store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Лимонов - Еманюел Карер
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Лимонов


Еманюел Карер

Цена:  20.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 24-09-2020 г., Петък 25-09-2020 г. или
Понеделник 28-09-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208730
ВидКнига
НаличностДа, на склад - побързай, остава последен 1 брой
Наличност с единични бройки в склада на store.bg, допълнителни бройки не са налични на склад при доставчик.
Издадена15-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници512
Размери13.00 / 20.00 / 3.00 cm
Тегло0.388 kg
EAN9786190200949
ISBN9786190200949
  • Описание
  • Откъс от книгата
От автора на "Врагът" и "Истории, различни от моята".
Книгата е удостоена с Награда "Рьонодо" 2011, Награда за френски език, Награда на литературните награди, Награда за европейска литература на нидерландската фондация за литература.

"Лимонов" е романизираната биография на Едуард Лимонов (р. 1943 г.) - руски писател, политик, противоречива и ексцентрична личност. Лимонов е бил дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж - и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник - в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин. Вижда себе си като герой, много хора го виждат като фашист - на когото обаче, казва Карер, трябва да му се признае едно:

Той обича и винаги е обичал само необлагодетелстваните. Предпочита бедните пред богатите, завършените мръсници, които са рядкост, пред добродетелните, които са легион, и колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.
"Смятам, че будистката сутра, която гласи: "Човекът, който се мисли за по-висш, по-низш или дори равен на друг, не разбира реалността", е върхът на мъдростта и че един живот не стига, за да я вградим в себе си. За мен писането на тази книга беше особен начин да работя по въпроса."
Еманюел Карер


Еманюел Карер (р. 1957 г.) е внук на руски емигранти, син на известната френска интелектуалка, историчката Елен Карер-д'Анкос е френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. Започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга "Смелост". Пише и сценарии, един от които - "Снежният клас" - получава наградата "Фемина" (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която потриса френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява "Врагът" - прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри."
"Преди да застрелят Ана Политковская в асансьора на жилищната сграда, в която живее, на 7 октомври 2006 година, само хората със специален интерес към войните в Чечня знаеха името на тази смела журналистка, изявен критик на политиката на Владимир Путин. Веднага след това в западния свят тъжното ѝ и решително лице се превърна в икона на свободата на словото. По онова време снимах документален филм в един малък руски град, често пътувах до Русия, затова веднага щом се разнесе новината, едно списание ми предложи да взема първия самолет за Москва. Мисията ми не беше да разследвам убийството на Политковская, а по-скоро да разговарям с хората, които я бяха познавали и обичали. Така прекарах една седмица в редакцията на "Новая газета", вестника, в който е била главен наблюдател, но и в офисите на правозащитни асоциации и на комитети, създадени от майки на войници, убити или осакатени в Чечня. Тези офиси бяха миниатюрни, слабо осветени, оборудвани със стари компютри. Активистите, които ме приемаха в тях, също бяха нерядко възрастни и печално малобройни. Това беше един съвсем малък кръг от хора, в който всички се познават, аз също скоро се запознах с всички, и този малък кръг представлява на практика демократичната опозиция в Русия.

Освен няколко руски приятели, в Москва познавам друг малък кръг, съставен от френски преселници, журналисти или бизнесмени, и когато вечер им разказвах за посещенията си през деня, те се усмихваха с известно състрадание – тези добродетелни демократи, за които им говорех, тези борци за правата на човека, бяха, разбира се, достойни за уважение, но истината беше, че на никого не му пукаше за тях. Те водеха предварително изгубена битка в страна, където малко се интересуват от свободите, стига всеки да има правото да забогатява. Впрочем нищо не развеселяваше или, според характера им, не дразнеше повече приятелите ми преселници от разпространената сред френската общественост теза, че убийството на Политковская е било поръчано от Федералната служба за сигурност  – политическата полиция, наричана по времето на Съветския съюз КГБ  – и повече или по-малко от самия Путин.

– Чакай малко – каза ми Павел, френско-руски университетски преподавател, преквалифицирал се в бизнесмен,  – дай да не говорим каквото ни дойде наум. Знаеш ли какво прочетох в "Нувел Обсерватьор", мисля? Било все пак странно, че Политковская е застреляна уж случайно на рождения ден на Путин. Уж случайно! Даваш ли си сметка колко трябва да си тъп, за да напишеш черно на бяло това уж случайно? Представяш ли си сцената? Спешно свикано събрание във ФСС. Шефът казва: момчета, размърдайте си мозъците. Наближава рожденият ден на Владимир Владимирович, трябва да му направим подарък, който да му достави удоволствие. Някой да има предложение? Напрегнато мислене. После се чува глас: ами ако му донесем главата на Ана Политковская, тази досадница, която само го критикува? Одобрителен шепот сред присъстващите. Ами да, прекрасна идея! На работа, деца, имате картбланш. Извинявай, казва Павел, но тази сцена не я виждам. Освен в краен случай в някой руски римейк на "Стрелящи чичовци". Не и в действителността. И знаеш ли какво? Действителността е това, което казва Путин и което толкова шокира добродетелните западни души: убийството на Ана Политковская и данданията, която се вдигна около него, причиняват много по-голяма вреда на Кремъл, отколкото статиите ѝ във вестничето, което никой не четеше.

