Адвокатът с линкълна

Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин. Джобна енциклопедия на суперхраните Радослав Пламенов Времетраене: 1:04 мин. Джонатан Баркър Времетраене: 1:35 мин. Дългият път към дома Джеса Хейстингс Времетраене: 1:06 мин. Свети Георги и Драконът Иванка Тодорова Времетраене: 0:51 мин. Нетърпеливо сърце Стефан Цвайг Времетраене: 1:04 мин. Една нощ в шатото Вероника Хенри Времетраене: 0:59 мин. Съперница в красотата Джил Пол Времетраене: 1:03 мин. Предателката Болейн Филипа Грегъри Времетраене: 0:58 мин. Нужна ви е просто цел Джон Акъф Времетраене: 1:03 мин.

Холър е мобилен адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори - всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност - то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и правосъдие.

Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.

После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си - този път, за да спаси собствения си живот.

Адвокатът с линкълна е поразителна проява на писателско майсторство - най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото Пъблишърс Уикли нарича съвременният Достоевски на криминалната литература.

"Страхотна книга от страхотен писател!"
Скот Търоу

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард.

"В целия окръг Лос Анджелис няма нищо по-чисто и свежо от вятъра, който вее сутрин в края на зимата от пустинята Мъхави. Той носи вкус на обещание. Когато задуха така, обичам да отварям прозореца на офиса си. Малцина знаят за тоя ми навик, хора като Фернандо Валенцуела. Дето урежда съдебни гаранции, не бейзболистът. Обади ми се, докато влизах в Ланкастър за календарно изслушване в девет часа. Трябва да беше чул вятъра, който свиреше в мобилния ми.

Съдебна процедура, на която се насрочва гледането на делото. Въпреки че е съвсем формална, тя често се използва от защитата и обвинението за отлагане или ускоряване на процеса, в зависимост от интереса на клиента им.
– На север ли си тая сутрин, Мик? - попита той.
– В момента да - отвърнах аз и вдигнах прозореца, за да го чувам по-добре. – Нещо за мен ли имаш?
– Да, като че ли имам дело за големи пари. Обаче първото явяване на клиента е в единайсет. Ще успееш ли да се върнеш навреме?

Офисът на Валенцуела се намираше на Ван Найс Булевард, на една пряка от административния център, където бяха две от окръжните съдилища и ваннайският затвор. Фирмата му се казваше Изплащане на гаранции Свобода. Телефонният му номер, изписан с червен неон на покрива на сградата, се виждаше от третия етаж на затвора. Освен това беше надраскан на стената до всеки телефонен автомат във всички останали отделения в затвора.

Можеше да се каже и че името му освен това завинаги е влязло в списъка ми на хора, на които правя коледни подаръци. В края на годината подарявам на всички, фигуриращи в него, по кутия солени фъстъци. На всяка от тях има панделка с фльонга. Обаче вътре няма фъстъци. Само кинти. В списъка ми за коледни подаръци има много като Валенцуела. Ям солени фъстъци чак до късна пролет. След последния ми развод понякога вечерям само с това.

Преди да отговоря на въпроса му, аз се замислих за календарното изслушване, за което се бях запътил. Клиентът ми се казваше Харълд Кейси. Ако разглеждаха назначените дела по азбучен ред, щях без проблем да успея за явяването в единайсет. Само че съдията Ортън Пауъл караше последния си мандат. Пенсионираше се. А това означаваше, че вече не мислеше за предстоящи избори като останалите. За да демонстрира своята свобода, а сигурно и за да си го върне на ония, на които е бил политически задължен цели дванайсет години, той обичаше да обърква нещата в своята съдебна зала. Понякога календарните вървяха азбучно, друг път отзад напред или пък по дата на вписване. Човек никога не знаеше какво ще му скимне. Адвокатите често висяха без работа повече от час. Пауъл се кефеше на това.
– Предполагам, че ще успея за единайсет - отговорих, без да съм сигурен. – Какво е делото?
– Пичът е мангизлия. Адрес в Бевърли Хилс, семейният адвокат тутакси дотърча. Сериозна работа, Мик. Предварителната гаранция е половин милион и адвокатът на майка му дойде при мен, готов да ипотекира имот в Малибу, за да я покрие. Хич и не попита дали сумата не може да се намали. Сигурно не ги е страх, че може да се чупи.
– За какво са го прибрали? - повторих аз.

Говорех хладнокръвно. Мирисът на пари често води до истински бяс, обаче аз бях правил достатъчно коледни подаръци на Валенцуела, за да съм сигурен, че здраво съм го хванал на своята въдица. Можех да я карам по-спокойно.
– Куките са го гепили за физическо насилие, тежки телесни повреди и опит за изнасилване - отвърна той. – Доколкото знам, от окръжната прокуратура още не са повдигнали обвинение.

Полицията обикновено преувеличаваше обвиненията. Важното беше какви обвинения ще повдигне прокуратурата в съда. Винаги казвам, че делата влизат като лъв и излизат като агне. Дело, влязло като опит за изнасилване и физическо насилие с тежки телесни повреди, лесно може да излезе като обикновен побой. Това нямаше да ме изненада и не можеше да се нарече дело за големи пари. И все пак, ако успеех да се добера до клиента и да сключа споразумение за хонорар въз основа на предявените обвинения, можеше да имам предимство по-късно, когато прокуратурата ги свалеше.
– Знаеш ли някакви подробности? - попитах го.
– Прибрали са го снощи. Май че нещо се е прецакало при свалка с курва в бар. Семейният адвокат казва, че жената го правела заради парите. Нали разбираш, граждански иск след наказателния процес. Само че аз не съм много сигурен. Доколкото чух, хич не била в добра форма.
– Как се казва семейният адвокат?
– Чакай малко. Тук някъде трябва да е визитката му.

Докато чаках Валенцуела да я намери, зареях поглед през прозореца. Бях на две минути от ланкастърския съд и до календарното изслушване оставаха дванайсет минути. Трябваха ми поне три, за да се срещна с клиента си и да му съобщя лошата новина.
– А, ето я - накрая се обади Валенцуела. – Името му е Сесил С. Добс. От Сенчъри Сити. Скиваш ли, нали ти казах. Пари."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg