"Един от най-добрите романи, дошли от Гърция" - така американското списание "Пийпъл" определя романа "Бог ми е свидетел", с който
Макис Цитас се превръща в едно от знаковите имена на съвременната гръцка литература. Книгата е преведена на много езици, а театралният спектакъл по нея вече няколко последователни сезона се играе в Атина.
"Бог ми е свидетел" е комичен и болезнено тъжен портрет на модерното гръцко общество, видяно през очите на един изключително несъвършен, но симпатичен антигерой. Хрисоваландис е петдесетгодишен мъж, наскоро е загубил работата си, бори се с влошаването на здравето си и се опитва да разкаже историята на живота си. Дълбоко религиозен, наивен и емоционално незрял, през целия си живот той е бил жертва на хората около себе си - нагли шефове, продажни жени и собственото му семейство. Злият му началник си доставя удоволствие, като да го измъчва и злоупотребява с него. Жените в живота му са го приемали само за пари, а баща му и сестрите му, с които все още живее, го презират. Но той обожава жените, макар и малко да се страхува от тях. Не харесва чужденците, които вече са навсякъде около него. Хрисоваландис е трагичен антигерой, чешит, с особено чувство за хумор. Постепенно изоставен от всички, той обикаля по улиците на Атина на Бъдни вечер само с един куфар в ръка, а окаяната му фигура всеки момент може да бъде премазана от жестокото общество, което го е отритнало.
Душата ни трябва да бъде крепост, където не се допуска да снове напред назад всяко курве. Не трябва всяка вулгарна женска да намира тайна вратичка и да ни разкатава, да ни изтърбушва душевно. Трябва да държим портите заключени със седем печата и да питаме: "Кой чука?".
Жената е като пожарната команда. Като види мъж, обгърнат в пламъци, е длъжна да знае как да потуши огъня, как да го спаси. Но обикновено го оставя да изгори. Ето какъв е моят опит от петдесет години и три месеца до днес, с прошарени коси и по-малко ум. Защото умът ми не беше продаден, а уви, изкаран на търг.