Слушах Павел и приятелите му в прекрасните апартаменти, които хора като тях наемат на астрономически цени в центъра на Москва, слушах ги как защитават властта, като твърдят, че първо, нещата можели да са хиляда пъти по-лоши, и второ, че руснаците били доволни от управниците си, и в такъв случай защо трябва да бъдат назидавани? Но слушах и тъжните и измъчени жени, които по цял ден ми разправяха истории за отвличания, нощно време, с коли без обозначителни знаци, за войници, изтезавани не от врага, а от висшестоящите офицери, и главно, за случаи на отказ от правосъдие. Ето това все се повтаряше. Че полицията и армията са корумпирани, това е в реда на нещата. Че човешкият живот струва толкова малко, такива са руските традиции. Но арогантността и бруталността на представителите на властта, когато обикновените граждани рискуваха да им потърсят сметка, увереността им в собствената безнаказаност, ето това не понасяха нито войнишките майки, нито майките на децата, избити в училището в Беслан в Кавказ, нито близките на жертвите от атентата в театъра в Дубровка.

Спомнете си, беше през октомври 2002 година. Всички телевизии по света показваха само това в продължение на три дни. Чеченските терористи бяха взели за заложници цялата публика в театъра по време на представление на мюзикъла "Норд-Ост". Без всякакви преговори специалните части разрешиха проблема, като обгазиха, заедно с терористите, и заложниците им – твърдост, която президентът Путин горещо одобри. Броят на цивилните жертви е спорен, върти се около сто и петдесет, а близките им са обявявани за съучастници на терористите, когато питат дали не е могло да се действа другояче и дали властите не трябва да се отнасят към тях и траура им с по-голямо уважение. Оттогава всяка година те се събират на възпоменателна церемония, която полицията не смее открито да забрани, но която надзирава: все едно е протестен митинг, в какъвто тя всъщност се превърна. Бях там. На площада пред театъра имаше, бих казал, двеста-триста души и около тях още толкова от ОМОН, руския еквивалент на нашите CRS2, като тях с каски, щитове и тежки палки. Заваля.

Чадъри се разтвориха над свещите, които, с хартиените си якички за предпазване на пръстите от капещия восък, ми напомняха православните литургии, на които като дете ме водеха на Великден. Вместо икони  – плакати със снимките и имената на жертвите. Хората, които носеха плакатите и свещите, бяха сираци, вдовци и вдовици, изгубили дете родители, за които не е измислена отделна дума нито на руски, нито на френски. Не присъстваше нито един висш държавен служител, както подчерта със студен гняв представител на семействата, който каза няколко думи – единствените по време на цялата церемония. Нямаше речи, нито лозунги, нито песни. Задоволяваха се да стоят прави, мълчаливо, със свещ в ръка, или да си говорят тихо, събрани на малки групи между кордоните на ОМОН, оградили периметъра. Огледах се и видях познати лица – освен опечалените семейства там беше в пълен състав и малобройната опозиция, която наобикалях от седмица. Кимнах им за поздрав с подходящото тъжно изражение на лицето.

Най-горе на стъпалата, пред затворените врати на театъра видях смътно познат силует, който не можах да разпозная. Беше мъж със свещ в ръка като останалите, заобиколен от няколко души, с които полугласно разговаряше. Застанал в центъра на групата горе над тълпата, той привличаше погледа, създавайки впечатление, че е важна фигура, и аз кой знае защо го оприличих на шеф на гангстерска банда, дошъл заедно с охранителите си на погребението на свой човек. Виждах го в полупрофил, изпод вдигнатата му яка се подаваше брадичка. Една жена до мен го бе забелязала и каза на съседката си: "Едуард е тук, това е добре". Той обърна глава, сякаш я бе чул въпреки разстоянието. Пламъкът на свещта озари чертите на лицето му. Разпознах Лимонов.

От колко време не се бях сещал за него? Запознахме се в началото на осемдесетте години, когато той се установи в Париж след като се прослави със скандалния си роман „Руският поет предпочита яките негри“. В него разказваше за величествено жалкия живот, който бе водил в Ню Йорк след емигрирането си от Съветския съюз. Нередовна работа, живот ден за ден в долнопробен хотел, понякога на улицата, хетеро- и хомосексуални връзки, напивания, сбивания, грабежи. По агресията и яростта това би могло да напомня за градската епопея на Робърт Де Ниро в "Шофьор на такси", по жизнеността – за романите на Хенри Милър, чиято дебела кожа и канибалска невъзмутимост са присъщи и на Лимонов. Струваше си да се прочете тази книга и когато човек срещнеше автора ѝ, не оставаше разочарован. По онова време бяхме свикнали съветските дисиденти да са сериозни брадати и зле облечени индивиди, да живеят в малки апартаменти, пълни с книги и икони, където да прекарват нощите си в разговори за това как православието ще спаси света. А този беше секси, лукав, забавен, приличаше едновременно на моряк в отпуск и на рокзвезда.

