет и девет годишна възраст състоянието му възлизаше на четирийсет или петдесет милиарда долара само от сделки и инвестиции, за които се знаеше. Той поддържаше близки отношения с хора от високите етаж на властта, в това число и със самия президент на Русия, който не беше единственият държавен глава в списъка му с близки познанства. Прекрасната яхта, която проблясваше като бижу под лъчите на залязващото слънце, беше само малък символ на блестящия бизнес нюх и на позициите му сред елита, които му бяха послужили много добре.
Владимир предизвикваше едновременно възхищение и страх. Постигнатото в продължение на деветнайсет години като основен играч на руската индустриална сцена му спечели възхищението и завистта на хората от бизнеса по цял свят. А онези, които го познаваха добре, знаеха, че около него има много неизказани неща. Имаше репутацията на безмилостен и злопаметен към враговете си, но и своята "мека" страна - страстта му към изкуството, любовта му към изящните неща и литературните му познания - всичко това култивирано на един по-късен етап. Предпочиташе компанията на себеподобни и приятелите му бяха руснаци, важни индустриалци като самия него. Жените в живота му също бяха само рускини. Независимо че притежаваше красива къща в Лондон, вила в Южна Франция и грандиозен апартамент в Москва, винаги беше заобиколен от сънародници. Беше човек, който винаги получаваше каквото иска, и контролираше лъвския дял от новите богатства на Русия.
Независимо от позициите и влиянието си, човек лесно можеше да го пропусне в тълпата. Предпочиташе да остава незабелязан и като цяло беше непретенциозен. Обличаше се семпло, излизаше и се прибираше дискретно, когато пожелаеше. Само когато човек срещнеше погледа му, разбираше кой стои срещу него: мъж с неограничена власт. Нищо не му убягваше. Издадената брадичка и властната стойка говореха, че не търпи отказ, но когато се усмихнеше, прозираше добре прикрита и рядко проявявана топлота. Имаше високите скули и монголоидното лице на предците си, което му придаваше неустоима екзотика. От момчешките си години привличаше жените, но не си позволяваше уязвимост пред никоя. Не беше силно привързан към никого. Отдавна държеше юздите на живота си и нямаше да се примири с нищо по-малко от това.
Висок, грубоват, с руса коса и студени сини очи, с изсечени черти, Владимир не беше красив в класическия смисъл на думата, а по-скоро интересен. В редките мигове, когато си позволяваше да се отпусне, изглеждаше сърдечен и типично по руски сантиментален. В живота му нямаше нищо случайно или непланирано. Обмисляше всяка подробност и предвиждаше как ще се впише в по-голямата картина. Беше имал няколко любовници, но за разлика от мъжете в неговите среди, не искаше деца и още от самото начало на връзката го заявяваше недвусмислено. Не желаеше да се обвързва, смяташе, че това би го променило, а той не желаеше. Нямаше семейство, само неколцина приближени хора.
Повечето от познатите му имаха поне по едно дете от всяка жена, с която бяха имали връзка, обикновено по настояване на жената, за да осигури финансово бъдещето си. Владимир отказваше да падне в подобни капани. Децата не бяха част от плановете му. Отдавна беше взел това решение и не съжаляваше. Проявяваше достатъчно щедрост към жените, но не се обвързваше с обещания за бъдещето, нито пък те се осмеляваха да настояват или да се опитват да го манипулират. Владимир беше като навита на кълбо змия, готова да нападне, постоянно нащрек и безмилостен, ако се наложи. Можеше да бъде нежен, но хората усещаха вродената му жестокост и знаеха, че ако го настъпят или провокират, може да бъде много, много опасен. Малцина се осмеляваха да го предизвикат и нито една жена до този момент не беше опитвала. Наташа, жената до него сега, знаеше, че условието му при всяка връзка беше да няма деца. Ясно беше дал да се разбере, че никога няма да има брак и това не се коментираше. Онези, които се бяха опитвали да го убедят в противното или да го вкарат в капан, бяха отпращани безцеремонно с тлъста, но нищожна сума в сравнение с онова, с което щяха да се облагодетелстват от връзката с него. Владимир не беше глупак и никога не правеше компромиси, освен ако нямаше изгода за бизнеса му. Винаги, когато взимаше решения, се вслушваше в разума, а не в сърцето. Не беше стигнал до сегашното си положение, проявявайки глупост и лековерие към жените. Не се доверяваше на никого и още от малък се беше научил да разчита единствено на себе си. Уроците от детството бяха му послужили добре.
Владимир беше стигнал върха, разполагаше със сила и космическо богатство, намираше се на светлинни години от останалите с почти безгранична власт и богатство, за което хората само можеха да предполагат. Постиженията му го радваха. Обичаше да притежава безброй играчки, с които се глезеше - къщи, яхти, скъпи спортни коли, самолет и два хеликоптера, с които непрекъснато пътуваше по света. Имаше колекция от произведения на изкуството, което беше негова страст. Смяташе за важно да е заобиколен от красота. Обичаше да притежава най-доброто."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.40 / 5 гласа 
