Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Класически рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Завой на реката - В. С. На...
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
За първокласника
Книги
Списания

Завой на реката


В. С. Найпол

Цена:  20.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 23-08-2019 г. или
Понеделник 26-08-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#226088
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена22-06-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници352
Размери13.00 / 20.00 / 2.00 cm
Тегло0.280 kg
EAN9786190201809
ISBN9786190201809
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Книгата е част от поредицата Модерна класика на издателство "Колибри".
"Завой на реката" проследява пътя на Салим, млад индиец от семейство на търговци в Африка, който наследява малко магазинче, решава да напусне крайбрежието и се отправя към вътрешността на континента. Там, в откъснато градче на "завоя на реката" в неотдавна извоювала независимостта си африканска държава, Салим започва дребна търговия с местните хора, докато пред очите му се разгръща животът в постколониална Африка, пленен между неотстъпчивите традиции на миналото и изкушенията на модерния свят, живот сред хаос, насилие, враждуващи племена, невежество, бедност и изолация.

Блестящ и страховит текст, породил полюсни реакции на възторг и критика, вълнуващ разказ за исторически подем, дълбочина на човешките преживявания и обществено крушение.

Британският писател от индийски произход Видядхар Сураджпрасад Найпол е роден в Тринидад през 1932 г. Завършва Оксфордския университет. Автор е на повече от трийсет книги с художествена и документална проза: романи, пътеписи, автобиографични хроники на своя живот и пътувания, кореспонденция. У нас е познат с романите "Дом за мистър Бисвас" и "Половин живот". Носител е на наградата "Букър" през 1971 г. за романа "В свободна страна" ("In a Free State") и на Нобелова награда за литература от 2001 г.
"Светът е такъв, какъвто е - в него нямат място хората, които не са нищо, които допускат да не бъдат нищо.
Назрудин, от когото купих на безценица магазина, не очакваше да ми бъде лесно, след като поема нещата. Страната, подобно на други държави в Африка, преживяваше трудности след независимостта. Градът във вътрешността, на завоя на реката, бе почти напълно замрял и Назрудин ме предупреди, че ще се наложи да започна от нулата. Пристигнах от крайбрежието с пежото си. Днес в Африка не се предприемат такива пътувания - от източния бряг право към вътрешността. По пътя има твърде много места, които са недостъпни или прекалено кървави. А дори по онова време, когато пътищата бяха повече или по-малко отворени, пътуването ми отне цяла седмица.
Не само заради пясъчните навеи, калта и тесните, лъкатушни и надупчени пътища в планината, а и заради всичко случващо се по граничните постове, заради цялото дърлене в горите пред дървени колиби, над които се вееха странни знамена. Налагаше се да убеждавам мъже с оръжие да пропускат мен и пежото ми, а после отново се озовавах насред безкрайната дива пустош. И пак трябваше да увещавам някого още понастойчиво, да се разделя с още няколко банкноти и да раздам още няколко консерви с храна, за да измъкна 8 себе си - и пежото - от местата, в които бях увещавал да ни допуснат.
Понякога досадното натякване отнемаше по половин ден. Човекът горе отправяше някакво нелепо искане - две или три хиляди долара.

Аз отказвах. Онзи се шмугваше в колибата си, все едно няма какво повече да каже, аз оставах да се навъртам отпред, защото нямах какво друго да сторя. После, след час-два, влизах в колибата или пък той излизаше и се договаряхме за двеста-триста долара. Точно както го описа Назрудин, когато го разпитах за визите и коя валута е за предпочитане. - Влизането не е толкова трудно. Излизането е проблем. Това е лична битка – всеки сам намира пътя си.
Навлизах все по-навътре в Африка - саваната, пустинята, катеренето по скалистите планини, езерата, дъждовните следобеди, калта, а после, отвъд - влажната страна на планините, гъсталаците от папрат и горите с горили... И колкото по-навътре навлизах, толкова почесто си казвах: това е чиста лудост. Тръгнал съм не накъдето трябва. Не е възможно в края на всичко това да ме очаква нов живот. Обаче продължавах да шофирам. Всеки ден беше истинско постижение и след всяко постижение ми ставаше по-трудно да се върна. Пък и не можех да избия от главата си мисълта какво са преживявали навремето робите. Минавали са по същия път, но разбира се, пеша и в обратната посока - от сърцевината на континента към източното крайбрежие. Колкото повече се отдалечавали от центъра и от територията на племето си, толкова по-вероятно ставало да се отделят от керваните и да хукнат обратно към дома, толкова повече ги озадачавали и странните африканци, които срещали, докато накрая, на брега вече нищо не ги притеснявало и нямали търпение да се качат на борда на корабите и да отплават към сигурен пристан отвъд океана. Досущ като роб далеч от дома и аз нямах търпение просто да пристигна. Колкото повече се множаха затрудненията по пътя, толкова по-разпалено желаех да продължа напред и да започна новия си живот.

След пристигането си установих, че Назрудин не ме е излъгал. Мястото имаше своите проблеми повече от половината град на завоя на реката беше разрушен. Европейските предградия край бързеите бяха опожарени и руините бяха обрасли с храсталаци, градините не се различаваха от улиците. Деловата и търговската част близо до пристаните и митницата бяха оцелели, някои жилищни сгради в центъра също. Почти нищо друго обаче не беше останало. Дори африканските cités бяха обитаеми само в покрайнините си и тънеха в разруха навсякъде другаде, а много от ниските кутийчести бетонни къщи в светлосиньо или бледозелено бяха изоставени под кафяв или зеленикав покров от бързорасли и нетрайни тропически лиани.

Магазинът на Назрудин се намираше на пазарния площад, в търговската част на града. Вонеше на плъхове и беше пълен с изпражнения, но беше невредим. Бях купил и стоката на Назрудин, ала от нея нямаше и следа. И добрата воля бях купил, но беше безполезна, защото повечето африканци се бяха върнали в дивата пустош, на сигурно място в селата си, закътани край труднодостъпни потоци. След тревогата дали изобщо ще пристигна се оказах без много работа. Обаче не бях сам. Имаше и други търговци, и други чужденци, някои от които бяха останали тук по време на размириците. Чаках заедно с тях. Мястото издържа.

Хората започнаха да се връщат, дворовете на cité се напълниха. Появи се нужда от стоки, които ние предлагахме. И постепенно търговията отново се раздвижи.

Забет бе сред първите ми редовни клиентки. Беше marchande - не продаваше на пазара, а на дребно. Принадлежеше към рибарската общност, нещо като мъничко племе, и всеки месец идваше от селото си в града, за да взема стоката си на едро. От мен купуваше моливи и тетрадки, бръснарски ножчета, спринцовки, алуминиеви чинии и легени. Това бяха част от простите нещица, които рибарите на Забет имаха нужда да получават от външния свят, и търговийката си вървеше гладко. Не бяха неща от първа необходимост, не бяха и луксозни стоки, просто улесняваха живота на обикновените хора. Местните притежаваха многобройни умения, можеха преспокойно да си се оправят и сами. Щавеха кожи, тъчаха платна, ковяха желязо, дълбаеха големи дънери и ги превръщаха в лодки, а от по-малките правеха хаванчета. Представете си каква благодат е емайлираният леген за хора, нуждаещи се от голям съд, който няма да омърси храната или водата и не тече.

Забет знаеше точно от какво се нуждаят хората от селото ѝ и колко могат или са склонни да платят, за да го получат. Търговците по крайбрежието (включително собственият ми баща) твърдяха - особено когато се утешаваха след някоя неизгодна покупка, - че всяко нещо накрая си намира купувач. Тук не беше така. Хората се интересуваха от нови неща - например от спринцовки, което ме изненада - и дори от модерни предмети; обаче вкусовете им се определяха от първите образци на тези предмети, с които бяха имали досег. Доверяваха се на конкретен модел, на конкретна търговска марка. Безполезно беше да опитвам да "продам" нещо ново на Забет, просто се придържах към познатите стоки. Което правеше търговията скучна, но пък избягвах усложненията. И помагаше на Забет да се превърне в пряма и добра търговка, каквато наистина беше, колкото и да е необичайно за африканка.

Беше неграмотна. Пазеше в главата си сложния списък с покупките и помнеше какво е платила за разни неща при предишните си посещения в магазина. Никога не молеше да пазарува на кредит - не ѝ допадаше. Плащаше в брой, като вадеше парите от тоалетен несесер, който носеше в града със себе си. Всеки търговец знаеше за тоалетния несесер на Забет. Не че нямаше доверие в банките, тя просто не разбираше какво се прави там.
Казвах ѝ на смесения крайречен език, който използвахме:
– Бет, някой ден ще ти откраднат несесера. Не е безопасно да пътуваш така с пари в брой.
– В деня, когато се случи това, гос'ин Салим, ще разбера, че е настъпил моментът да си остана у дома.
Странно разсъждение, но тя си беше странна жена.
"Гос'ин" беше съкратено от "господин" - използваше го не само Забет, а и много други. Бях господин, защото бях чужденец, човек от далечния бряг, който говори на английски. Казваха ми "господин" и за да ме различават от другите чужденци, местни жители, които наричаха "мосю". Разбира се, това беше, преди да дойде Важната клечка и да ни направи всичките citoyens и citoyennes. Което за известно време не беше зле, докато лъжата, в която до един ни принуждаваше да живеем, не направи хората объркани и уплашени. Щом си намериха по-силен фетиш от неговия, те решиха да сложат край на всичко и отново да се върнат към началото.
Селото на Забет се намираше на няма и сто километра, но беше отдалечено от пътя - по-точно от пътеката - на няколко километра навътре от реката. Стигаше се трудно и по суша, и по вода, а пътуването отнемаше два дни. По суша през дъждовния сезон понякога отиваха дори три дни. Отначало Забет идваше по суша, по пътеките стигаше до главния път заедно със своите помощнички и там чакаше да мине някой микробус, камион или автобус. Когато отново пуснаха параходите, Забет винаги пътуваше по реката, но и така не ѝ беше много по-лесно.

Тайните канали от селата бяха плитки, осеяни с капани и жужаха от насекоми. По тези канали Забет и нейните помощнички управляваха с пръти и често просто избутваха малките си лодки от издълбани дънери към главната река. Там, недалеч от брега, те чакаха парахода в своите натоварени със стока лодки - найвече храна, която да продават на пътниците в парахода и в теглената от него баржа. Храната се състоеше предимно от риба или маймунско месо, прясно или boucané - опушено по характерния за страната начин, с дебела черна коричка. Имаше и по някоя пушена змия или малък пушен крокодил с почти неузнаваемо почерняло тяло. Под овъглената коричка обаче се криеше бяло или светлорозово месо.

Появеше ли се параходът, следван от пътническата баржа, Забет и нейните помощнички закарваха с гребла или с пръти лодките си до средата на реката и заемаха позиция край плавателния канал, носейки се по течението. Параходът минаваше, самоделните лодки се поклащаха във водната диря и после настъпваше критичният момент, когато баржата приближаваше лодките. Забет и нейните жени мятаха въжета на ниската стоманена палуба на баржата, където винаги се намираха достатъчно ръце да ги уловят и да ги завържат някъде. Сетне лодките, които дотогава се бяха носили по течението и се бяха блъскали в баржата, поемаха в противоположната посока, а хората на баржата започваха да хвърлят късове хартия или плат върху рибата или маймуната, която искаха да купят.

Привързването на самоделни лодки към движещ се параход или баржа е позната практика по реките, но е опасно начинание. След почти всеки курс на парахода се разнасяше новината за обърната лодка някъде по дългия хиляда и петстотин километра маршрут и за удавени хора. Обаче рискът си струваше. А след това, без никакви трудности Забет продаваше стоката си, теглена по реката чак до града, и отвързваше лодките си до руините от катедралата, малко преди пристаните, за да избегне властите, които все искаха някакви такси. Какво пътуване само! Толкова трудности и опасности, за да продава най-обикновени селски нещица и да откара други стоки обратно на хората в селото си. Ден-два преди пристигането на парахода се сформираше пазар и бивак на откритото място пред портата на пристана. Забет стана част от този бивак, когато се намираше в града. В дъждовно време тя спеше на верандата на някоя бакалница или кръчма, а по-късно започна да се подслонява в африкански пансион. Отпърво обаче нямаше подобни места. Когато се появяваше в магазина, видът й с нищо не издаваше колко трудно е пътувала или колко нощи е прекарала на открито.

Беше облечена официално, увита в памучна роба в африкански стил, чиито гънки и набори подчертаваха големия ѝ задник. Носеше тюрбан, характерен за областите надолу по реката, и мъкнеше тоалетния си несесер, пълен с измачканите банкноти от съселяните ѝ или от пътниците на параходите и баржите. Пазаруваше, плащаше и няколко часа преди параходът отново да отплава, тя и помощничките ѝ - слабички, ниски, наглед плешиви и облечени с парцаливи работни дрехи - пристигаха да откарат стоката.

Пътуването надолу по течението беше по-бързо. Обаче беше не по-безопасно и бе съпроводено със същото привързване и отвързване на лодките и баржата. По онова време параходът отплаваше от селото в четири следобед, затова Забет и момичетата ѝ пристигаха посред нощ там, където трябваше да се отделят от парахода. Забет се стараеше да не издава къде е подстъпът към селото й. Отвързваше се от парахода и чакаше да се скрият от поглед неговите светлини и светлините на баржата. После тя и жените ѝ поемаха обратно, тласкайки лодките с коловете, или се понасяха към тайния си канал и среднощните си напъни да избутват лодките под увисналите клони на дърветата.