Бяхме в разгара на пънк ерата, той беше влюбен в Джони Ротън, вокала на "Сикс пистълс", и без всякакво смущение наричаше Солженицин стар глупак. Имаше нещо освежаващо в това дисидентство ню уейв и при пристигането си Лимонов стана любимецът на малкия парижки литературен свят  – в който аз по това време плахо дебютирах. Не пишеше художествена литература, можеше само да разказва живота си, но животът му беше завладяващ и той го разказваше добре, в прост, конкретен стил, без литературни фиоритури, с енергията на някакъв руски Джек Лондон. След хрониките за живота си в емиграция той издаде детските си спомени от харковското предградие в Украйна, сетне разказа живота си като малолетен престъпник, после като авангарден поет в Москва по времето на Брежнев.

Говореше за това време и за Съветския съюз с присмехулна носталгия, като за рай за отракани хулигани, и нерядко в края на вечерята, когато всички бяха пияни, всички освен него, той страхотно носи на алкохол, в края на вечерята захващаше да хвали Сталин, което отдавахме на вкуса му към провокацията. Можехте да го срещнете в "Палас", навлякъл куртка на офицер от Червената армия. Пишеше в „Международен идиот“, вестника на Жан-Едерн Алие, който не беше ясно определен идеологически, но около който гравитираха антиконформистки и блестящи умове. Лимонов обичаше разправиите, имаше невероятен успех с момичетата. Свободното му държане и приключенското му минало ни впечатляваха, нас, младите буржоа. Лимонов беше нашият варварин, нашият бандит – обожавахме го.

Когато падна комунизмът, нещата претърпяха странен обрат. Всички се радваха освен той, който изобщо нямаше вид да се шегува, когато искаше да изправи Горбачов пред наказателния взвод. Взе да се отправя на дълги пътешествия из Балканите, където открихме с ужас, че воюва на страната на сърбите  – в нашите очи нацисти и извършители на геноцид като хуту в Руанда. В един документален филм на Би Би Си го видяхме да обстрелва с картечница обсаденото Сараево под благосклонния поглед на Радован Караджич, лидер на босненските сърби и доказан военнопрестъпник. След тези подвизи Лимонов се върна в Русия, където създаде политическа партия с ангажиращото име Националболшевишка партия. Някои репортажи показваха младежи с бръснати глави и облечени в черно да дефилират по московските улици с опъната ръка и свит юмрук – полухитлеристки, полукомунистически поздрав, и да крещят лозунги като "Сталин! Берия! Гулаг!" (разбирай: върнете ни ги!).

Знамената, които развяваха, имитираха тези на Третия райх със сърп и чук на мястото на пречупения кръст. И чудото с бейзболна шапка, което жестикулираше с мегафон в ръка начело на колоните, беше онова забавно и привлекателно момче, на което преди няколко години бяхме горди приятели. Беше много странно, все едно да откриеш, че твой някогашен съученик от гимназията е станал бандитски бос или се е взривил в терористичен атентат. Мислиш за него, разравяш спомените си, опитваш се да си представиш поредицата от обстоятелства и вътрешни мотиви, които са запратили живота му толкова далеч от твоя. През 2001 година научихме, че Лимонов е арестуван, съден и затворен по доста неясни причини – ставаше дума за трафик на оръжие и опит за преврат в Казахстан. Малко е да се каже, че в Париж не се надпреварвахме да подписваме петиции за освобождаването му.

Не знаех, че е излязъл от затвора, а и бях изумен, че го срещам именно тук. Не изглеждаше толкова като рокаджия, по-скоро като интелектуалец, но имаше все същото излъчване – властно, енергично, осезаемо от сто метра разстояние. Понечих да се наредя на опашката от хора, които, очевидно трогнати от присъствието му, искаха да го поздравят с уважение. Но в един момент срещнах погледа му и понеже не ми се стори, че ме позна, а и не знаех какво бих могъл да му кажа, се отказах.

Прибрах се в хотела, смутен от тази среща, а там ме очакваше нова изненада. Прелиствайки един сборник със статии на Ана Политковская, открих, че две години по-рано тя бе следила процеса на трийсет и девет активисти на Националболшевишката партия, обвинени, че са нахлули в седалището на президентската администрация и са изпочупили каквото са могли, крещейки "Путин, върви си!". За това престъпление бяха получили тежки присъди и тя енергично поемаше защитата им: смели, чисти млади хора, почти единствените, способни да вдъхнат на народа вяра в моралното бъдеще на страната.

Не повярвах на очите си. Историята ми се струваше приключила окончателно  – Лимонов беше отвратителен фашист, оглавил милиция от скинари. А ето че една жена, единодушно смятана след смъртта си за светица, говореше за него и за тях като за герои от демократичната битка в Русия. Същият предупредителен сигнал в интернет от страна на Елена Бонер. Елена Бонер! Вдовицата на Андрей Сахаров, голям учен, голям дисидент, съвестта на Русия, получил Нобеловата награда за мир. Тя също харесваше нацболите, както по този повод разбрах, че наричат в Русия членовете на Националболшевишката партия. Би трябвало може би, казваше тя, да променят името на партията си, което звучи зле в нечии уши, иначе – забележителни хора. Няколко месеца по-късно научих, че се създава, под името "Другата Русия", политическа коалиция, съставена от Гари Каспаров, Михаил Касянов и Едуард Лимонов, тоест един от най-великите шахматисти на всички времена, един бивш министър-председател на Путин и един не особено препоръчителен по нашите критерии писател – странен впряг. Нещо очевидно се беше променило, може би не Лимонов, но мястото, което заемаше в страната си. Ето защо, когато Патрик дьо Сент-Егзюпери, когото познавах като кореспондент на "Фигаро" в Москва, ми спомена за репортажното списание, което се готвеше да издава, и ме попита дали имам нещо за първия брой, аз, без дори да размисля, отвърнах:
– Лимонов.
Патрик се ококори.
– Лимонов е кучи син.
Казах:
– Не знам, трябва да се види на място.
– Добре – отсече Патрик, без да иска повече обяснения. – Иди и виж."
Из книгата
Съдържание
Пролог. Москва, октомври 2006, септември 2007
Украйна, 1943 - 1967
Москва, 1967 - 1974
Ню Йорк, 1975 - 1980
Париж, 1980 - 1989
Москва, Харков, декември 1989
Вуковар, Сараево, 1991 - 1992
Москва, Париж, Пепублика Сръбска Крайна, 1990 - 1993
Москва. Алтай, 1994 - 2001
Лефортово, Саратов, Енгелс, 2001 - 2003
Епилог. Москва, декември 2009
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Лимонов", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Hash Oil - Момчил Николов - книга

Hash Oil


Момчил Николов

Сиела
Цена:  13.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Емблематичната за младото поколение в началото на века "Hash Oil" с трето издание! ... "Като рекли всички Момчил Николов, та Момчил Николов. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или нагърмян, съм минавал през София от север към юг, от запад към изток, от единия ѝ край до другия, напреко и както ми падне - и нито веднъж не съм виждал Момчил Николов. На, вчера пак не го видях, макар цяла вечер да четох произведението му "Hash Oil", много смешна книга, впрочем увлекателна като първа дръпка от добре повит масур. Така те ...
Форсиране на романа река - Дубравка Угрешич - книга

Форсиране на романа река


Дубравка Угрешич

Колибри
Цена:  17.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
"Форсиране на романа река" е откроен като най-добър югославски роман за 1988 г. и получава авторитетната НИН-ова награда. Традиционна международна писателска среща в Загреб през 80-те години на миналия век, рой участници от Източна Европа и от Запада. От "шапката" изскачат характерни образи, нижат се гротескни, сюрреалистични събития, абсурди, контрасти - нелепа смърт в хотелски басейн, премиера на книга в месокомбинат, пищен прием със сватбената торта на Ема Бовари, устроен от далечен роднина на Флобер, женско сексуално отмъщение на язвителен критик, бягство отвъд желязната завеса и небезизвестен ...
Минало време - Лий Чайлд - книга

Минало време


Лий Чайлд

Обсидиан
Цена:  20.00 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Ричър отново е на път. Пак на автостоп. Решил е да прекоси Америка от Мейн до Калифорния, но не стига далече. На един кръстопът в Нова Англия той вижда табела към място, където никога не е бил - родния град на баща му. Ето защо Ричър се отклонява от маршрута си. По същото време и на същото място двама млади канадци са принудени да прекъснат пътуването си. Тръгнали са за Ню Йорк да продадат нещо много ценно, но колата им се поврежда и те се озовават в мотел насред пустошта. Мотелът изглежда странно, но те няма къде другаде да се подслонят. На следващата сутрин Ричър пита в общината за някогашната къща на баща си. ...
Изповедта на един икономически килър - Джон Пъркинс - книга

Изповедта на един икономически килър


Джон Пъркинс

Световна библиотека
Цена:  14.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
В тази шокираща книга Джон Пъркинс описва своето израстване от жертвоготовен слуга на корпоратокрацията до страстен защитник на онеправданите. Вербуван от Националната агенция по сигурността на САЩ, той обикаля света като суперплатен консултант от елитна международна корпорация с една цел - да доведе до "васална" зависимост Индонезия, Панама, Еквадор, Колумбия, Саудитска Арабия, Иран и други стратегически важни страни. Задачата му не е лесна - трябва да убеди правителствата на тези държави колко "полезно" би било да изградят електроцентрали и друга инфраструктура, потъвайки в дългове към контролирани ...
Особености на руския хумор - том 1 - книга

Особености на руския хумор - том 1


Кронос
Цена:  10.00 лв.
Сборник разкази ... Необятна е руската душа. Силни чувства и страсти бушуват в нея - любов и омраза, милосърдие и жестокост. Но хуморът винаги е заемал там едно особено, жизненоважно място. Със смях през сълзи и смях със сълзи руският народ е оцелявал сред драматичните превратности по своя исторически път. Настоящата колекция от хумористични разкази обхваща творби на няколко поколения руски хумористи. Наред с великите разказвачи в нея са включени и по-непознати на българския читател автори, някои напуснали ни отдавна, а други - наши съвременници. ...
Прекрасните творения небесни - Динау Менгесту - книга

Прекрасните творения небесни


Динау Менгесту

Жанет - 45
Цена:  9.79 лв.
Стандартна цена 13.99 лв.
Вземи сега с отстъпка -30%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дебютният роман на Менгесту "Прекрасните творения небесни", отличен с наградата на в. "Гардиън" за първа книга се занимава с трудните въпроси на идентичността, самотата, класовите и расови разделения, упорството и надеждата. Романът проследява историята на Сефа Стефанос, който бяга от Етиопия след като комунистическата хунта убива баща му. Седемнайсет години по-късно Стефанос държи малка бакалия във Вашингтон. Разполага с евтин апартамент, двама приятели, един чичо и куп травматични спомени. Сефа от Етиопия, Кенет от Кения и Джоузеф от Конго са странно, трагикомично трио, в чиито диалози Менгесту с ...
Андрей Стоянов. Есета. Из архива - Анани Стойнев, Даря Калайджиева-Стойнева - книга

