Европейките султанки на Османската империя

Европейките султанки на Османската империя Анна Иванова Бъкстон Времетраене: 1:28 мин. Императрицата: Историята на последната владетелка на Китай Пърл С. Бък Времетраене: 1:09 мин. Голяма книга на българските празници и обичаи Вихра Баева, Веселка Тончева Времетраене: 0:55 мин. Безмълвие Неда Антонова Времетраене: 1:00 мин. Орхидеената къща Лусинда Райли Времетраене: 0:55 мин. Тайната на семейното щастие Сергей Лазарев Времетраене: 0:58 мин. Лесният начин за по-добър сън Алън Кар, Джон Дайси Времетраене: 1:06 мин. Наша вина Мерседес Рон Времетраене: 1:00 мин. Вътрешното сетиво Каролайн Уилямс Времетраене: 1:22 мин. Ускорение Лорън Ашър Времетраене: 1:11 мин. Смешната динозавърска броилка Лилия Райкова Времетраене: 1:21 мин. Един почти съвършен свят Лоран Гунел Времетраене: 1:26 мин. Гатанки от небето - част 2: 21 истории за вярата Ивинела Самуилова Времетраене: 1:03 мин. Последната домакиня Ашли Уинстед Времетраене: 1:07 мин.

Още от самото начало на историята жените "зад кулисите" са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени "зад кулисите" - по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на "европейките-султанки", но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои.

Двете султанки българки биха били от голям интерес за българския читател. Едната е Тамара, която се жени за Мурад I около 1371 г. Сравнително малко се знае за нея, но въпреки това Анна Бъсктон успява да събере много и различна информация, която дава на читателя чувството, че познава живота ѝ в османския двор. Другата българска султанка е млада родопчанка, която вероятно се е казвала Соня. Книгата съдържа особено увлекателни детайли за това как тя се връща в родопското си село и там създава полусамостоятелна малка държава.

"Хората казват, че истината е още по-странна и от измисления разказ, и аз бих искала да уверя читателите, че нищо в приказките на Хиляда и една нощ не може да се състезава с изумителните съдби и времена на европейките султанки на Османската империя!"
Д-р Мерсия Макдермот

"Тази книга би заинтересувала всички читатели, които биха искали да знаят повече за скритата история на Османската империя и нейните жени."
Димана Трънкова, Сп. "Вагабонд"

Анна Иванова Бъкстон е родена и отраснала в Бургас. От 1980 година тя живее във Великобритания. Завършила е Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", след-дипломна квалификация в "Colchester Institute" и магистратура в "Anglia Ruskin University". След успешна кариера в британската образователна система, тя се оттегля, за да се посвети на творческа дейност.

Автор е на документално-историческа книга, базирана в българското средновековие, за живота на дъщерята на цар Иван-Александър - Кера Тамара Шишман, и нейния брак със султан Мурад I, в която се разглежда възходът на Османската империя и падането на Балканите под османско владичество.

Тамара Мария Шишман, съпруга на Мурад I

Тамара Мария е била родена около 1340 - 1341 година, почти 10 години след като Болярският Съвет провъзгласява баща ѝ - Иван Александър за цар на България. Той е бил от семейство с безукорно потекло. Читателят трябва да знае, че преди него от доста време българският престол е бил заеман от силни феодални владетели с далечна и едва-крепяща се, предполагаема връзка с царското семейство. Най-силните от тях са били Белгун, Тертер и Шишманови.

Чрез майка си Кераца (означаващо на гръцки лейди) Петрица, дъщеря на болярина Шишман от Видин (член на семейство Тертер и самият той - родоначалник), Иван Александър води потеклото си от един от най-великите царе на България - Иван Асен II. Източниците сочат категорично, че баща му - Деспот Страцимир, е принадлежал към семейство с българо-куманска принадлежност - той също е бил от рода на Тертеровци. Очевидец описва Иван Александър като красив мъж, с "добри очи" и свежо лице. Източниците също сочат, че той имал "свити колене". Сега се предполага, че в детството си, той е страдал от рахит.

Иван Александър е отраснал в Карвуна, близо до Черно Море, където баща му е бил деспот. Когато възмъжал и се сдобил с военен опит през 1320-те години, Иван Александър станал деспот на Ловеч - област на запад от столицата Търново. Най-вероятно, той е получил тази титла от вуйчо си Михаил Шишман, в знак на признание за военната помощ, оказана му от Иван Александър.

През 1321-22 година младият Иван Александър се жени за дъщерята на влашкия владетел Иван Александър Басараб, обикновено именуван Иванко в източниците. Той е познат в румънската история като "Основателя", в чест на това, че той е създателя на държавата Влахия и пра-родител на владетелският род на Басарабите. Той също е бил от Влахо-Кумански род. Днес, Басараб I също е почитан като основател на Румънската Църква.

През 1310 година, Иван Басараб, който властвал до 1352 година, обединил принцовете и местните водачи, познати под титлата Войводи, от двата края на реката Олт (приток на Дунава). Така той създава феодална държава, наречена Влахия. (Моля, забележете липсата на лично име под статуята на фотографията! Когато ходих да търся гроба на Иван Басараб в Куртея де Аржеш ми се скараха троснато, че го наричам Иван. Той нямал лично име! Интересно, че всички средновековни хронисти не са се поколебали да ползват Иван или Иванко като такова. Но явно, през комунистическо време се е смятало за по-добре той да няма лично име, отколкото да ползва славянското Иван!)

В началото на царуването си (1321), Иван Басараб бил верен васал на унгарския крал. Знае се, че богатството му е било натрупано от търговия с риба.

Има две теории за идентичността на съпругата на Иван Басараб. Според някои източници, тя се е казвала Ана, но те не са потвърдени. Други източници и стари документи гласят, че съпругата била Маргит Добокай - от благородническо унгарско семейство. Маргит била една от двете дъщери на графа на Добока, притежаващ огромни имения в Унгария.

Но да се завърнем към младоженците - Иван Александър и Теодора! През 1323 година се родил първият им син - Михаил Асен. През 1324 - 1345 се ражда вторият им син - Иван Страцимир, последван от третия им син - Иван Асен.

През Ноември, 1330 година, принц Басараб успешно отбива атаката на унгарския крал, който навлязъл във влашка територия. В битката при Посада (9-12 ноември,1330), армията на Басараб побеждава унгарците в Трансилвания и независимата Влашка държава е приета без никакво съмнение. През 1331 година, Болярският Съвет провъзгласява Иван Александър за цар на България и прогонва сръбкинята Анна Неда и сина ѝ - бившия цар Иван Стефан. И както бихме могли да очакваме, още в началото си, царуването на Иван Александър е било обезпокоено от силните му сръбски, византийски и унгарски съседи, както и от претенциите на феодалите боляри в самата страна.

На 8 Септември, 1331 година, синът на сръбския цар Стефан Урош III Дечански и жена му - българката Теодора (дъщеря на цар Смилец) - Стефан Урош IV, по-късно известен под името Душан, прел короната и станал цар на Сърбия. В последствие, Иван Александър решил, че най-лесно ще се помири със сърбите чрез дипломатическо решение. За да си осигури приятелски отношения с младия владетел и да може да се отдаде на другите си проблеми, през 1332 годна, Иван Александър дал сестра си Елена за съпруга на Душан. Сватбата им станала навръх Великден през 1332 година.

За да потвърди авторитета си и да намали тревогите си относно вътрешната и външна опозиция, Иван Александър повел армия от 8,000 българи и 2,000 Влахи срещу Византия. Стигнал до Адрианопол и превзел доста градове на юг, които върнал в Българската държава. Въпреки страстната реч, която Византийския император произнесъл на неговите (7,000) войници, те били разбити от българската армия и Византийският император поискал мир.

Дипломатическите преговори между Търново и Константинопол наистина завършили с договор за мир, но той бил подкрепен също и от сватбата на най-големия син на българското царско семейство - Михаил Асен с младата дъщеря на Андроник III - Мария. Сватбата била отложена поради младостта на младоженеца и булката. Но през 1338 и пролетта на 1339 година, тя била проведена в местността "Комнини Ливади", близо до Адрианопол. Там 9 годишната Мария и 15 годишния Михаил Асен станали съпрузи. След дълги приготовления и преговори, двете семейства се събрали да отпразнуват брачния съюз и мира, който той носел. Тържествата продължили осем дни. И в името на този мир, младата съпруга получила новото име Ирина (означава мир).
из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предисловие
Началото на Османската империя
Нилюфер Хатун. Орхан
Теодора Кантакузина. Орхан
Гюлчичек Хатун. Мурад I
Тамара Мария Шишман. Мурад I
Оливера Деспина Мария. Баязид
Мара Бранкович. Мурад II
Хафса Султан. Селим I. Махидевран Султан. Сюлейман Великолепни. Хюрем Султан (Роксолана). Сюлейман Великолепни
Нурбану Султан. Селим ІІ
Сафие Султан. Мурад IIІ
Кьосем Султан. Ахмед І
Хатидже Турхан Султан. Ибрахим I
Рабия Гюлнюш Султан. Мехмед ІV
Михришах Султан. Мустафа ІІІ
Айше Сениепервер. Абдулхамид І
Накшидил Султан. Абдулхамид I
Епилог
Благодарности
За авторката
Списък на илюстрациите
Източници