"Астрономията е една от най-старите науки. В гимназиумите в древна Атина младежите задължително изучавали аритметика, астрономия, музика и поезия. През Средновековието тези четири науки формират знаменития "квадриум" - висшата степен на латинската образованост, а заедно с граматиката, риториката и диалектиката, астрономията влиза в рамките на т.нар. "седем изкуства", в които били систематизирани образоваността и знанието. Развитието на астрономията е тясно свързано с практическите нужди на хората. За първобитния човек ориентирането сред природата е било жизнено важно. Именно в тази връзка възникват първите представи за посоките на света - изток, запад, север, юг, както и за интервалите от време - ден и нощ. Още в древен Египет било забелязано, че разливането на р. Нил започва, когато звездата Сириус изгрява почти едновременно със Слънцето. Разливането на Нил определяло ритъма на земеделските работи в Египет, а земеделието било основният поминък на населението. Така заради конкретните практически нужди жреците в Египет започнали редовни наблюдения на звездното небе.
Освен в Египет, през Античността астрономията се развива в Месопотамия, Древна Гърция, Китай и Индия - местните астрономи добре познавали природата на лунните и слънчевите затъмнения, методите за измерване на времето, за изчисляване и съставяне на календара. След "тъмните векове" на Средновековието, с настъпването на Новото време, се възражда и интересът към астрономията. Забележителните открития на Коперник, Бруно, Кеплер, Галилей и Нютон дават мощен тласък на астрономията като наука. Появяват се първите хипотези за произхода на небесните тела, създадена е механиката на телата от Слънчевата система, конструиран е първият телескоп. Усъвършенстват се методите за определяне на географските координати на точки от земната повърхност, за ориентиране (които се използват първоначално в корабоплаването, а по-късно в авиацията и в космонавтиката).
Съвременният период в развитието на астрономията започва с прилагането на спектралния анализ и фотографията. За начало на космическата ера се счита 4.X.1957 г., когато е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята. Днес астрономията е наука за Вселената - тя изучава движението, строежа и еволюцията на космичните тела. Обект на изучаване е материята в нейните две форми - вещество и поле. Целта на настоящата книга е да покаже някои приложни аспекти на науката астрономия в светлината на нейните три основни задачи: изследване на видимите положения и движения на космичните тела, като възможност за изучаване на действителните пространствени положения и движения; изучаване на физичния строеж и химичния състав на космичните тела; изучаване на развитието и еволюцията на космичните тела и техните системи.
Звездното небе през различните сезони: Пролетният триъгълник
Колко тъмно е пролетното звездно небе! В същите часове на денонощието (22 часа), три месеца по-рано, южната половина на небето е украсена от най-ярките звезди. А сега вниманието ни привличат само три звезди от първа величина, самотно сияещи на фона на малобройните пролетни звезди - Арктур, Спика и Регул. Те са най-ярките звезди от съзвездията Воловар, Дева и Лъв и образуват т.нар. "Пролетен триъгълник" Съзвездието Воловар можем да открием лесно, като използваме за показалец опашката на Голямата мечка. То се вижда най-добре през нощите от април до септември. В основата на съзвездието е звездата Арктур - четвъртата по блясък звезда на небето. В сравнение със Слънцето Арктур е огромен - диаметърът му е 26 пъти по-голям от слънчевия, затова може да бъде наречен оранжев гигант. Всяка година от 1 до 6 януари в района на Воловар и опашката на Голямата мечка се наблюдава метеорен поток, наречен Квадрантиди.
Според гръцката митология съзвездието Воловар олицетворява първия земеделец - орач, когото изпратили на небето, като го дарили с неуморни волове - ярките звезди от съзвездието Голямата мечка. Ако продължим мислената линия, която преминава през опашката на Голямата мечка и звездата Арктур, ще открием звездата Спика от съзвездието Дева. На старинните звездни карти и атласи Дева е изобразена като девойка с криле, държаща зрял житен клас, в който блести звезда - Спика ("спика" - клас). Съзвездието Дева символизира гръцката богиня на плодородието - Деметра, защото появата му се е свързвала с началото на земеделските работи и надеждите за богата реколта. Дева е зодиакално съзвездие, в което има много интересни обекти - променливи звезди, двойни звезди, галактики, но те могат да бъдат наблюдавани само с телескоп. В нощите на март и април високо над хоризонта блести зодиакалното съзвездие Лъв.
Според преданията под знака на това съзвездие се раждали велики царе. Затова най-ярката звезда в него била наречена Регул (от лат. "rex" - цар). Регул е една от 20-те най-ярки звезди на небето. Тя е бяла гореща звезда с повърхностна температура 14 000 ◦ C и по своята светимост превъзхожда Слънцето 140 пъти. Лъв е едно от малкото съзвездия, които оправдават името си - контурът му прилича на лъв, подготвил се за скок. Очертанието на главата му някои наричат Сърп. Всяка година около 17 ноември се наблюдава метеорен дъжд, наречен Леониди, чийто радиант е в близост до "главата" на Лъва. Преди повече от 2000 г. точката на есенното равноденствие е била в съзвездието Везни. При своето видимо годишно движение Слънцето се намирало в тази точка на 23 септември - тогава денят бил равен по продължителност на нощта. Вероятно поради това в древността областта, в която е била точката на есенното равноденствие, била наречена Везни. Това е единственото зодиакално съзвездие, което не носи името на живо същество. Съзвездието Везни се вижда най-добре през нощите на юни и юли. При ясно време с невъоръжено око в него могат да бъдат наблюдавани около 50 звезди."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа
