Книгата разкрива още потресаващи подробности не само за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, но и за превъплъщенията на вездесъщия "Спецназ" в Путинова Русия. Освен за решаването на тези задачи обаче агентурата и частите на "Спецназ" започват да се използват срещу транспортни системи, тръбопроводи, електростанции, далекопроводи, високопоставени политици и висши военни, за създаване в тила на противника на атмосфера на страх и паника.
За първи път документалното изследване със заглавие "Спецназ" излиза във Великобритания през 1987 г. Заради пазения в дълбока тайна термин и самите части със специално предназначение (СпН), чието съществуване Главно разузнавателно управление отказва да признае, нито едно издателство не се осмелява да го публикува в оригинал. В бившия СССР книгата се разпространява нелегално в превод от английски. Едва днес тя вижда бял свят и в Русия на руски - но вече основно преработена и допълнена от автора.
В българското издание, което "
Факел експрес" пуска от печат непосредствено преди руското, читателят ще намери своеобразно продължение на знаменитите книги на Виктор Суворов "Аквариумът" (1997) и "Основи на шпионажа" (2016)... "Своеобразно", защото ще научи някои нови, потресаващи подробности както за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, така и за превъплъщенията на вездесъщия "Спецназ" в Путинова Русия. И не само в нея.
Частите със специално предназначение ("Спецназ" / СпН) на съветското военно разузнаване са една от най-големите военни тайни на Съветския съюз. Според замисъла на военното командване те би трябвало да играят ключова роля в бъдещата ядрена война със Запада и тъкмо затова дори самият факт на съществуването им се пази в най-строга тайна. Задачата на тези части е в навечерието на войната и в първите ѝ часове и дни да извършват разузнаване и диверсии в тила на противника, така че да осигурят успеха на настъпателните операции на Въоръжените сили на СССР и на неговите съюзници, които ще нападнат врага с цялата си мощ.
От тази книга ще научите:- как и защо в Съветската армия са създадени частите със специално предназначение и какви задачи са изпълнявали;
- кои и какви хора са подбирани в частите на СпН и как се е провеждала бойната подготовка на войниците, сержантите и офицерите от СпН;
- как съветското командване е планирало да използва частите и съединенията на СпН в бъдещата война със Запада;
- за предшествениците на частите и съединенията на СпН: от "младежите" на Томас Мор до гвардейските сапьори на Червената армия;
- много неща за частите и съединенията на СпН на съветското военно разузнаване през 1950 - 1970-те години: за организационната им структура, за въоръжението им, за тактиката, управлението и взаимодействието им, за агентурата.
Авторът е завършил Киевското висше общовойсково командно училище, което е подготвяло офицери за съветското военно разузнаване, и е работил и на трите равнища на разузнаването - тактическо, оперативно и стратегическо. В 66-а гвардейска учебна мотострелкова дивизия на Прикарпатския военен окръг Владимир Резун две години подготвя сержанти в тактическото разузнаване за ротите за дълбочинно разузнаване, които взаимодействат с частите на СпН, минават през същата подготовка, разполагат със същото оръжие и използват същата тактика.
След това Резун служи в Разузнавателния отдел на щаба на Приволжкия военен окръг, където проверява бойната подготовка на 808-а отделна рота на СпН. За да изпълнява тази задача, е било необходимо не само да познава тактиката и въоръжението на частите на СпН, но и да участва заедно с разузнавателно-диверсионните групи в ученията и тренировките им: скокове с парашут и безкрайно дълги и изтощителни преходи в дъжд и сняг, в студ и пек.
Вече под дипломатическо прикритие в резидентурата на ГРУ, авторът обикаля нощем какви ли не местности, за да набележи местата за тайници и за десант на разузнавателно-диверсионните групи, да определи маршрути към обектите с особена важност и пътищата за изтегляне, да издирва и вербува агентура на СпН.
Тази книга е уникален отчет - и начин да разберете с подробности службата в частите на СпН отвътре; тя е откровен разказ за елита на съветските Въоръжени сили, пълен с шокиращи подробности - за бойците, които в тила на врага трябва да убиват ранените си другари, бойците, които внезапно се появяват там, където изобщо не ги чакат, изпълняват си задачата и изчезват, бойците, които са способни да парализират живота на цяла държава. И които са готови да жертват живота си, за да изпълнят поставената им бойна задача.
Виктор Суворов е руски писател, роден през 1947 г. Автор е на книгите "Контролът" (1995), "Освободителят" (1996), "Аквариумът" (1997), "Ледоразбивачът" (2001), "Сянката на победата" (2001), "Денят М" (2002), "Последната република" (2002-2007), "Взимам си думите назад" (2004), "Самоубийство" (2008), "Разгромът" (2009), "Змиеядецът" (2010), "Майката на дявола" (2011), "Тя се казваше Татяна" (2013).
Носител е на множество висши държавни награди на различни страни - професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал "Алберт Айнщайн" за изключителни заслуги, обявен е за "Личност" на 2008 г. и удостоен със златен медал "Франц Кафка" през 2011 г. от "APIA" (Authors and publicists international association).
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа 