Андрей Стоянов. Есета. Из архива


Анани Стойнев, Даря Калайджиева-Стойнева

АИ "Проф. Марин Дринов"
Цена:  6.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е посветена на Андрей Стоянов, видна обществена и културна фигура, пианист, педагог, есеист. Първата част е подбор от есета, публикувани в книгите "Магията на музиката", "Живот, блян, изкуство", "Геният в музиката", "Пътеки на истината". Втората е подбор от неговия архив, в който са представени писма на други видни фигури в българската култура, като Н. Лилиев, Б. Пенев, Ал. Балабанов и много други. ...
Силна е нощта - Делфин дьо Виган - книга

Силна е нощта


Делфин дьо Виган

Колибри
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
През една зимна сутрин Делфин дьо Виган намира майка си мъртва в дома ѝ. След ступора, след мъката, след отказа да повярва в неотвратимото, тя взема трудно решение - да проучи и опише живота на майка си, да разбере кое я е накарало да направи такъв радикален избор. Заемайки се с тази задача, писателката разказва обикновената и необикновена история на своя род - без излишна сантименталност, без самосъжаление. Без да укорява и без да идеализира. Постепенно пред читателя се очертава силният и очарователен образ на една изстрадала, но и пълна с живот жена. "Семейството ми въплъщава най-шумната, най-зрелищната ...
По действителен случай - Делфин дьо Виган - книга

По действителен случай


Делфин дьо Виган

Колибри
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
От авторката на "Силна е нощта". Награда "Рьонодо". Награда Гонкур на гимназистите. ... Цялата история е основана на международния бестселър на Делфин дьо Виган - "Силна е нощта" (ИК "Колибри", 2013), роман за чаровната и нестабилна психически майка на писателката, завършила живота си със самоубийство. След поредното представяне на новата си книга притеснената от големия ѝ успех авторка се запознава с красивата и елегантна Л. Двете се сприятеляват все повече, докато постепенно, от приятелка и утешителка, Л. се преобразява в демонична фигура и обсебва живота и душата на ...
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  20.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 24-09-2020 г., Петък 25-09-2020 г. или
Понеделник 28-09-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 6 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208730
ВидКнига
НаличностДа, на склад - побързай, остава последен 1 брой
Наличност с единични бройки в склада на store.bg, допълнителни бройки не са налични на склад при доставчик.
Издадена15-09-2017 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници512
Размери13.00 / 20.00 / 3.00 cm
Тегло0.388 kg
EAN9786190200949
ISBN9786190200949
Описание
От автора на "Врагът" и "Истории, различни от моята".
Книгата е удостоена с Награда "Рьонодо" 2011, Награда за френски език, Награда на литературните награди, Награда за европейска литература на нидерландската фондация за литература.

"Лимонов" е романизираната биография на Едуард Лимонов (р. 1943 г.) - руски писател, политик, противоречива и ексцентрична личност. Лимонов е бил дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж - и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник - в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин. Вижда себе си като герой, много хора го виждат като фашист - на когото обаче, казва Карер, трябва да му се признае едно:

Той обича и винаги е обичал само необлагодетелстваните. Предпочита бедните пред богатите, завършените мръсници, които са рядкост, пред добродетелните, които са легион, и колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.
"Смятам, че будистката сутра, която гласи: "Човекът, който се мисли за по-висш, по-низш или дори равен на друг, не разбира реалността", е върхът на мъдростта и че един живот не стига, за да я вградим в себе си. За мен писането на тази книга беше особен начин да работя по въпроса."
Еманюел Карер


Еманюел Карер (р. 1957 г.) е внук на руски емигранти, син на известната френска интелектуалка, историчката Елен Карер-д'Анкос е френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. Започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга "Смелост". Пише и сценарии, един от които - "Снежният клас" - получава наградата "Фемина" (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която потриса френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява "Врагът" - прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри."
Откъс от книгата
"Преди да застрелят Ана Политковская в асансьора на жилищната сграда, в която живее, на 7 октомври 2006 година, само хората със специален интерес към войните в Чечня знаеха името на тази смела журналистка, изявен критик на политиката на Владимир Путин. Веднага след това в западния свят тъжното ѝ и решително лице се превърна в икона на свободата на словото. По онова време снимах документален филм в един малък руски град, често пътувах до Русия, затова веднага щом се разнесе новината, едно списание ми предложи да взема първия самолет за Москва. Мисията ми не беше да разследвам убийството на Политковская, а по-скоро да разговарям с хората, които я бяха познавали и обичали. Така прекарах една седмица в редакцията на "Новая газета", вестника, в който е била главен наблюдател, но и в офисите на правозащитни асоциации и на комитети, създадени от майки на войници, убити или осакатени в Чечня. Тези офиси бяха миниатюрни, слабо осветени, оборудвани със стари компютри. Активистите, които ме приемаха в тях, също бяха нерядко възрастни и печално малобройни. Това беше един съвсем малък кръг от хора, в който всички се познават, аз също скоро се запознах с всички, и този малък кръг представлява на практика демократичната опозиция в Русия.

