Не толкова кратка история на самолета

И други разкази и есета. Прочетете новото издание на награждавания и любим на читателите сборник "Кратка история на самолета", допълнен с разкази от други сборници и непубликувани досега есета! Между прозата и есеистиката на Захари Карабашлиев никога не е стояла жанрова бариера, напротив - свързва ги въртяща се прозрачна врата, през която той свободно влиза и излиза, за да разказва своите неповторими истории. Още преди бестселъровият роман "Хавра" да разбие границите между жанровете, смесвайки минало с настояще и любовна история с трилър, Кратка история на самолета показа на читателите как лиричност и усет към незабележимото, в комбинация с напрегнато действие и размах, могат да рисуват портрет на обикновения живот - колкото ежедневен, толкова и необичаен.

"Уважаеми читателю,

Неотдавна попаднах на едно есе от писателя Джон Чийвър, в което той нарича късия разказ "литературата на номада". Препрочитайки своите разкази тук, осъзнавам, че повечето от тях са с номадска закваска и зачевани в движение - автобус, автомобил, влак, често в самолет - далеч от роден дом и постоянен адрес, между тук и там, между преди и сега, между настроения. На места - пропити с ароматите на меланхолията, другаде - движени от копнеж към едно невъзможно завръщане, те са писани в преходни състояния, в моменти на душевни преломи. В тях съм опитвал да локализирам болка, да компресирам време, да протегна една ръка към самия себе си, а другата към читателя.

Сборникът "Кратка история на самолета" беше публикуван за пръв път преди 9 години и оттогава претърпя 9 преиздания. Когато обаче за пореден път тиражът му се изчерпи и се наложи да бъде допечатан, реших да добавя и някои по-малко известни разкази, излизали другаде, а също и няколко есета, непубликувани досега в книга.

Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново. Или поне да си припомниш, че ги е имало и точно ти си бил някога главният герой в тях."
Приятно четене!"
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" - бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. - класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC Голямото четене. Вторият му роман "Хавра" излиза през 2017 г. и е приет възторжено от критиката и читателската публика.

Карабашлиев е носител на наградите Български роман на годината (НДФ 13 века България, 2018), Роман на годината (Фондация ВИК), Хеликон, Аскеер и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книги, сборници и списания, превеждани са на много езици. Разказ от настоящия сборник е включен в престижната американска антология Най-добрата европейска проза 2018.

"Човек в бялото поле

В автобуса е топло и уютно. Навън прехвърчат снежинки. За да снимам в тази белота, трябва да отворя обектива на фотоапарата си доста повече от това, което показва светломерът. Старият "Никон" обаче е в чантата ми, а чантата - в багажното отделение. Искам да спя след цялото това безсъние от последните седмици. Забелязвам, че шнолата на жената пред мен не е достатъчно добре закрепена да издържи тежката ѝ черна коса. Дали е бързала тази сутрин? Опитвам да си спомня лицето ѝ - мисля, че я погледнах, когато се настанявах на мястото си. Погледнах ли я?

Отпускам седалката назад и опитвам да дремна. От време на време обаче някъде иззвънява мобилен телефон и до мен достигат приглушени парчета разговори. Тези невинни афери с външния свят събуждат нещо като ревност у нас, които мълчим. Мелодийките на телефоните внасят дисхармония в общата ни участ на пътници. Разтривам уморените си очи, после опирам чело на хладното стъкло, решавам точно сега да запомня нещо от този познат до безразличие път. Снощи е наваляло толкова, че да покрие само северната страна на едроразораните буци. От полето стърчат електрически стълбове и тук-таме - голи дървета с гнезда, като клишета от детски рисунки. Всичко е черно-бяло.

В далечината ситната мъглица превръща дърветата в контури на дървета, а по-нататък - в призраци. По някое време автобусът минава през населено място с грозни къщи и приведени хора, с найлонови торбички в ръце. Сега пътят се вие покрай река с нападали около нея дървета с изпочупени клони, окичени с боклуци. Тракторна гума е заседнала в плиткото корито до един мост. След острия завой, вдясно горе, се подава мътножълтеникаво кълбо - зимно слънце. Автобусът излиза на една по-права отсечка, поема дъх и усилва скоростта си.

И тогава го виждам. В гръб. И се отдалечава. Облечен в неизменните избелели селски дрехи, на главата с таке, върти бавно педалите на голям и тромав велосипед. Отзад на багажника му, с тел навярно, е прикрепена зелена пластмасова щайга. Самотният колоездач с мъка, но решително се придвижва в полето и става все по-малко видим. Автобусът превключва на още по-бърза предавка и леко сменя курса си. Извръщам глава, за да запечатам колкото мога повече от този момент. Закъде си тръгнал, човеко, в това бяло поле? Какво носиш в зелената си щайга? Автобусът тръсва малко по-рязко. Пред мен шнолата на жената се закача на облегалката и тежката лъскава коса започва да се разсипва надолу. На стъклото, там, където е било залепено челото ми, е останал малък отпечатък. Вдъхвам в него. Какво да нарисувам там?

Такива дни

...има такива дни.
Говоря за дни, които започват, като че току-що си пропуснал да помогнеш на някого.
Говоря за дни, в които без причина разливаш кафе в чинийката, вратите заяждат или някой те настъпва, без да разбере.
Дни, в които слънцето не е нито твърде близо, нито достатъчно далеч.
Дни, в които жените изглеждат прекалено гримирани, а мъжете говорят ниско и гърлено.
Дни, в които една усмивка ти се струва толкова истинска, колкото сухо цвете между страниците на стара книга.
Дни, които бълбукат като онези пластмасови китайски шадраванчета, имитиращи ручеи.
Дни, в които се чувстваш като фермер, загубил земята си и принуден да изкарва своя хляб на кораб, между чужди брегове.
Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало. В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов.
Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.
Има такива дни.
...има такива дни."
Из книгата

"Ходя на писателски уъркшоп всеки ден. Казва се живот."

- Това казва писателят Захари Карабашлиев в едно свое интервю. Явно "ръководителят" е добър, защото той е известен с няколко от най-успешните и продавани съвременни заглавия у нас. Автор е на "18% сиво" - романът, който се превърна в хит на 2008 г. Той бе преиздаден няколко пъти и беше класиран сред 100-те любими заглавия на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ. "18% сиво" си подели наградата на фондация "Вик" за книга на годината (за 2009 г.) със "Захвърлен в природата" от Милен Русков, а Любен Дилов-син пък го нарече "нов жанр". Други известни известни заглавия на Карабашлиев са "Кратка история на самолета", "Откат" и "Симетрия". Познаваме автора и като жури в предаването "Ръкописът" на БНТ, в което се търсят талантливи писатели, както и като главен редактор на издателство "Сиела".

Талантливият писател е роден във Варна, завършва Шуменския университет със специалност "Българска филология". Води свое предаване в "Радио Шумен", работи също и за "Радио Варна". Много негови текстове са публикувани в различни периодични издания. През 1997 г., заедно със семейството си, Захари Карабашлиев заминава за Щатите. Там учи художествена фотография в Щатския университет в Охайо и професионално се занимава с това изкуство. В Лос Анджелис завършва кино- и театрални курсове, a като автор се посвещава на драматургични произведения на български и английски език. Писателската му кариера продължава с писането на разкази и романи. По повод писането в странство, Захари Карабашлиев споделя:

"Писането не е лесно никъде. Но "излизането" ми помогна да видя родината си по различен, по-обективен, надявам се, начин. Най-хубавите американски разкази на Хемингуей и Фицджералд например са писани, когато са били вън от Америка."

Творчеството му се харесва и зад граница, но най-топъл прием намира сред българските читатели. И още веднъж доказва, че и на нашата земя се раждат големи таланти. След 17 години в САЩ, през които писането се съчетава с различни професии, Захари Карабашлиев се връща в България, където много от неговите читатели очакват с нетърпение следващите заглавия.