Книгата е част от серията "Cabinet of curiosities" на издателство "Ерове". Една истинска история за красота и страст. Превърнал се в модерна класика, "Крадецът на орхидеи" на Сюзън Орлийн е отличителен, забавен и завладяващ разказ за една невероятна обсесия. Решен да клонира застрашено растение - много рядката орхидея призрак (Polyrrhiza lindenii) - изключително ексцентричният и странно привлекателен мъж на име Джон Ларош води Орлийн на незабравима обиколка из малко познатата американска субкултура на продавачите на растения. Действието в това интимно журналистическо разследване се развива в блатата на Флорида и извън тях, където ще срещнем още индианците семиноли, които му помагат и закона, който се бори с него.

В края Орлийн, както и читателят ще придобият много по-голямо уважение към решителността на аутсайдера Ларош и ще открият нова завладяваща дефиниция за страст. Четири години след публикуването на книгата, тандемът Спайк Джоунз - Чарли Кауфман изгражда върху историята филма "Адаптация", с Мерил Стрийп в ролята на Орлийн.

"Уилям Арнолд, велик ловец на орхидеи от Викторианската епоха, се удавя в реката Ориноко по време на експедиция за събиране на орхидеи. Ловецът на орхидеи Шрьодер, съвременник на Арнолд, пада и загива по време на лов в Сиера Леоне. Ловецът Фалкенберг бива погубен по време на пътуване в Панама. Дейвид Боуман умира от дизентерия в Богота. Ловецът Клабок е убит в Мексико. Браун намира смъртта си на остров Мадагаскар. Ендреш е застрелян в Риоача. Густав Уолис загива, покосен от треска в Еквадор. Диганс е надупчен с пистолети от местни в Бразилия. Осмърс изчезва безследно в Азия. Лингвистът и събирач на растения Огъстъс Маргъри надвива зъбобола, ревматизма, плеврита и дизентерията, докато плава по реката Яндзъ, само за да бъде убит след края на мисията си, докато пътува в покрайнините на Бамо. Ловът на орхидеи е смъртоносен поминък. А това винаги е било част от очарованието му. Ларош обичаше орхидеите, но постепенно стигнах до заключението, че също толкова обича и трудностите и смъртните опасности, съпътстващи сдобиването с тях. Колкото по-ужасяващо беше преживяването му в тресавището, толкова по-въодушевен щеше да бъде и той от растенията, които бе събрал от там.

Перверзното увлечение на Ларош по нещастията е често срещано сред ловците на орхидеи. Статия, публикувана в списание през 1906 г., гласи: "Голяма част от романтиката в култа към орхидеите се крие в събирането на екземпляри от местностите, където те растат поначало - може би в някое блато, развъдник на малария или пък в страна, пълна с враждебно местно население, което е готово да убие и дори да изяде предприемчивия събирач". През 1901 г. осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиресет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 г. да търси катлеи за английския колекционер сър Тревър Лорънс, прекарва четиринайсет дни в калната джунгла, след което никой никога не чува повече за него. Десетки ловци стават жертви на треска, малария, инциденти или убийства. Други се превръщат в трофеи за главорези или в храна за ужасни същества като летящи жълти гущери, гърмящи змии, ягуари, кърлежи или жилещи оси "марабунта". Някои ловци на орхидеи биват погубени от свои "колеги". Всички тръгват на път с готовността да упражнят насилие. Албърт Миликън, който участва в експедиция в северните Анди през 1891 г., пише в дневника си, че най-ценните запаси, които си е подготвил, са ножове, мачете, револвери, ками, пушки и пистолети, както и тютюн за една година напред. Да бъдеш ловец на орхидеи винаги е означавало да преследваш прекрасни неща по отвратителни места. От средата на XIX век до началото на XX век, когато ловът на орхидеи е в своя разцвет, опасните места са действително много опасни, затова всеки, който предлага услугите си като ловец, е задължително да бъде жилав, дързък и готов да умре далече от дома.

Някои викториански колекционери на орхидеи сами отпътуват към тропиците, но повечето си остават у дома и заплащат на професионални ловци да пътуват по света и да събират цветя за тях. Затова да имаш тропически орхидеи се превръща в знак, че си достатъчно заможен, за да си позволиш да наемеш чужд човек да изпълни задача, която би могла да му коства живота. В мига, в който Англия започва да проявява интерес към тропическите орхидеи, англичаните започват да търгуват с тях. Производителите, които отглеждат цветята само с търговска цел, зависят изцяло от ловците на орхидеи. Никой в Англия по това време не е достатъчно умел в култивирането и отглеждането на тропически орхидеи, затова ловците са единственият източник на стока за оранжериите, както и, разбира се, на нови видове. През 1894 г. например видният викториански колекционер на орхидеи Фредерик Сандър, притежател на шейсет парника в имението си в Сейнт Олбанс, наема двайсет и трима ловци, които да събират цветя за него по цял свят, сред които: един човек в Мексико, двама в Бразилия, двама в Колумбия, двама в Перу, един на остров Мадагаскар, един в Нова Гвинея, трима в Индия и един на територията на Стрейтс Сетълмънтс. Един от най-умелите ловци на Сандър е як чех на име Бенедикт Розъл. Розъл отрязва лявата си китка при инцидент в Хавана, когато демонстрира как работи машина за извличане на влакна от коноп, която сам изобретява. Желязната кука, която използва на нейно място, само допринася за мрачното му изражение. Розъл обхожда цяла Южна Америка и открива осемстотин нови вида орхидеи. В разгара на викторианската треска за орхидеи стотици ловци на орхидеи, наети от различни производители, кръстосват цял свят. През 1863 г. сред пътниците на борда на кораб, плаващ към Андите, са Джон Уейър, член на Кралското градинарско общество; Джон Блънт, който работи за върлия съперник на Фредерик Сандър - Джон Лоу; и ловец на име Шлим, нает от Жан-Жул Линден, виден белгийски собственик на оранжерии. Всички тези мъже пътуват към една и съща местност в Андите в търсене на едно и също растение - перуанския "Одонтоглосум", като всеки е обещал на работодателя си, че ще се завърне първи у дома с този вид. Широкият свят е препълнен с ловци на орхидеи. Понякога, когато пътищата на хора, служещи за съпернически производители, се пресичат, те се избиват един друг, или поне се опитват.

Уилям Арнолд - ловецът, който се удавя в река Ориноко, е млад германец, който често работи за Фредерик Сандър. Арнолд е дързък и избухлив човек, всеизвестен с придирчивостта си в избирането на оръжия за път. Говори се, че се е хвалел пред другите ловци как е отказал добре платена работа, защото освен парите производителят му предложил само един стар пистолет. Веднъж Сандър изпраща Арнолд на лов за катлеи в Бразилия. На кораба на път за там Арнолд се спречква с друг ловец на борда, който също отива в Бразилия за катлеи, но работи за съперника на Сандър – Джон Лоу. И двамата ловци са тежко въоръжени и войнствено настроени. Насред тирадата от самохвалства, заплахи и размахани хладни оръжия, те почти стигат до двубой. Когато пристига в Бразилия, Арнолд пише на Сандър за инцидента. Биографът на Сандър, Артър Суинсън, споделя, че той, от своя страна, му отговаря: "Случилото се ме кара да се вълнувам много и ме радва, защото обожавам подобни битки безкрайно много". Той нарежда на Арнолд веднага да прекрати търсенето на катлеи и да започне да следи ловеца на Джон Лоу и какви растения събира той, като сам взема от всички, както и от онези, които съперникът му пропусне. Сандър предлага на Арнолд също така да пробва да уринира върху растенията на конкурента си, когато са опаковани и готови за доставка, защото така те щели да повехнат и да измрат, докато пристигнат у дома."
Из книгата