Освен няколко руски приятели, в Москва познавам друг малък кръг, съставен от френски преселници, журналисти или бизнесмени, и когато вечер им разказвах за посещенията си през деня, те се усмихваха с известно състрадание – тези добродетелни демократи, за които им говорех, тези борци за правата на човека, бяха, разбира се, достойни за уважение, но истината беше, че на никого не му пукаше за тях. Те водеха предварително изгубена битка в страна, където малко се интересуват от свободите, стига всеки да има правото да забогатява. Впрочем нищо не развеселяваше или, според характера им, не дразнеше повече приятелите ми преселници от разпространената сред френската общественост теза, че убийството на Политковская е било поръчано от Федералната служба за сигурност  – политическата полиция, наричана по времето на Съветския съюз КГБ  – и повече или по-малко от самия Путин.

– Чакай малко – каза ми Павел, френско-руски университетски преподавател, преквалифицирал се в бизнесмен,  – дай да не говорим каквото ни дойде наум. Знаеш ли какво прочетох в "Нувел Обсерватьор", мисля? Било все пак странно, че Политковская е застреляна уж случайно на рождения ден на Путин. Уж случайно! Даваш ли си сметка колко трябва да си тъп, за да напишеш черно на бяло това уж случайно? Представяш ли си сцената? Спешно свикано събрание във ФСС. Шефът казва: момчета, размърдайте си мозъците. Наближава рожденият ден на Владимир Владимирович, трябва да му направим подарък, който да му достави удоволствие. Някой да има предложение? Напрегнато мислене. После се чува глас: ами ако му донесем главата на Ана Политковская, тази досадница, която само го критикува? Одобрителен шепот сред присъстващите. Ами да, прекрасна идея! На работа, деца, имате картбланш. Извинявай, казва Павел, но тази сцена не я виждам. Освен в краен случай в някой руски римейк на "Стрелящи чичовци". Не и в действителността. И знаеш ли какво? Действителността е това, което казва Путин и което толкова шокира добродетелните западни души: убийството на Ана Политковская и данданията, която се вдигна около него, причиняват много по-голяма вреда на Кремъл, отколкото статиите ѝ във вестничето, което никой не четеше.

Слушах Павел и приятелите му в прекрасните апартаменти, които хора като тях наемат на астрономически цени в центъра на Москва, слушах ги как защитават властта, като твърдят, че първо, нещата можели да са хиляда пъти по-лоши, и второ, че руснаците били доволни от управниците си, и в такъв случай защо трябва да бъдат назидавани? Но слушах и тъжните и измъчени жени, които по цял ден ми разправяха истории за отвличания, нощно време, с коли без обозначителни знаци, за войници, изтезавани не от врага, а от висшестоящите офицери, и главно, за случаи на отказ от правосъдие. Ето това все се повтаряше. Че полицията и армията са корумпирани, това е в реда на нещата. Че човешкият живот струва толкова малко, такива са руските традиции. Но арогантността и бруталността на представителите на властта, когато обикновените граждани рискуваха да им потърсят сметка, увереността им в собствената безнаказаност, ето това не понасяха нито войнишките майки, нито майките на децата, избити в училището в Беслан в Кавказ, нито близките на жертвите от атентата в театъра в Дубровка.

Спомнете си, беше през октомври 2002 година. Всички телевизии по света показваха само това в продължение на три дни. Чеченските терористи бяха взели за заложници цялата публика в театъра по време на представление на мюзикъла "Норд-Ост". Без всякакви преговори специалните части разрешиха проблема, като обгазиха, заедно с терористите, и заложниците им – твърдост, която президентът Путин горещо одобри. Броят на цивилните жертви е спорен, върти се около сто и петдесет, а близките им са обявявани за съучастници на терористите, когато питат дали не е могло да се действа другояче и дали властите не трябва да се отнасят към тях и траура им с по-голямо уважение. Оттогава всяка година те се събират на възпоменателна церемония, която полицията не смее открито да забрани, но която надзирава: все едно е протестен митинг, в какъвто тя всъщност се превърна. Бях там. На площада пред театъра имаше, бих казал, двеста-триста души и около тях още толкова от ОМОН, руския еквивалент на нашите CRS2, като тях с каски, щитове и тежки палки. Заваля.

Чадъри се разтвориха над свещите, които, с хартиените си якички за предпазване на пръстите от капещия восък, ми напомняха православните литургии, на които като дете ме водеха на Великден. Вместо икони  – плакати със снимките и имената на жертвите. Хората, които носеха плакатите и свещите, бяха сираци, вдовци и вдовици, изгубили дете родители, за които не е измислена отделна дума нито на руски, нито на френски. Не присъстваше нито един висш държавен служител, както подчерта със студен гняв представител на семействата, който каза няколко думи – единствените по време на цялата церемония. Нямаше речи, нито лозунги, нито песни. Задоволяваха се да стоят прави, мълчаливо, със свещ в ръка, или да си говорят тихо, събрани на малки групи между кордоните на ОМОН, оградили периметъра. Огледах се и видях познати лица – освен опечалените семейства там беше в пълен състав и малобройната опозиция, която наобикалях от седмица. Кимнах им за поздрав с подходящото тъжно изражение на лицето.

Най-горе на стъпалата, пред затворените врати на театъра видях смътно познат силует, който не можах да разпозная. Беше мъж със свещ в ръка като останалите, заобиколен от няколко души, с които полугласно разговаряше. Застанал в центъра на групата горе над тълпата, той привличаше погледа, създавайки впечатление, че е важна фигура, и аз кой знае защо го оприличих на шеф на гангстерска банда, дошъл заедно с охранителите си на погребението на свой човек. Виждах го в полупрофил, изпод вдигнатата му яка се подаваше брадичка. Една жена до мен го бе забелязала и каза на съседката си: "Едуард е тук, това е добре". Той обърна глава, сякаш я бе чул въпреки разстоянието. Пламъкът на свещта озари чертите на лицето му. Разпознах Лимонов.

От колко време не се бях сещал за него? Запознахме се в началото на осемдесетте години, когато той се установи в Париж след като се прослави със скандалния си роман „Руският поет предпочита яките негри“. В него разказваше за величествено жалкия живот, който бе водил в Ню Йорк след емигрирането си от Съветския съюз. Нередовна работа, живот ден за ден в долнопробен хотел, понякога на улицата, хетеро- и хомосексуални връзки, напивания, сбивания, грабежи. По агресията и яростта това би могло да напомня за градската епопея на Робърт Де Ниро в "Шофьор на такси", по жизнеността – за романите на Хенри Милър, чиято дебела кожа и канибалска невъзмутимост са присъщи и на Лимонов. Струваше си да се прочете тази книга и когато човек срещнеше автора ѝ, не оставаше разочарован. По онова време бяхме свикнали съветските дисиденти да са сериозни брадати и зле облечени индивиди, да живеят в малки апартаменти, пълни с книги и икони, където да прекарват нощите си в разговори за това как православието ще спаси света. А този беше секси, лукав, забавен, приличаше едновременно на моряк в отпуск и на рокзвезда.

Бяхме в разгара на пънк ерата, той беше влюбен в Джони Ротън, вокала на "Сикс пистълс", и без всякакво смущение наричаше Солженицин стар глупак. Имаше нещо освежаващо в това дисидентство ню уейв и при пристигането си Лимонов стана любимецът на малкия парижки литературен свят  – в който аз по това време плахо дебютирах. Не пишеше художествена литература, можеше само да разказва живота си, но животът му беше завладяващ и той го разказваше добре, в прост, конкретен стил, без литературни фиоритури, с енергията на някакъв руски Джек Лондон. След хрониките за живота си в емиграция той издаде детските си спомени от харковското предградие в Украйна, сетне разказа живота си като малолетен престъпник, после като авангарден поет в Москва по времето на Брежнев.

Говореше за това време и за Съветския съюз с присмехулна носталгия, като за рай за отракани хулигани, и нерядко в края на вечерята, когато всички бяха пияни, всички освен него, той страхотно носи на алкохол, в края на вечерята захващаше да хвали Сталин, което отдавахме на вкуса му към провокацията. Можехте да го срещнете в "Палас", навлякъл куртка на офицер от Червената армия. Пишеше в „Международен идиот“, вестника на Жан-Едерн Алие, който не беше ясно определен идеологически, но около който гравитираха антиконформистки и блестящи умове. Лимонов обичаше разправиите, имаше невероятен успех с момичетата. Свободното му държане и приключенското му минало ни впечатляваха, нас, младите буржоа. Лимонов беше нашият варварин, нашият бандит – обожавахме го.

Когато падна комунизмът, нещата претърпяха странен обрат. Всички се радваха освен той, който изобщо нямаше вид да се шегува, когато искаше да изправи Горбачов пред наказателния взвод. Взе да се отправя на дълги пътешествия из Балканите, където открихме с ужас, че воюва на страната на сърбите  – в нашите очи нацисти и извършители на геноцид като хуту в Руанда. В един документален филм на Би Би Си го видяхме да обстрелва с картечница обсаденото Сараево под благосклонния поглед на Радован Караджич, лидер на босненските сърби и доказан военнопрестъпник. След тези подвизи Лимонов се върна в Русия, където създаде политическа партия с ангажиращото име Националболшевишка партия. Някои репортажи показваха младежи с бръснати глави и облечени в черно да дефилират по московските улици с опъната ръка и свит юмрук – полухитлеристки, полукомунистически поздрав, и да крещят лозунги като "Сталин! Берия! Гулаг!" (разбирай: върнете ни ги!).

Знамената, които развяваха, имитираха тези на Третия райх със сърп и чук на мястото на пречупения кръст. И чудото с бейзболна шапка, което жестикулираше с мегафон в ръка начело на колоните, беше онова забавно и привлекателно момче, на което преди няколко години бяхме горди приятели. Беше много странно, все едно да откриеш, че твой някогашен съученик от гимназията е станал бандитски бос или се е взривил в терористичен атентат. Мислиш за него, разравяш спомените си, опитваш се да си представиш поредицата от обстоятелства и вътрешни мотиви, които са запратили живота му толкова далеч от твоя. През 2001 година научихме, че Лимонов е арестуван, съден и затворен по доста неясни причини – ставаше дума за трафик на оръжие и опит за преврат в Казахстан. Малко е да се каже, че в Париж не се надпреварвахме да подписваме петиции за освобождаването му.

Не знаех, че е излязъл от затвора, а и бях изумен, че го срещам именно тук. Не изглеждаше толкова като рокаджия, по-скоро като интелектуалец, но имаше все същото излъчване – властно, енергично, осезаемо от сто метра разстояние. Понечих да се наредя на опашката от хора, които, очевидно трогнати от присъствието му, искаха да го поздравят с уважение. Но в един момент срещнах погледа му и понеже не ми се стори, че ме позна, а и не знаех какво бих могъл да му кажа, се отказах.

Прибрах се в хотела, смутен от тази среща, а там ме очакваше нова изненада. Прелиствайки един сборник със статии на Ана Политковская, открих, че две години по-рано тя бе следила процеса на трийсет и девет активисти на Националболшевишката партия, обвинени, че са нахлули в седалището на президентската администрация и са изпочупили каквото са могли, крещейки "Путин, върви си!". За това престъпление бяха получили тежки присъди и тя енергично поемаше защитата им: смели, чисти млади хора, почти единствените, способни да вдъхнат на народа вяра в моралното бъдеще на страната.

Не повярвах на очите си. Историята ми се струваше приключила окончателно  – Лимонов беше отвратителен фашист, оглавил милиция от скинари. А ето че една жена, единодушно смятана след смъртта си за светица, говореше за него и за тях като за герои от демократичната битка в Русия. Същият предупредителен сигнал в интернет от страна на Елена Бонер. Елена Бонер! Вдовицата на Андрей Сахаров, голям учен, голям дисидент, съвестта на Русия, получил Нобеловата награда за мир. Тя също харесваше нацболите, както по този повод разбрах, че наричат в Русия членовете на Националболшевишката партия. Би трябвало може би, казваше тя, да променят името на партията си, което звучи зле в нечии уши, иначе – забележителни хора. Няколко месеца по-късно научих, че се създава, под името "Другата Русия", политическа коалиция, съставена от Гари Каспаров, Михаил Касянов и Едуард Лимонов, тоест един от най-великите шахматисти на всички времена, един бивш министър-председател на Путин и един не особено препоръчителен по нашите критерии писател – странен впряг. Нещо очевидно се беше променило, може би не Лимонов, но мястото, което заемаше в страната си. Ето защо, когато Патрик дьо Сент-Егзюпери, когото познавах като кореспондент на "Фигаро" в Москва, ми спомена за репортажното списание, което се готвеше да издава, и ме попита дали имам нещо за първия брой, аз, без дори да размисля, отвърнах:
– Лимонов.
Патрик се ококори.
– Лимонов е кучи син.
Казах:
– Не знам, трябва да се види на място.
– Добре – отсече Патрик, без да иска повече обяснения. – Иди и виж."
Из книгата
Съдържание
Пролог. Москва, октомври 2006, септември 2007
Украйна, 1943 - 1967
Москва, 1967 - 1974
Ню Йорк, 1975 - 1980
Париж, 1980 - 1989
Москва, Харков, декември 1989
Вуковар, Сараево, 1991 - 1992
Москва, Париж, Пепублика Сръбска Крайна, 1990 - 1993
Москва. Алтай, 1994 - 2001
Лефортово, Саратов, Енгелс, 2001 - 2003
Епилог. Москва, декември 2009
Книги от Еманюел Карер
Истории, различни от моята
Еманюел Карер
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.40 лв.
Книги от поредицата "Съвременна европейска проза"
Зелен е...
Павел Виликовски
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  12.00 лв.
Неспокойните
Лин Улман
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  18.00 лв.
История с призраци
Лаура Фройденталер
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  16.00 лв.
Четирите кътчета на сърцето
Франсоаз Саган
Цена:  15.00 лв.
Ученикът на Джойс
Драго Янчар
Цена:  16.00 лв.
Мъртва точка
Греъм Нортън
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Кралицата мълчи
Лаура Фройденталер
Цена:  18.00 лв.
Ефектът Сюзан
Петер Хьог
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Гениалната приятелка
Елена Феранте
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.00 лв.
Загадките на безумието
Исмаил Кадаре
Цена:  12.00 лв.
Годишнина от завършването
Ламия Бегагич
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Но и аз
Делфин дьо Виган
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Още книги от поредицата "Съвременна европейска проза"
Други интересни предложения
Аркьой. Илюзорен алманах
Александър Бечанович
Цена:  14.00 лв.
Истории, различни от моята
Еманюел Карер
Стандартна цена 18.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.40 лв.
По действителен случай
Делфин дьо Виган
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Силна е нощта
Делфин дьо Виган
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Прелест
Маргарет Мацантини
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  17.00 лв.
Одеса Стар
Херман Кох
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Сантименталният мъж
Хавиер Мариас
Стандартна цена 15.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Вечерята
Херман Кох
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Този път за болката. Разкази
Михайло Пантич
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Любовникът от Северен Китай
Маргьорит Дюрас
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  8.00 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Истории, различни от моята - Еманюел Карер -
От авторът на "Врагът" и "Царството". : В разстояние на няколко месеца, животът ме ...
Нора Робъртс
Гергана Лаптева
Кристина Барбова
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги