store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Прозорец  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Прозорец    Бебето ми е чудо(вище) - Сара Търнър
Търсене
Ученически раници
Книги
Списания

Бебето ми е чудо(вище)


Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 19-09-2018 г. или
Четвъртък 20-09-2018 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#221327
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.223 kg
EAN9789547339477
ISBN9789547339477
  • Описание
  • Откъс от книгата
Нетипичната майка разказва.
"Всички ми казваха, че трябва да се наслаждавам на всяка секунда от майчинството. Е, не се наслаждавах на всяка секунда."

Ето защо младата британка Сара Търнър се захваща да опише всичко от забременяването през раждането и отглеждането на малки деца. Прави го съвсем честно, без захаросване. И без да пести трудностите, болките, нервите, повръщанията и пълните в най-неподходящия момент пелени, за които другите премълчават. През 2013 година тя създава блог, който става изключително популярен именно заради тази нейна искреност. Не на последно място - и заради неподражаемото ѝ чувство за хумор. Тъкмо блогът се превръща в книгата "Бебето ми е чудовище".

Сара Търнър живее в Ексетър, Великобритания със съпруга си Джеймс и тримата им синове. За последния обаче тук не става дума, защото е роден през декември 2017 година, въпреки лютите клетви, че няма да има продължение след бебе №2. Отначало Сара работи в сферата на финансите, но след майчинството и успеха на блога се занимава с писане.
"Когато настъпи сутринта, понякога поглеждам към простиращия се пред мен ден и си мисля: "О, боже, алармата на Джеймс ще звънне, той ще стане, ще си вземе душ и ще се приготви за работа." Моята аларма напоследък е Хенри, който силно вика: "Будна ли си, мамо? Долнището на пижамата ми е мокро. Не мога да си намеря пожарната кола. Може ли да ям овесени ядки?" Ако извадя голям късмет, първото нещо, което чувам, като се събудя, са пръдните на миньоните от играчката от "Аз, проклетникът 2". Тя се активира до главата ми и събужда Джуд, който веднага прави първото си ако за деня. Скапан живот. И тогава започва сутрешният цирк...
– Приятен ден – казвам саркастично на съпруга си, когато излиза от къщата.
Той е навреме. Без да жонглира с детска седалка за кола и основа на количка. Без да се тревожи дали има достатъчно мокри салфетки и чисти кърпи, които не миришат на сирене. От време на време си слуша музика на айпода. Копеле. Връщам се обратно във всекидневната, където поне половината от поколението ми лудува, и започвам да се чудя дали в 8.35 е прекалено рано за "Играта на играчките 3" или пък да почакам и да видя какво ще има в "Лорейн"... И което е по-важно: чудя се какво по дяволите ще ги правя цял ден?
– Не оценяваш какъв късметлия си, че отиваш на работа – казвам му. – Ще ми се да се разменим.

Най-силно изпитвах това омерзение по време на отпуската по майчинство, но дори когато се върнах на работа на непълно работно време, свободните ми дни често ме караха да правя злобни сравнения. Все още установявам, че се цупя на работещия на пълно работно време мой съпруг. На теория този модел на непълно работно време е само временен, за да преминем през отглеждането на бебетата, но вече го практикувам четвърта година и не ми изглежда временен. Дните ми са напълно различни от това, което бяха само преди няколко години, а неговите са същите. Това ме дразни. Проблемът е, че знам, че дразни и него, защото обратната страна на монетата е, че той си скъсва задника от работа пет дни в седмицата, а аз прекарвам два дни у дома с прекрасните ни момченца.
– С удоволствие бих се сменил с теб! – отговаря ми той. – Ще съм щастлив да работя по три дни в седмицата. – Не е злобен или провокативен, когато казва такива неща, на него наистина му харесва идеята за непълна работна седмица.
– Ха! Нямаш представа за какво става въпрос – тросвам му се аз. И така нататък... Е, вече разбрах, че безкрайният дебат "Моят ден е по-тежък от твоя" е абсурден. И безсмислен. Той не кара никой от нас да се чувства по-добре и до голяма степен е несправедлив за всички замесени. Когато бях в отпуск по майчинство за втори път, започнах да осъзнавам, че
завистта ми към неговата свобода да излиза от къщата е неправилно подхранвана от спомена какво представляваше професионалният ми живот преди да имаме деца. Работата понякога би могла да бъде като ваканция, а и аз ужасно обичам да работя, но си е работа. А с бебе и тригодишно у дома на Джеймс му се налага да изкарва работния си ден със значително по-малко сън. След като смяната му свърши, той не се връща в тиха подредена къща, за да си пусне новините по "Скай Спорт" и да си отвори студена бира, както правеше понякога преди, когато аз работех до късно в банката. Той се връща при мен.

А аз съм стресирана. Седя и се мръщя сред планини от лайняни пластмасови играчки и вероятно лайняни пелени. Казвам му колко мразя да си седя у дома. Колко мразя живота си (най-драматичният от всички аргументи!). Казвам му, че съм на ръба на срива и не, не знам какво има за вечеря, защото дори още не съм си взела душ. Понякога просто му показвам видео, снимано по-рано през деня, с едното или с двете деца, които пищят, и коментирам: "Така е по цял ден." Изненадана съм, че не е започнал допълнителна вечерна работа.
Мисля, че вече трябва да укротя това почти хвалебствено поведение в стил "Моят ден е по-лош от твоя". Никога не съм постигала нищо, когато съм се държала зле със съпруга си, щом той прекрачи прага. Понякога просто се чувствам изтощена и искам признание, че съм изтеглила късата клечка. Искам той да извади рулетката и да потвърди, че моята клечка е по-къса. Имам нужда да разбере. Но пък и на него му е писнало да слуша упоритите оплаквания и искам да ми напомни, че е бил цял ден на работа. ("Е, ти си късметлия..." И т.н.)

Като се замисля, осъзнавам, че съм била донякъде несправедлива. Вярно е, че в дните, когато съм си вкъщи, той "бяга" в 8.25. И може да слуша музика от айпода си (макар че рискува там да има само песнички от анимационни филми). Вярно е, че понякога се отегчавам до смърт още в 9.25 - вече не мога да понасям водещия Джеръми; не разбирам историите му като тази за двама души без зъби, които правили секс, но били изненадани, че резултатът е бебе, което пък кръстили Мерцедес-Лий. Вярно е, че има дни, ама наистина много дни, в които предпочитам да съм на работа.

Но нищо от това не доказва, че съпругът ми го кара по-леко. Сигурна съм, че понякога в понеделник сутрин се събужда, поглежда към предстоящата седмица и си мисли, че би предпочел да си остане вкъщи. Неговата завист към мен е точно толкова валидна, колкото моята към него. А от мен получава само омаловажаване на чувствата му като абсурдни, обяснения колко трудно е у дома и повтаряне, че няма никаква представа. Това мое твърдение не е напълно погрешно - той наистина няма представа какво е
да стоиш у дома с две деца под три години всеки ден месеци наред

Никога не му се е налагало да го прави. Но той няма вина за това. По същата логика, аз наистина не знам какво е да работиш на пълен работен ден и да се върнеш при съпруга-ураган (и заобикалящото я опустошение). През най-тежките месеци от отпуска ми по майчинство дори често забравях да го питам как е минал денят му. Сигурно е било ужасно. Бях прекалено заета веднага да излея пред него всичките си аргументи, че моят ден е бил ужасен, причините денят ми да е бил десет пъти по-тежък от неговия, които той вече познава от груби и пълни с ругатни съобщения, които съм пратила по-рано. Съобщения като:
"Предпочитам да съм клошарка, отколкото да се занимавам с тези лайна."
"Не ми се обаждай на обяд, нямам нищо хубаво за казване."
"Къде си? Напиши ми съобщение веднага, щом тръгнеш. Трябва да вземеш пелени. Не можах дори да отида до магазина, защото кретенчетата цял ден ме ядосваха."
"Гледай да не закъсняваш. Писна ми от шибаните ти деца."
Това са истински съобщения (не се гордея с тях).

Пиша съобщение, когато се чувствам заставена, но за съжаление това в повечето случаи е, когато се ядосам. Такива съобщения изобщо не дават обективна представа за ситуацията - имам много страхотни дни, когато сме си само аз и момчетата, които никога не попадат в съобщенията ми, само понякога в снимките на двамата на влакче в WhatsApp. Разбира се, мрънкам за "свободните" си дни, особено тези по средата на седмицата. Но дори и за заклетите работохолици оставането у дома си има предимства. Понякога това е по-добрият вариант. Освен лятното слънце, разговорите с приятели и гушканията (онези, в които няма сополи), има и нещо безспорно освобождаващо в това да си господар на режима си в дните, в които не си на работа.

Ако искаш, можеш в 2 следобед във вторник да решиш, че ти се ходи до библиотеката. И да отидеш. Признавам, че няма да можеш да стигнеш до там преди 4 следобед, защото е невъзможно да излезеш от проклетата къща за по-малко от деветдесет минути... Но до известна степен сам си решаваш какво да правиш с времето си. А децата хвърлят поведенческите зарове и решават доколко успешно ще е това излизане. Пак отговаряш пред някого, но шефът или шефовете, които ти дишат във врата, са много по-малки. И могат да бъдат подкупени със стафиди.

Смятам, че вече е време да добавя, че това, което пиша, се основава единствено на динамиката на нашето домакинство. Това не е смела генерализация, че майката дежури вкъщи по децата повече от таткото - често това не е така. Даже може да е обратното. Може да сте в еднополов брак, където изобщо няма противопоставянето "тя и той". Може и двамата да работите на пълно работно време. Може да сте самотен родител. Шапки долу за всички вас! Но ако споделяте нашата динамика, може би наистина тревата не е по-зелена за този, който ходи на работа. В някои дни е така. В някои дни - не е. В някои дни единият от вас има значително повече облаги. В някои дни и двамата губите. Единственото сигурно нещо е, че ако не се замислите сериозно върху разделението между работата и стоенето у дома (и размяната на ролите), дебатът чий ден е бил по-скапан може да продължи вечно и това не помага на никого. Това, което доказано помага, е да отворите бутилка вино в петък вечер и да се съгласите, че и двамата сте имали тежка седмица. Това създава усещане за солидарност, а има и вино. Всички печелят."
Из книгата
Страници от тази книга




Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Бебето ми е чудо(вище)", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Мъжете си падат по кучки - Шери Аргов - книга

Мъжете си падат по кучки



AMG Publishing
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
101 причини защо добрите момичета печелят място в рая, а лошите - в мъжките сърца. ... Мъжете не биха искали да притежавате тази книга! Защото тя казва ясно и категорично истината: те искат от вас да бъдете добро момиче, но желаят да имат до себе си... кучка. Кучката, за която става дума в тази книга, не е зла, груба, властна или отмъстителна. Тя не е и жената, която владее всички сексуални техники и ги използва, за да манипулира мъжете. Тук става дума за онази жена, за която мъжете мечтаят. А тя е нежна, но силна. Тя е изкусителка, която притежава магнетична власт. Тази жена не се отказва от собствения си живот, за да ...
Гответе здравословно с Биляна Йотовска - Биляна Йотовска - книга

Гответе здравословно с Биляна Йотовска



Smart books
Цена:  32.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Ново допълнено издание + 4 бонус рецепти и ABS комплекс за перфектен корем! 142 неустоими здравословни рецепти и 12 витаминозни смутита! ... В епохата на лъжливо разкрасяване и евтино лустро Биляна Йотовска с постоянство, с много работа и със стремежа си към непрестанно усъвършенстване може да служи като пример за мултифункционалност и за хармония в индивидуален, семеен и обществен план. Родената на 26 декември 1984 г. в София красавица е художник (с дипломи от НХГ и НХА). В публичното пространство е известна като един от най-разпознаваемите модели с множество ангажименти в чужбина и с корици на най-големите списания, ...
По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години - Магдалена Пашова - книга

По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години



Сиела
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата, която българските майки препоръчват. Първият помощник в избора на храна за майката, бебето и прохождащото дете + 60 лесни домашни рецепти. ... Всяко бебе се нуждае от майчина любов и подходяща храна, за да расте здраво и щастливо. И ако любовта идва като безусловен рефлекс, то храненето често пъти е свързано с много въпроси: Как храната е свързана с детското здраве? Кои са истинските и полезни храни сред многото хранителни продукти на пазара? От какви хранителни вещества се нуждае бебето? Какво е нужно да знаем за кърменето? Кога и как да започнем със захранването? Как да изберем правилния вид ...
Мечти и кошмари - Иван Манчев - книга

Мечти и кошмари




 

Цена:  29.98 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Със специалното участие на топ готвача Анди Цауг, носител на звезда "Мишлен" + 61 рецепти. ... Тази книга описва историята на моя живот като кулинар - от първите ми спомени, свързани с храна, през кариерата ми на готвач, до стъпването в ресторантьорския бизнес и изграждането ми като телевизионен образ. Тази книга е за всички, които искат да влязат в професионалната кухня. Тя е за всички ресторантьори, които ежедневно се изправят пред проблемите на бранша, и за тези, които се канят да направят първите си стъпки в него. Тук ще намерите полезни съвети, базирани на моя опит и постоянните ми срещи с хора от ...
Детето и ние - Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард - книга

Детето и ние


, ,

Изток - Запад
Цена:  10.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата, която промени представите за възпитанието. ... През последните тридесет и пет години "Детето и ние" е помогнала на милиони родители по цял свят да общуват по-пълноценно с децата си (само в Съединените щати тиражът на книгата отдавна надмина 5 милиона броя). Написана от известния психолог д-р Хаим Гинът, този истински наръчник за родители дава конкретни съвети за възпитание не със строгост, а със съпричастност, и представя нови техники за общуване, променили начина, по който родителите говорят с децата си и ги изслушват. Новаторският подход към възпитанието на д-р Гинът оказва влияние върху цяло едно ...
Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите - д-р Робърт Менделсон - книга

Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите



ХомеоХелп
Цена:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Ти си най-добрият лекар на своето дете! ... В това практично и високо информативно ръководство известният в цял свят лекар-педиатър смело посочва факта, че повечето родители са склонни да разчитат прекалено силно на педиатъра си и ги поощрява да играят по-активна роля в определянето кои болести изискват посещение на лекарския кабинет и с кои биха се справили по-успешно сами, в домашни условия. С безценната помощ на д-р Менделсон вие ще можете да се доверите на своя родителски инстинкт и здрав разум. Научете се как да диагностицирате и да лекувате у дома: ежедневните простуди и грипоподобни състояния детските ...
Докато аз и ти сме едно - Росица Божкова-Михайлова - книга

Докато аз и ти сме едно



Изток - Запад
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дневник-пътуване от зачатието до раждането. ... Това е книга дневник, чиято основна цел е да съпътства бременната жена в уникалния процес по сътворяване на новия живот. На страниците ѝ бъдещата майка ще може да проследи развитието на бебето - седмица по седмица. Ще открие полезна информация, идеи, творчески задачи и упражнения, които ще ѝ помогнат да изгради силна духовна връзка с нероденото си дете. Ще се научи да трансформира негативните навици, мисли и емоции и така ще помогне за изграждането на благороден характер у своето дете. Ще се подготви - физически и емоционално - за кулминацията на тези девет ...
Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят - Барбара Колоросо - книга

Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят



СофтПрес
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
100 начина да защитите детето си. ... Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи, и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците? Насилникът, жертвата и наблюдателят са три роли в трагедия, която ежедневно се разиграва в домовете ни, в училищата, на детските площадки, улиците и работните места. Пиесата е истинска, а последствията могат да бъдат смъртоносни. В "Toрмоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят" един от най- ...

Бебето ми е чудо(вище)


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  16.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 19-09-2018 г. или
Четвъртък 20-09-2018 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#221327
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери13.00 / 20.00 / 1.50 cm
Тегло0.223 kg
EAN9789547339477
ISBN9789547339477
Описание
Нетипичната майка разказва.
"Всички ми казваха, че трябва да се наслаждавам на всяка секунда от майчинството. Е, не се наслаждавах на всяка секунда."

Ето защо младата британка Сара Търнър се захваща да опише всичко от забременяването през раждането и отглеждането на малки деца. Прави го съвсем честно, без захаросване. И без да пести трудностите, болките, нервите, повръщанията и пълните в най-неподходящия момент пелени, за които другите премълчават. През 2013 година тя създава блог, който става изключително популярен именно заради тази нейна искреност. Не на последно място - и заради неподражаемото ѝ чувство за хумор. Тъкмо блогът се превръща в книгата "Бебето ми е чудовище".