Среднощното прибиране у дома! Не се озовавах често на реката по тъмно. Никога не ми е харесвало. Нямах усещането, че владея положението. В тъмнината край реката или в гората човек може да бъде сигурен само в онова, което вижда, а дори в лунна вечер не се вижда много. Издадеш ли шум - например топнеш ли веслото във водата - чуваш себе си, все едно е някой друг. Реката и гората присъстват много по-въздействащо от теб самия. Човек се чувства незащитен, натрапник.

Денем - макар цветовете да бяха много бледи и призрачни, а маранята на моменти да напомняше похладен климат - човек можеше да си представи как градът се възстановява и разраства. Представяш си как изкореняват гората, как строят пътища през блата и потоци. Представяш си как земята става част от настоящето: така описа нещата по-късно Важната клечка, като визия за "промишлен парк" по протежението на реката, разпрострял се на повече от триста километра. (Обаче всъщност не говореше сериозно, просто му се искаше да се покаже като невиждано голям вълшебник.) Денем обаче човек би повярвал в този блян за бъдещето. Би могъл да си представиш как земята бива благоустроена, как става подходяща за хора като теб самия, точно както малко преди независимостта бяха благоустоили неголеми участъци - днес вече в развалини.

Ако си на реката обаче, нощем беше съвсем различно. Усещаш как земята те връща към нещо много познато, към нещо, което някога си знаел, но си забравил или си пренебрегнал, ала то винаги си е съществувало. Усещаш как земята те връща към онова, което е било преди сто години, към онова, което открай време си е там."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Завой на реката", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цена:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии - Рик Риърдън - книга

Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии


Рик Риърдън

Егмонт
Цена:  12.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовища и древногръцки богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по литература. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Сега Пърси има десет дена, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. За да се увенчае с успех подвигът му обаче, момчето ще трябва да направи малко повече от това просто да разбере кой е истинският крадец. "Ако си ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Тютюн - том 1 и том 2 - Димитър Димов - книга

Тютюн - том 1 и том 2


Димитър Димов

Сиела
Цена:  40.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции. В "Тютюн" зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  24.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 2: Морето на чудовищата - Рик Риърдън - книга

Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 2: Морето на чудовищата


Рик Риърдън

Егмонт
Цена:  12.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Последната учебна година на Пърси Джаксън е преминала учудващо спокойно. Нито едно чудовище не си е показало носа в новата гимназия, която посещава. Но когато нищо и никаква игра на народна топка се превръща в меле с грозни човекоядни гиганти, нещата стават... хм, грозни. Изневиделица се появява и Анабет, която носи още лоши новини - вълшебните прегради, които пазят лагера на нечистокръвните са отровени от непознат враг и, освен ако не се намери веднага лек, единст­веното сигурно убежище за децата на боговете е на път да бъде разрушено. Пърси и приятелите му трябва да предприемат много опасно пътуване през Морето на ...
Легенди и митове - книга

Легенди и митове


Персей
Цена:  8.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
53 тарогръцки, скандинавски, библейски, български, славянски, арменски, индийски, египетски, германски, келтски, ромски и други митове, изучавани в училище и препоръчителни за извънкласно четене. ... Потопи се в света на легендите и митовете, за да се срещнеш с богове като Зевс, Атина, Аполон и Афродита, Один и Тор, Озирис и Изида, Вахагн и Астхик, Перун и Сварог. Виж какво са създали те и какви премеждия са имали, докато утвърдят вселенските закони, на които да се подчиняват богове и простосмъртни. Изправи се срещу силите на злото рамо до рамо с необикновени герои. Легендите и митовете са адаптирани за деца и са ...
Все още аз - Джоджо Мойс - книга

Все още аз


Джоджо Мойс

Хермес
Цена:  17.95 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дългоочакваната трета книга за Луиза Кларк. ... Книгата е продължение на "След теб" на Джоджо Мойс. Луиза Кларк знае много неща... Колко точно е разстоянието между новия ѝ дом в Ню Йорк и приятеля ѝ Сам в Лондон. Че работодателят ѝ е свестен, но съпругата му крие тайна от него. Но дори и не предполага, че ще срещне човек, който ще ѝ напомни за Уил толкова, че ще преобърне целия ѝ свят. Луиза пристига в Ню Йорк, готова да започне нов живот. Следвайки завета на Уил, тя е решена да прави по нещо различно всеки ден и да казва "да" на новите преживявания. Работата ѝ ...
Жените на Варшава - Георги Марков - книга

Жените на Варшава


Георги Марков

Сиела
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Двама мъже се срещат на обгорения от слънцето и гъмжащ от змии Джендем баир в Странджа планина. Единият от тях – завърнал се от Варшава бохем, носи със себе си истории за жени, любовни авантюри, приключения по градските покриви, бунт и страст. Другият - престарял пастир, живеещ сам сред чукарите, разказва за извори, самодиви, богове и нестинари. Къде се крие тайната на щастието и смисълът на живота - в отшелничеството или в живия градски живот? "Жените на Варшава" е роман, изпълнен с мистика, красота и любов и смисъл. Георги Марков се гмурка дълбоко в недрата на човешката душа, където има и бисери, и чудеса, ...

Завой на реката


В. С. Найпол

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  20.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 23-08-2019 г. или
Понеделник 26-08-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#226088
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена22-06-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници352
Размери13.00 / 20.00 / 2.00 cm
Тегло0.280 kg
EAN9786190201809
ISBN9786190201809
Описание
Книгата е част от поредицата Модерна класика на издателство "Колибри".
"Завой на реката" проследява пътя на Салим, млад индиец от семейство на търговци в Африка, който наследява малко магазинче, решава да напусне крайбрежието и се отправя към вътрешността на континента. Там, в откъснато градче на "завоя на реката" в неотдавна извоювала независимостта си африканска държава, Салим започва дребна търговия с местните хора, докато пред очите му се разгръща животът в постколониална Африка, пленен между неотстъпчивите традиции на миналото и изкушенията на модерния свят, живот сред хаос, насилие, враждуващи племена, невежество, бедност и изолация.

Блестящ и страховит текст, породил полюсни реакции на възторг и критика, вълнуващ разказ за исторически подем, дълбочина на човешките преживявания и обществено крушение.

Британският писател от индийски произход Видядхар Сураджпрасад Найпол е роден в Тринидад през 1932 г. Завършва Оксфордския университет. Автор е на повече от трийсет книги с художествена и документална проза: романи, пътеписи, автобиографични хроники на своя живот и пътувания, кореспонденция. У нас е познат с романите "Дом за мистър Бисвас" и "Половин живот". Носител е на наградата "Букър" през 1971 г. за романа "В свободна страна" ("In a Free State") и на Нобелова награда за литература от 2001 г.
Откъс от книгата
"Светът е такъв, какъвто е - в него нямат място хората, които не са нищо, които допускат да не бъдат нищо.
Назрудин, от когото купих на безценица магазина, не очакваше да ми бъде лесно, след като поема нещата. Страната, подобно на други държави в Африка, преживяваше трудности след независимостта. Градът във вътрешността, на завоя на реката, бе почти напълно замрял и Назрудин ме предупреди, че ще се наложи да започна от нулата. Пристигнах от крайбрежието с пежото си. Днес в Африка не се предприемат такива пътувания - от източния бряг право към вътрешността. По пътя има твърде много места, които са недостъпни или прекалено кървави. А дори по онова време, когато пътищата бяха повече или по-малко отворени, пътуването ми отне цяла седмица.
Не само заради пясъчните навеи, калта и тесните, лъкатушни и надупчени пътища в планината, а и заради всичко случващо се по граничните постове, заради цялото дърлене в горите пред дървени колиби, над които се вееха странни знамена. Налагаше се да убеждавам мъже с оръжие да пропускат мен и пежото ми, а после отново се озовавах насред безкрайната дива пустош. И пак трябваше да увещавам някого още понастойчиво, да се разделя с още няколко банкноти и да раздам още няколко консерви с храна, за да измъкна 8 себе си - и пежото - от местата, в които бях увещавал да ни допуснат.
Понякога досадното натякване отнемаше по половин ден. Човекът горе отправяше някакво нелепо искане - две или три хиляди долара.

