Текстове по културна антропология на античността. Съставител: Орлин Тодоров. ... В тази книга са подбрани задълбочени и проникновени текстове, които отразяват дългогодишната изследователска дейност на Богдан Богданов, един от най-значимите и влиятелни автори в полето на историята на културата и антропологията на античността. Този изключителен том представя света на античния човек, неговите вярвания, практики и институции, литературните форми и значимите културни модели, които го формират и осмислят. Тук читателят ще открие както изпълнени с конкретика текстове, разказващи за специфичните начини и стилове на общуване, ... |
|
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
|
Продължение на "Семинари - том 1: Литература, текст и разбиране (2009 - 2010 г.)". ... Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в СУ "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между които личат имената на автори като Платон, Плутарх, Марк Аврелий, Епиктет, Теофраст и др. Автор е на над 300 публикации в областта на класическата гръцка ... |
|
|
Научни есета. ... "Когато говорим за видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоянно приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, за да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи. Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър ... |
|
|
Научни есета ... Книгата поставя началото на поредица "Понятия, проблеми, дискусии", в която преподаватели от Нов български университет и чуждестранни автори, свързани с университета, ще защитават конкретна платформа на знание. Тази първа книга включва 22 научни есета. Говорени и писани по различни поводи в последните 15 години, те са обединени от темата "Минало и съвременност". С изключение на два текста, всички есета в книгата са възникнали след устни представяния на форуми, които след това са били написани. В писмената им версия обаче са запазени едрите белези на първоначалното устно представяне - ... |
|
|
Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София. Той е класически филолог и университетски преподавател по старогръцка литература у култура. Като Председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" работи за модернизирането на българската история, език и култура. През периода 1991 - 1993 г. е посланик на Република България е Република Гърция - мисията му съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на Студената война, и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите за мира и стабилността на Балканите. Сред преводите му са ... |
|
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