Сара Търнър живее в Ексетър, Великобритания със съпруга си Джеймс и тримата им синове. За последния обаче тук не става дума, защото е роден през декември 2017 година, въпреки лютите клетви, че няма да има продължение след бебе №2. Отначало Сара работи в сферата на финансите, но след майчинството и успеха на блога се занимава с писане.
Откъс от книгата
"Когато настъпи сутринта, понякога поглеждам към простиращия се пред мен ден и си мисля: "О, боже, алармата на Джеймс ще звънне, той ще стане, ще си вземе душ и ще се приготви за работа." Моята аларма напоследък е Хенри, който силно вика: "Будна ли си, мамо? Долнището на пижамата ми е мокро. Не мога да си намеря пожарната кола. Може ли да ям овесени ядки?" Ако извадя голям късмет, първото нещо, което чувам, като се събудя, са пръдните на миньоните от играчката от "Аз, проклетникът 2". Тя се активира до главата ми и събужда Джуд, който веднага прави първото си ако за деня. Скапан живот. И тогава започва сутрешният цирк...
– Приятен ден – казвам саркастично на съпруга си, когато излиза от къщата.
Той е навреме. Без да жонглира с детска седалка за кола и основа на количка. Без да се тревожи дали има достатъчно мокри салфетки и чисти кърпи, които не миришат на сирене. От време на време си слуша музика на айпода. Копеле. Връщам се обратно във всекидневната, където поне половината от поколението ми лудува, и започвам да се чудя дали в 8.35 е прекалено рано за "Играта на играчките 3" или пък да почакам и да видя какво ще има в "Лорейн"... И което е по-важно: чудя се какво по дяволите ще ги правя цял ден?
– Не оценяваш какъв късметлия си, че отиваш на работа – казвам му. – Ще ми се да се разменим.

Най-силно изпитвах това омерзение по време на отпуската по майчинство, но дори когато се върнах на работа на непълно работно време, свободните ми дни често ме караха да правя злобни сравнения. Все още установявам, че се цупя на работещия на пълно работно време мой съпруг. На теория този модел на непълно работно време е само временен, за да преминем през отглеждането на бебетата, но вече го практикувам четвърта година и не ми изглежда временен. Дните ми са напълно различни от това, което бяха само преди няколко години, а неговите са същите. Това ме дразни. Проблемът е, че знам, че дразни и него, защото обратната страна на монетата е, че той си скъсва задника от работа пет дни в седмицата, а аз прекарвам два дни у дома с прекрасните ни момченца.
– С удоволствие бих се сменил с теб! – отговаря ми той. – Ще съм щастлив да работя по три дни в седмицата. – Не е злобен или провокативен, когато казва такива неща, на него наистина му харесва идеята за непълна работна седмица.
– Ха! Нямаш представа за какво става въпрос – тросвам му се аз. И така нататък... Е, вече разбрах, че безкрайният дебат "Моят ден е по-тежък от твоя" е абсурден. И безсмислен. Той не кара никой от нас да се чувства по-добре и до голяма степен е несправедлив за всички замесени. Когато бях в отпуск по майчинство за втори път, започнах да осъзнавам, че
завистта ми към неговата свобода да излиза от къщата е неправилно подхранвана от спомена какво представляваше професионалният ми живот преди да имаме деца. Работата понякога би могла да бъде като ваканция, а и аз ужасно обичам да работя, но си е работа. А с бебе и тригодишно у дома на Джеймс му се налага да изкарва работния си ден със значително по-малко сън. След като смяната му свърши, той не се връща в тиха подредена къща, за да си пусне новините по "Скай Спорт" и да си отвори студена бира, както правеше понякога преди, когато аз работех до късно в банката. Той се връща при мен.

А аз съм стресирана. Седя и се мръщя сред планини от лайняни пластмасови играчки и вероятно лайняни пелени. Казвам му колко мразя да си седя у дома. Колко мразя живота си (най-драматичният от всички аргументи!). Казвам му, че съм на ръба на срива и не, не знам какво има за вечеря, защото дори още не съм си взела душ. Понякога просто му показвам видео, снимано по-рано през деня, с едното или с двете деца, които пищят, и коментирам: "Така е по цял ден." Изненадана съм, че не е започнал допълнителна вечерна работа.
Мисля, че вече трябва да укротя това почти хвалебствено поведение в стил "Моят ден е по-лош от твоя". Никога не съм постигала нищо, когато съм се държала зле със съпруга си, щом той прекрачи прага. Понякога просто се чувствам изтощена и искам признание, че съм изтеглила късата клечка. Искам той да извади рулетката и да потвърди, че моята клечка е по-къса. Имам нужда да разбере. Но пък и на него му е писнало да слуша упоритите оплаквания и искам да ми напомни, че е бил цял ден на работа. ("Е, ти си късметлия..." И т.н.)

Като се замисля, осъзнавам, че съм била донякъде несправедлива. Вярно е, че в дните, когато съм си вкъщи, той "бяга" в 8.25. И може да слуша музика от айпода си (макар че рискува там да има само песнички от анимационни филми). Вярно е, че понякога се отегчавам до смърт още в 9.25 - вече не мога да понасям водещия Джеръми; не разбирам историите му като тази за двама души без зъби, които правили секс, но били изненадани, че резултатът е бебе, което пък кръстили Мерцедес-Лий. Вярно е, че има дни, ама наистина много дни, в които предпочитам да съм на работа.

Но нищо от това не доказва, че съпругът ми го кара по-леко. Сигурна съм, че понякога в понеделник сутрин се събужда, поглежда към предстоящата седмица и си мисли, че би предпочел да си остане вкъщи. Неговата завист към мен е точно толкова валидна, колкото моята към него. А от мен получава само омаловажаване на чувствата му като абсурдни, обяснения колко трудно е у дома и повтаряне, че няма никаква представа. Това мое твърдение не е напълно погрешно - той наистина няма представа какво е
да стоиш у дома с две деца под три години всеки ден месеци наред

Никога не му се е налагало да го прави. Но той няма вина за това. По същата логика, аз наистина не знам какво е да работиш на пълен работен ден и да се върнеш при съпруга-ураган (и заобикалящото я опустошение). През най-тежките месеци от отпуска ми по майчинство дори често забравях да го питам как е минал денят му. Сигурно е било ужасно. Бях прекалено заета веднага да излея пред него всичките си аргументи, че моят ден е бил ужасен, причините денят ми да е бил десет пъти по-тежък от неговия, които той вече познава от груби и пълни с ругатни съобщения, които съм пратила по-рано. Съобщения като:
"Предпочитам да съм клошарка, отколкото да се занимавам с тези лайна."
"Не ми се обаждай на обяд, нямам нищо хубаво за казване."
"Къде си? Напиши ми съобщение веднага, щом тръгнеш. Трябва да вземеш пелени. Не можах дори да отида до магазина, защото кретенчетата цял ден ме ядосваха."
"Гледай да не закъсняваш. Писна ми от шибаните ти деца."
Това са истински съобщения (не се гордея с тях).

Пиша съобщение, когато се чувствам заставена, но за съжаление това в повечето случаи е, когато се ядосам. Такива съобщения изобщо не дават обективна представа за ситуацията - имам много страхотни дни, когато сме си само аз и момчетата, които никога не попадат в съобщенията ми, само понякога в снимките на двамата на влакче в WhatsApp. Разбира се, мрънкам за "свободните" си дни, особено тези по средата на седмицата. Но дори и за заклетите работохолици оставането у дома си има предимства. Понякога това е по-добрият вариант. Освен лятното слънце, разговорите с приятели и гушканията (онези, в които няма сополи), има и нещо безспорно освобождаващо в това да си господар на режима си в дните, в които не си на работа.

Ако искаш, можеш в 2 следобед във вторник да решиш, че ти се ходи до библиотеката. И да отидеш. Признавам, че няма да можеш да стигнеш до там преди 4 следобед, защото е невъзможно да излезеш от проклетата къща за по-малко от деветдесет минути... Но до известна степен сам си решаваш какво да правиш с времето си. А децата хвърлят поведенческите зарове и решават доколко успешно ще е това излизане. Пак отговаряш пред някого, но шефът или шефовете, които ти дишат във врата, са много по-малки. И могат да бъдат подкупени със стафиди.

Смятам, че вече е време да добавя, че това, което пиша, се основава единствено на динамиката на нашето домакинство. Това не е смела генерализация, че майката дежури вкъщи по децата повече от таткото - често това не е така. Даже може да е обратното. Може да сте в еднополов брак, където изобщо няма противопоставянето "тя и той". Може и двамата да работите на пълно работно време. Може да сте самотен родител. Шапки долу за всички вас! Но ако споделяте нашата динамика, може би наистина тревата не е по-зелена за този, който ходи на работа. В някои дни е така. В някои дни - не е. В някои дни единият от вас има значително повече облаги. В някои дни и двамата губите. Единственото сигурно нещо е, че ако не се замислите сериозно върху разделението между работата и стоенето у дома (и размяната на ролите), дебатът чий ден е бил по-скапан може да продължи вечно и това не помага на никого. Това, което доказано помага, е да отворите бутилка вино в петък вечер и да се съгласите, че и двамата сте имали тежка седмица. Това създава усещане за солидарност, а има и вино. Всички печелят."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Мрази ме сега, за да ми благодариш по-късно
д-р Робин Берман
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.99 лв.
По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години
Магдалена Пашова
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите
д-р Робърт Менделсон
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Цена:  15.00 лв.
100 занимания по системата Монтесори, за да подготвим детето си да чете и пише
Мари-Елен Плас
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Попиващият ум
Мария Монтесори
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.95 лв.
Монтесори вкъщи. Околен свят
Наталия Боброва
Цена:  14.90 лв.
101 въпроса за детския говор
Диана Радева
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Монтесори вкъщи. Математика
Наталия Боброва
Цена:  14.90 лв.
Монтесори вкъщи. Развитие на речта
Наталия Боброва
Цена:  9.95 лв.
Монтесори вкъщи. Сензорно развитие
Наталия Боброва
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Назад
Екатерина Велика
Анри Троая
Имитаторът
Джефри Дивър
Стив Джобс
Предстои да излезе интересна визуална биография за живота на великия Стив Джобс.
Върколаците от Иракли
На 5 октомври излиза книга 2 от поредицата "Малкият Българ"!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Откъснати деца - Робърт Мелило -
Откъснати деца
Робърт Мелило
Революционна програма за балансиране на мозъка при деца с аутизъм, СДВХ, дислексия и други ...
Детето и ние - Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, д-р Х. Уолас Годард -
Детето и ние
Д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът, ...
Книгата, която промени представите за възпитанието. : През последните тридесет и пет години " ...
Книга за бебето - Уилям Сиърс, Марта Сиърс, Робърт Сиърс, Джеймс Сиърс -
Книга за бебето
Уилям Сиърс, Марта Сиърс, ...
Всичко, което трябва да знаете за вашето бебе от раждането до 2-годишна възраст : Д-р Уилям Сиърс е ...
Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите - д-р Робърт Менделсон -
Как да отгледаме здраво ...
д-р Робърт Менделсон
Ти си най-добрият лекар на своето дете! : В това практично и високо информативно ръководство ...
Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори - Адел Фабер, Илейн Мазлиш -
Как да говорим така, че ...
Адел Фабер, Илейн Мазлиш
Само с прочитането на тази книга вие вече сте дали много от себе си. Трябвало е да възприемете нови ...
По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години - Магдалена Пашова -
По-здрави бебета. Всичко ...
Магдалена Пашова
Книгата, която българските майки препоръчват. Първият помощник в избора на храна за майката, бебето ...
501 занимания за деца - Дай Ходжис -
501 занимания за деца
Дай Ходжис
Ако смятате, че децата ви използват дистанционното на телевизора повече от въображението си, ето 501 ...
Чудото Монтесори или учение без мъчение и възпитание без оценки, награди и наказания - Елена Тимошенко -
Чудото Монтесори или ...
Елена Тимошенко
Съвременните деца се нуждаят от особен подход и особени условия за разкриване на техните необикновени ...
Как да храним бебетата и малките деца - Анабел Кармел -
Как да храним бебетата и ...
Анабел Кармел
Класическа книга с рецепти за здравословни и апетитни ястия за деца от Анабел Кармел, авторката на най- ...
Всичко започва от детството - Стела Даскалова -
Всичко започва от детството
Стела Даскалова
Детето в нас и до нас. : "Първото нещо, което всеки от нас иска, е децата ни да са здрави! А не ...
Artesania Latina - кораби от дърво