Аз отказвах. Онзи се шмугваше в колибата си, все едно няма какво повече да каже, аз оставах да се навъртам отпред, защото нямах какво друго да сторя. После, след час-два, влизах в колибата или пък той излизаше и се договаряхме за двеста-триста долара. Точно както го описа Назрудин, когато го разпитах за визите и коя валута е за предпочитане. - Влизането не е толкова трудно. Излизането е проблем. Това е лична битка – всеки сам намира пътя си.
Навлизах все по-навътре в Африка - саваната, пустинята, катеренето по скалистите планини, езерата, дъждовните следобеди, калта, а после, отвъд - влажната страна на планините, гъсталаците от папрат и горите с горили... И колкото по-навътре навлизах, толкова почесто си казвах: това е чиста лудост. Тръгнал съм не накъдето трябва. Не е възможно в края на всичко това да ме очаква нов живот. Обаче продължавах да шофирам. Всеки ден беше истинско постижение и след всяко постижение ми ставаше по-трудно да се върна. Пък и не можех да избия от главата си мисълта какво са преживявали навремето робите. Минавали са по същия път, но разбира се, пеша и в обратната посока - от сърцевината на континента към източното крайбрежие. Колкото повече се отдалечавали от центъра и от територията на племето си, толкова по-вероятно ставало да се отделят от керваните и да хукнат обратно към дома, толкова повече ги озадачавали и странните африканци, които срещали, докато накрая, на брега вече нищо не ги притеснявало и нямали търпение да се качат на борда на корабите и да отплават към сигурен пристан отвъд океана. Досущ като роб далеч от дома и аз нямах търпение просто да пристигна. Колкото повече се множаха затрудненията по пътя, толкова по-разпалено желаех да продължа напред и да започна новия си живот.

След пристигането си установих, че Назрудин не ме е излъгал. Мястото имаше своите проблеми повече от половината град на завоя на реката беше разрушен. Европейските предградия край бързеите бяха опожарени и руините бяха обрасли с храсталаци, градините не се различаваха от улиците. Деловата и търговската част близо до пристаните и митницата бяха оцелели, някои жилищни сгради в центъра също. Почти нищо друго обаче не беше останало. Дори африканските cités бяха обитаеми само в покрайнините си и тънеха в разруха навсякъде другаде, а много от ниските кутийчести бетонни къщи в светлосиньо или бледозелено бяха изоставени под кафяв или зеленикав покров от бързорасли и нетрайни тропически лиани.

Магазинът на Назрудин се намираше на пазарния площад, в търговската част на града. Вонеше на плъхове и беше пълен с изпражнения, но беше невредим. Бях купил и стоката на Назрудин, ала от нея нямаше и следа. И добрата воля бях купил, но беше безполезна, защото повечето африканци се бяха върнали в дивата пустош, на сигурно място в селата си, закътани край труднодостъпни потоци. След тревогата дали изобщо ще пристигна се оказах без много работа. Обаче не бях сам. Имаше и други търговци, и други чужденци, някои от които бяха останали тук по време на размириците. Чаках заедно с тях. Мястото издържа.

Хората започнаха да се връщат, дворовете на cité се напълниха. Появи се нужда от стоки, които ние предлагахме. И постепенно търговията отново се раздвижи.

Забет бе сред първите ми редовни клиентки. Беше marchande - не продаваше на пазара, а на дребно. Принадлежеше към рибарската общност, нещо като мъничко племе, и всеки месец идваше от селото си в града, за да взема стоката си на едро. От мен купуваше моливи и тетрадки, бръснарски ножчета, спринцовки, алуминиеви чинии и легени. Това бяха част от простите нещица, които рибарите на Забет имаха нужда да получават от външния свят, и търговийката си вървеше гладко. Не бяха неща от първа необходимост, не бяха и луксозни стоки, просто улесняваха живота на обикновените хора. Местните притежаваха многобройни умения, можеха преспокойно да си се оправят и сами. Щавеха кожи, тъчаха платна, ковяха желязо, дълбаеха големи дънери и ги превръщаха в лодки, а от по-малките правеха хаванчета. Представете си каква благодат е емайлираният леген за хора, нуждаещи се от голям съд, който няма да омърси храната или водата и не тече.

Забет знаеше точно от какво се нуждаят хората от селото ѝ и колко могат или са склонни да платят, за да го получат. Търговците по крайбрежието (включително собственият ми баща) твърдяха - особено когато се утешаваха след някоя неизгодна покупка, - че всяко нещо накрая си намира купувач. Тук не беше така. Хората се интересуваха от нови неща - например от спринцовки, което ме изненада - и дори от модерни предмети; обаче вкусовете им се определяха от първите образци на тези предмети, с които бяха имали досег. Доверяваха се на конкретен модел, на конкретна търговска марка. Безполезно беше да опитвам да "продам" нещо ново на Забет, просто се придържах към познатите стоки. Което правеше търговията скучна, но пък избягвах усложненията. И помагаше на Забет да се превърне в пряма и добра търговка, каквато наистина беше, колкото и да е необичайно за африканка.

Беше неграмотна. Пазеше в главата си сложния списък с покупките и помнеше какво е платила за разни неща при предишните си посещения в магазина. Никога не молеше да пазарува на кредит - не ѝ допадаше. Плащаше в брой, като вадеше парите от тоалетен несесер, който носеше в града със себе си. Всеки търговец знаеше за тоалетния несесер на Забет. Не че нямаше доверие в банките, тя просто не разбираше какво се прави там.
Казвах ѝ на смесения крайречен език, който използвахме:
– Бет, някой ден ще ти откраднат несесера. Не е безопасно да пътуваш така с пари в брой.
– В деня, когато се случи това, гос'ин Салим, ще разбера, че е настъпил моментът да си остана у дома.
Странно разсъждение, но тя си беше странна жена.
"Гос'ин" беше съкратено от "господин" - използваше го не само Забет, а и много други. Бях господин, защото бях чужденец, човек от далечния бряг, който говори на английски. Казваха ми "господин" и за да ме различават от другите чужденци, местни жители, които наричаха "мосю". Разбира се, това беше, преди да дойде Важната клечка и да ни направи всичките citoyens и citoyennes. Което за известно време не беше зле, докато лъжата, в която до един ни принуждаваше да живеем, не направи хората объркани и уплашени. Щом си намериха по-силен фетиш от неговия, те решиха да сложат край на всичко и отново да се върнат към началото.
Селото на Забет се намираше на няма и сто километра, но беше отдалечено от пътя - по-точно от пътеката - на няколко километра навътре от реката. Стигаше се трудно и по суша, и по вода, а пътуването отнемаше два дни. По суша през дъждовния сезон понякога отиваха дори три дни. Отначало Забет идваше по суша, по пътеките стигаше до главния път заедно със своите помощнички и там чакаше да мине някой микробус, камион или автобус. Когато отново пуснаха параходите, Забет винаги пътуваше по реката, но и така не ѝ беше много по-лесно.

Тайните канали от селата бяха плитки, осеяни с капани и жужаха от насекоми. По тези канали Забет и нейните помощнички управляваха с пръти и често просто избутваха малките си лодки от издълбани дънери към главната река. Там, недалеч от брега, те чакаха парахода в своите натоварени със стока лодки - найвече храна, която да продават на пътниците в парахода и в теглената от него баржа. Храната се състоеше предимно от риба или маймунско месо, прясно или boucané - опушено по характерния за страната начин, с дебела черна коричка. Имаше и по някоя пушена змия или малък пушен крокодил с почти неузнаваемо почерняло тяло. Под овъглената коричка обаче се криеше бяло или светлорозово месо.

Появеше ли се параходът, следван от пътническата баржа, Забет и нейните помощнички закарваха с гребла или с пръти лодките си до средата на реката и заемаха позиция край плавателния канал, носейки се по течението. Параходът минаваше, самоделните лодки се поклащаха във водната диря и после настъпваше критичният момент, когато баржата приближаваше лодките. Забет и нейните жени мятаха въжета на ниската стоманена палуба на баржата, където винаги се намираха достатъчно ръце да ги уловят и да ги завържат някъде. Сетне лодките, които дотогава се бяха носили по течението и се бяха блъскали в баржата, поемаха в противоположната посока, а хората на баржата започваха да хвърлят късове хартия или плат върху рибата или маймуната, която искаха да купят.

Привързването на самоделни лодки към движещ се параход или баржа е позната практика по реките, но е опасно начинание. След почти всеки курс на парахода се разнасяше новината за обърната лодка някъде по дългия хиляда и петстотин километра маршрут и за удавени хора. Обаче рискът си струваше. А след това, без никакви трудности Забет продаваше стоката си, теглена по реката чак до града, и отвързваше лодките си до руините от катедралата, малко преди пристаните, за да избегне властите, които все искаха някакви такси. Какво пътуване само! Толкова трудности и опасности, за да продава най-обикновени селски нещица и да откара други стоки обратно на хората в селото си. Ден-два преди пристигането на парахода се сформираше пазар и бивак на откритото място пред портата на пристана. Забет стана част от този бивак, когато се намираше в града. В дъждовно време тя спеше на верандата на някоя бакалница или кръчма, а по-късно започна да се подслонява в африкански пансион. Отпърво обаче нямаше подобни места. Когато се появяваше в магазина, видът й с нищо не издаваше колко трудно е пътувала или колко нощи е прекарала на открито.

Беше облечена официално, увита в памучна роба в африкански стил, чиито гънки и набори подчертаваха големия ѝ задник. Носеше тюрбан, характерен за областите надолу по реката, и мъкнеше тоалетния си несесер, пълен с измачканите банкноти от съселяните ѝ или от пътниците на параходите и баржите. Пазаруваше, плащаше и няколко часа преди параходът отново да отплава, тя и помощничките ѝ - слабички, ниски, наглед плешиви и облечени с парцаливи работни дрехи - пристигаха да откарат стоката.

Пътуването надолу по течението беше по-бързо. Обаче беше не по-безопасно и бе съпроводено със същото привързване и отвързване на лодките и баржата. По онова време параходът отплаваше от селото в четири следобед, затова Забет и момичетата ѝ пристигаха посред нощ там, където трябваше да се отделят от парахода. Забет се стараеше да не издава къде е подстъпът към селото й. Отвързваше се от парахода и чакаше да се скрият от поглед неговите светлини и светлините на баржата. После тя и жените ѝ поемаха обратно, тласкайки лодките с коловете, или се понасяха към тайния си канал и среднощните си напъни да избутват лодките под увисналите клони на дърветата.

Среднощното прибиране у дома! Не се озовавах често на реката по тъмно. Никога не ми е харесвало. Нямах усещането, че владея положението. В тъмнината край реката или в гората човек може да бъде сигурен само в онова, което вижда, а дори в лунна вечер не се вижда много. Издадеш ли шум - например топнеш ли веслото във водата - чуваш себе си, все едно е някой друг. Реката и гората присъстват много по-въздействащо от теб самия. Човек се чувства незащитен, натрапник.

Денем - макар цветовете да бяха много бледи и призрачни, а маранята на моменти да напомняше похладен климат - човек можеше да си представи как градът се възстановява и разраства. Представяш си как изкореняват гората, как строят пътища през блата и потоци. Представяш си как земята става част от настоящето: така описа нещата по-късно Важната клечка, като визия за "промишлен парк" по протежението на реката, разпрострял се на повече от триста километра. (Обаче всъщност не говореше сериозно, просто му се искаше да се покаже като невиждано голям вълшебник.) Денем обаче човек би повярвал в този блян за бъдещето. Би могъл да си представиш как земята бива благоустроена, как става подходяща за хора като теб самия, точно както малко преди независимостта бяха благоустоили неголеми участъци - днес вече в развалини.

Ако си на реката обаче, нощем беше съвсем различно. Усещаш как земята те връща към нещо много познато, към нещо, което някога си знаел, но си забравил или си пренебрегнал, ала то винаги си е съществувало. Усещаш как земята те връща към онова, което е било преди сто години, към онова, което открай време си е там."
Из книгата
Книги от Видядхар Сураджпрасад Найпол
Книги от поредицата "Модерна класика"
Прекалено шумна самота
Бохумил Храбал
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Един ден на Иван Денисович
Александър Солженицин
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Светът от вчера
Стефан Цвайг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Недоразумение в Москва
Симон дьо Бовоар
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  14.00 лв.
Покана за екзекуция
Владимир Набоков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Докато лежах и умирах
Уилям Фокнър
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  22.00 лв.
Една любов на Суан
Марсел Пруст
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  20.00 лв.
Измамата като точна наука. Непревеждани разкази
Едгар Алан По
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Дневникът на една камериерка
Октав Мирбо
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Орелиен
Луи Арагон
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  22.00 лв.
Улица „Консервна“
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
За мишките и хората
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Още книги от поредицата "Модерна класика"
Други интересни предложения
Прекалено шумна самота
Бохумил Храбал
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Светът от вчера
Стефан Цвайг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  18.00 лв.
Измамата като точна наука. Непревеждани разкази
Едгар Алан По
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Улица „Консервна“
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
За мишките и хората
Джон Стайнбек
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
От дълбините на времето
Рьоне Баржавел
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
Вълшебникът
Владимир Набоков
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.50 лв.
Дъблинчани. Разкази
Джеймс Джойс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Половин живот
В. С. Найпол
Цена:  8.00 лв.
Дневникът на един луд старец
Джуничиро Танидзаки
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Назад към "Класически романи и разкази"
Половин живот - В. С. Найпол -
Половин живот
В. С. Найпол
"Половин живот" е обаятелен разказ за съдбата на Уили Съмърсет, кръстен на великия писател, ...
Откакто те няма
Морган Матсън
Бедни хора
Фьодор М. Достоевски
Червено знаме, бодлива тел
Съставител Огняна Иванова
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
1000 Раници
Nestle Gerber - Промоция